Тараконска Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римската провинция Тараконска Испания около 120 г.
Испания след реформите на Август в началото на кантабрийските воини през 29 пр.н.е.
Испания след реформите на Диоклетиан

Тараконска Испания (на латински: Hispania Tarraconensis) е провинция на Римската империя със столица Тарако (на латински: Tarraco), съвр. Тарагона в Каталония, една от трите провинции, намиращи се на Пиренейският полуостров. На тази провинция принадлежали почти всички средиземноморски крайбрежия на съвременна Испания, част от атлантическото крайбрежие на Испания и Португалия. Южната част на Пиренейският полуостров, която днес наричаме Андалусия, в древни времена се наричала Бетика, а на западното крайбрежие се намирала Лузитания.

История[редактиране | edit source]

Провинция Тараконска Исапания възникнала на мястото на провинциите Близка Испания (на латински: Hispania Citerior) и Галисия (на латински: Gallaecia), части на провинция Далечна Испания, през 27 пр.н.е. при реформата на император Август. Тя получила статут на императорска провинция за разлика от другите две Пиренейски провинции, които останали под контрола на Сената.

След Кантабрските войни 29-19 пр.н.е. цяла Испания попада под властта на Рим.

От 61 г. прокуратор на Тараконска Испания става Сервий Сулпиций Галба. През 68 г. той се присъединява към въстанието на Виндекс, а след смъртта на последния и самоубийството на император Нерон става император.

През 73 г. длъжността прокуратор на Тараконска Испания заема Плиний Стари.

След реформите на Диоклетиан през 293 г. провинцията е разделена на три части: Галика (на латински: Gallaecia), Картагеника (на латински: Carthaginiensis) и Тараконика (на латински: Tarraconensis).

Тараконска Испания е загубена от Рим в началото на 5 век и територията ѝ попада в кралството на вестготите.