Танкови войски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В наши дни танковите войски са основно ударно ядро на Сухопътните войски. Поради тяхната висока мобилност, автономност и огнева мощ те са основният род войски, използвани в настъпателните операции.

Първото бойно използване на танковете е през Първата световна война. Преди това ролята на съвременните танкови войски се е изпълнявала от кавалерията – бърз пробив в отбраната, обход и обхват на фланговете и прекъсване на тиловите комуникации на врага.

Танкът е бил въведен с цел преодоляване на позиционната война – интензивното използване на полеви окопи и отбранителни укрепления, съчетани с масиран артилерийски и картечен огън, създаването на трудни за пробив, силноукрепени и дълбокоешелонирани отбранителни линии, които сковават пехотата и изискват много жертви за превземането им, дори след старателна и масирана артилерийска подготовка. Поради това британците въвеждат танка в битката при Сома през септември 1916 с цел да пробият немските отбранителни линии и да застрашат фланговете и тила им. През 1917 в битката при Камбре британските танкове пробиват германската отбранителна линия „Хинденбург”, а през 1918 по време на общото настъпление на Антантата окончателно слагат край на „позиционната война”.

По-късното развитие на танковите войски в междувоенния период променят техните задачи. От средство за пробив и непосредствена огнева поддръжка за пехотата танковите съединения се превръщат в основен род войски за тогавашните армии. Особено успешен в началото на Втората световна война се оказва германският оперативно-тактически модел. Великобритания, Франция и СССР разполагат с повече и по-добри танкове от немските, но германското превъзходство е в по-добрата тактика и оперативност. Докато съюзниците разпределят своите танкове в отделни танкови батальони за поддръжка на пехотата, Вермахтът концентрира танковете в самостоятелни, бързоподвижни танкови и механизирани дивизии, които имат за цел стратегическо развитие на успеха на операцията. Танковите дивизии не се състоят само от танкове, а са интегрирано звено, включващомеханизирана пехота, придадени самоходни гаубици, зенитни оръдия и други средства за бойна поддръжка.

За постигане на първоначален пробив се използват артилерия, пехота и масирани въздушни удари на Луфтвафе, след това за развитие на пробива се въвеждат танкови съединения, които благодарение на своята висока мобилност, автономност и огнева мощ бързо развиват успеха на операцията, като проникват дълбоко в тила на противника, прекъсват пътищата му за отстъпление, атакуват комуникациите, снабдителните линии, командни пунктове и разрушават обекти от неговата инфраструктура, щабове и свързочни възли. Чрез обход и обхват на фланговете танковите дивизии на Вермахта обкръжават големите струпвания на вражески войски, което често води до капитулацията на цели групи от армии (т.нар. блицкриг).

Превъзходната тактическа и оперативна доктрина, съчетана с подходящо стратегическо изпълнение позволява на немците през 1940-1941 да разгромят значително превъзхождащи сили в количество и качество на танковете, пехотата и артилерията.

По-късно с усъвършенстване на противотанковите средства, на оперативно-тактическите построения на армиите и с развитието на стратегическата авиация за далечно действие танковите войски се оказват неефективни да решават самостоятелно бойни задачи от стратегически размах.

Въпреки това от Втората световна война насам танковите войски са основната ударна сила в наземните войскови операции. Уникалното съчетание на маневреност, броня и огнева мощ позволяват на танка да решава голяма част от задачите в съвременния бой.

Танкът притежава висока степен на универсалност и великолепни бойни качества, но той не е в състояние да изпълнява всякакви задачи. Например при водене на бой в населени места или в силно пресечена местност танкът може да действа успешно само при плътната поддръжка на пехотата. Друга слабост на танка е неговата уязвимост при нападение от въздуха. В наши дни най-страшният противник за танка е именно хеликоптерът за противотанкова борба. Ето защо съвременните танкови дивизии почти винаги включват и противовъздушен полк или ракетен дивизион, а при планиране на операциите задължително се предвижда осигуряване на прикритие от въздуха чрез изтребители и хеликоптери на армейската авиация.

Препятствия за ефикасното придвижване на танковите войски могат да бъдат водните и земни прегради като реки и противотанкови ровове, минните полета и изкуствено поставени прегради. По тази причина в състава на танковите войски се включват сапьорни и инженерни части, снабдени със средства за разминиране, мостопоставачи, понтонери и др. Танковият бой е механично и логистично интензивен, и изисква широкообхватна поддръжка. Танковите войски имат нужда от превозни средства за ремонт, поддръжка и снабдяване с храна, гориво, резервни части и боеприпаси, които да могат да работят на същия терен – цистерни, влекачи, булдозери, подвижни работилници и др.

Характерът на релефа е от съществено значение за успешното водене на боя от танковите войски. Така например равнинният и открит терен благоприятства настъпателните операции и позволява на танковите войски да постигат голям темп на настъпление и да проникват дълбоко в противниковата отбрана. От друга страна, атакуващите танкове в равнинен терен са лесна мишена за противниковата авиация и противотанкови оръжия. Пресеченият терен и населените места са удобни за водене на отбранителни боеве от танковите войски – танковете намират удобни укрития, откъдето могат да водят огън, като самите те остават труднооткриваеми и неуязвими за противника.

