Тара (будизъм)

Зелена Тара

Портал Будизъм
Част от серията статии за Будизъм

История на Будизма
Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм
Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа

Дзанабадзар, Бяла Тара (Ситатара)

Тара (санскрит: तारा, тара; тиб. སྒྲོལ་མ་, дролма) или Ария Тара позната като Джецун Долма (тибетски:rje btsun sgrol ma) в тибетския будизъм е жена- бодхисатва в Махаяна будизма, която появява като женски буда аспект във Ваджраяна будизма. Тя е известна като "майката на освобождението", и представлява добродетелите на успеха и постижението в определена работа. В Япония тя е известна като Тарани Босацу и е по-малко известна като Туолуо в китайския будизъм.^[1]

Тара е тантрически Идам, към което практика се използва от практикуващите тибетския клон на Ваджраяна будизма за развиване на вътрешните качества както и за разбирането на външните, вътрешни и тайни учения относно състраданието и пустотата. Всъщност Тара е общото название на поредица от буди и бодхисатви, които имат сходен аспект. Те общо и най-правилно е да се разбират като различни страни на едно и също качество също както често бодхисатвите са смятани метафорично за будистки добродетели.

Най-популярните форми на Тара са:

Зелената Тара е активната сила на състраданието
Бялата Тара е майчинският аспект на състраданието
Червената Тара е в свиреп аспект, който привлича всички добри неща
Черна Тарата дарява сила
Жълтата Тара дарява богатство и благоденствие
Синята Тара унищожава гнева
Читамани Тара e форма на Тара широко практикувана на нивото на Най-висшата йога тантра в школата Гелуг на тибетския будизъм, изобразявана като зелена и често в комбинация със Зелената Тара
Кхадиравани Тара (Тара на акациевата гора), която се явява пред Нагарджуна в гората Кхадиравани в Южна Индия, понякога е причислявана за “22-ра Тара”.

“Двадесет и едната Тари” се почитат във всички школи на тибетския будизъм. Практиката включва рицитирането всяка сутрин на текст озаглавен “Във възхвала на Двадесет и едната Тари”.

Основната мантра на Тара е една и съща за будистите и хиндуистите, по този начин: ом таре туттаре туре сваха. Тя се произнася от тибетците и будистите, които следват тибетските традиции така: ом таре ту таре туре соха.