Тараконска Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Римската провинция Тараконска Испания около 120 г.

Испания след реформите на Август в началото на кантабрийските воини през 29 пр.н.е.

Испания след реформите на Диоклетиан

Тараконска Испания (на латински: Hispania Tarraconensis) е провинция на Римската империя Тарако (на латински: Tarraco), съвр. Тарагона в Каталония, една от трите провинции, намиращи се на Пиренейският полуостров. На тази провинция принадлежали почти всички средиземноморски крайбрежия на съвременна Испания, част от атлантическото крайбрежие на Испания и Португалия. Южната част на Пиренейският полуостров, която днес наричаме Андалусия, в древни времена се наричала Бетика, а на западното крайбрежие се намирала Лузитания.

[редактиране] История

Провинция Тараконска Исапания възникнала на мястото на провинциите Близка Испания (на латински: Hispania Citerior) и Галисия (на латински: Gallaecia), части на провинция Далечна Испания, през 27 пр.н.е. при реформата на император Август. Тя получила статут на императорска провинции за разлика от другите две пиринейски провинции, които останали под контрола на Сената.

След Кантабрските воини 29-19 пр.н.е. цяла Испания попада под властта на Рим.

От 61 г. прокуратор на Тараконска Испания става Сервий Сулпиций Галба. През 68 г. той се присъединява към въстанието на Виндекс, а след смъртта на последния и самоубийството на император Нерон, става император.

През 73 г. дължността прокуратор на Тараконска Испания заема Плиний Стари.

След реформите на Диоклетиан през 293 г. провинцията е разделена на три части: Галика (на латински: Gallaecia), Картагеника (на латински: Carthaginiensis) и Тараконика (на латински: Tarraconensis).

Тараконска Испания е загубена от Рим в началото на 5 век. В резултат на територията ѝ възниква кралството на вестготите.