Танковете могат да играят решителна роля при водене на бой в градски условия, с възможностите си да разрушават стени и сгради и да стрелят с оръдието и картечниците си едновременно в различни посоки. Обаче, танковете са и силно уязвими в населените места. За вражеската пехота е лесно да обходи и обстрелва слабо защитените задни и странични части, а от многоетажни сгради може да се стреля по слабата горна броня на куполата. Дори коктейли „Молотов” могат да повредят сериозно танк, ако попаднат например във въздуховодите на двигателя. От друга страна, в градски условия обикновено се води близък бой, и огневата мощ на танка не може да се използва ефективно, защото може да порази собствената пехота (т.нар. „приятелски огън”).

Тактика на танковите войски[редактиране | edit source]

В настъпателни операции[редактиране | edit source]

Настъплението е основен вид бой на танковите войски срещу противник, който е в движение или е заел отбранителни позиции. Представлява активно придвижване на войските срещу противника с цел той да бъде разгромен и унищожени живата сила, бойната техника и инфраструктурата му. Само решителното настъпление осигурява пълен разгром на противника и овладяване на важни райони, отбранителни линии и обекти на територията на противника. Настъплението се води във взаимодействие с останалите видове въоръжени сили и родове войски – авиация, пехота, артилерия и ракетни войски, мотострелкови войски и др. Настъплението се заключава в нанасяне по противника на удари с различни бойни средства, пробив в отбраната, решително използване на достигнатия успех чрез стремително придвижване на собствените войски в дълбочината на отбраната на противника, обход и обхват на фланговете му, обкръжение и последващо унищожаване на основните му войскови групи. Мащабът на настъплението може да бъде стратегически, оперативен и тактически. Разновидности на настъплението са преследване, контранастъпление и срещен бой.

Поради своята висока мобилност, автономност и огнева мощ танковите войски са много подходящи за развитие на пробива и успеха на операцията. Те могат бързо да се вклиняват в отбраната на противника, да обхождат фланговете му, да разрушават и превземат важни опорни пунктове и щабове, да прекъснат снабдителните му линии и да отрежат пътищата за отстъпление и подвеждане на резерви.

Тактиката на използване на танковете се основава на принципа на взаимната подкрепа. Докато част от танковете напредват, те са прикривани с огън от останалите, след това първите спират и осигуряват прикритие на следващите. Обикновено танковете взаимодействат с механизирана пехота и използват съвместно подвижността и огневата си мощ, за да пробият слаби пунктове в линиите на врага. Високата проходимост на верижните машини, въртящата се купола и мощните двигатели позволяват на танковете да се придвижват координирано, защитавайки се взаимно от евентуални атаки, идващи от различни посоки, и да влизат в бой с вражеските войски и техника, без това да забавя придвижването им.

В отбранителни операции[редактиране | edit source]

Отбранителният бой е вид военно действие, което се използва с цел да се спре или забави настъплението на противника, максимално да се изтощи и обезкърви врагът, като му се нанесат възможно най-много загуби в жива сила и бойна техника, да се задържат важни райони и обекти и да се създадат условия за преминаване в контранастъпление. Заключава се в поразяване на противника с огневи удари, отразяване на настъплението му и разгром на атакуващите войски.

Отбраната може да има стратегическо, оперативно и тактическо значение. Обикновено, заедно с отразяването на ударите на противника, отбраната включва и елементи на настъпателни действия – нанасяне на ответни, насрещни и изпреварващи огневи удари, провеждане на контраудари и контраатаки, поразяване на атакуващия противник в районите на неговото базиране, съсредоточаване, разгръщане или на изходните му рубежи. За повишаване на устойчивостта ѝ отбраната се ешелонира в дълбочина – създават се няколко последователни, предварително подготвени и укрепени отбранителни линии. По този начин, когато стане невъзможно задържането на предните линии, войските заемат позиции на следващите, а на противника се налага да влага повече усилия и ресурси за превземането на всяка следваща позиция на отбраната.

Разновидности на отбраната са отстъпление и отход. Отстъплението е принудително или преднамерено оттегляне на войските от заеманите рубежи или райони, и техния отвод на нови, по-удобни за отбрана рубежи в дълбочина на своята територия с цел създаване на нови групировки от сили и средства за водене на последващи бойни действия.

Когато се използват отбранително, танковете обикновено са маскирани в специално направени окопи, в гънки на релефа или зад хълмове, като обикновено се подава само куполата. В тази позиция танкът е минимално изложен за врага, докато екипажът може визуално и с бордовите прибори да контролира околния терен и да води ефективен огън по противника.

Танковите войски са особено ефективни при водене на активни отбранителни действия. Те могат бързо да маневрират и да се прегрупират на застрашени участъци от отбраната или да нанасят флангови контраудари по атакуващите части на врага.