Тартюф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тартюф е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж.

Действащи лица[редактиране | edit source]

КЛЕАНТ, шурей на Оргон
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, майка на Оргон
ОРГОН, съпруг на Елмира
ЕЛМИРА, жена на Оргон
ДАМИС, син на Оргон
МАРИАНА, дъщеря на Оргон и любовница на Валер
ВАЛЕР, любовник на Мариана
ТАРТЮФ, лицемерен набожник
ДОРИНА, придружница на Мариана
г. ЛОЯЛ, полицай
ФЛИПОТ, слугиня на госпожа Пернел
ЛОРАН, слуга на Тартюф

Сюжет[редактиране | edit source]

(Комедията се състои от пет действия с по няколко сцени всяко. Тук сюжетът не е разделен според тях, а е преразказан накуп.)

Творбата започва с госпожа Пернел, майка на Оргон, която в момента напуска дома му. Причина за това е омразата, която изпълва повечето от обитателите му към Тартюф, наскоро дошъл непознат, когото Оргон е спасил от бедността и когото смята за светец. Госпожата води спор с всички освен с Оргон , който тогава отсъства, и силно се застъпва за Тартюф.

След като тя излиза, останалите оплакват положението, обяснявайки своята гледна точка - че Тартюф всъщност е мошеник, използвач и съвсем нечестив, че е омаял Оргон и покрай него майка му, като само те не са в състояние да прозрат истината. Тартюф се възползвал от храната и подслона им, като очевидно бил пълен с грехове, но с умели слова успявал да изкара всичко в съвсем различна светлина.

Оргон се връща у дома си. Преди това другите споменават за предстоящия брак на дъщеря му Мариана с нейния любим Валер, отлаган (както те предполагат) заради Тартюф. Когато Оргон пристига, той води разговор с Дорина, която му разказва за ужасна треска, повалила жена му. Оргон не показва какъвто и да е интерес към нейното състояние, а непрекъснато пита как е Тартюф. Дорина му разказва, че той е добре, намеква му че се храни много и спи дълбоко, а Оргон все повтаря "Ах, клетият човек!"... Клеант се опитва да вразуми зет си, но Оргон е силно убеден в святостта на Тартюф и е глух за мъдрите слова на стареца. Клеант подхваща темата за брака между Мариана и Валер, Оргон бяга от въпроса и отлага, без да казва защо.

Оргон отива при Мариана, като я пита какво е мнението й за брак с Тартюф, вместо с Валер. Тя, разбира се, е против, но я е страх да се опълчи на баща си, затова единствено Дорина говори срещу тази глупост, като отнася гнева на Оргон. За аргумент Дорина отново излага истината за Тартюфовото поведение и казва, че ожени ли се той за Мариана, тя ще направи от него рогоносец, защото това е отмъщението на съпругите срещу лошите съпрузи. Оргон на няколко пъти се опитва да я удари и накрая, обвзет от ярост, напуска стаята.

Дорина говори с Мариана, като я мъмри задето не я е подкрепила срещу баща си. Тя е наясно, че момичето и Валер се обичат много и че бракът с Тартюф изобщо не би ги зарадвал. Жената се сърди, но след като Мариана с цяло сърце я моли да й помогне, Дорина приема задачата да се бори за нейното желание. Пристига Валер, който, въпреки мъката си, изглежда добре и равнодушен, като поздравява Мариана за доброто съчетание с Тартюф и е готов да се сбогува с нея, да се ожени за друга. Двамата се отчуждават и все по-студено си говорят, докато накрая Дорина не ги спира и не ги вразумява, откривайки взаимно чувствата им и успокоявайки ги, че ще намери решение. Тя съветва Мариана да склони да се омъжи за Тартюф, защото ако е ясно, че е готова да го стори, отлагането ще е по-лесно. Казва още, че с Валер не трябва да ги виждат заедно.

Дорина започва своя план, Дамис е с нея и иска да стои с нея и да слуша, но тя го пъди, като му казва, че той лесно се пали и ще провали всичко. Младежът се крие в малка стаичка наблизо, идва Тартюф със слугата си Лоран (който е измамник също като господаря си). Тартюф с нежелание говори с Дорина, като й дава кърпа, за да покрие деколтето си да не се палела кръвта му, нали е свят човек, а Дорина го пресича, като му казва, че как ще се запали кръвта му, нали е свят човек! Жената споменава, че тук ще дойде да се срещне с него Елмира, жената на Оргон, и Тартюф веднага става благ. Дорина е наясно, че той желае не Мариана, а майка й, и смята да използва това, за да го разобличи пред Оргон.

Срещата започва, като Дамис тайно подслушва всичко. Елмира все още не е кой знае колко наясно. Тартюф отначало флиртува, използвайки сладкодумието си и всякакви оправдания, за да докосне тялото на госпожата, а впоследствие се обяснява в любов, или поне в голямо привличане и страст, които владеят сърцето му и мира не му дават. Елмира се съгласява нито дума да не каже на Оргон, стига Тартюф да се поправи, ала Дамис е силно разярен и решен да уведоми баща си за всичко чуто. Елмира се опитва да го "вразуми", но тогава пристига сам Оргон и Дамис се втурва да петни Тартюф.

Оргон обаче, напук на всякаква логика, застава на страната на Тартюф, въпреки че самият мошеник непрекъснато повтаря, че е заслужил всяка обидна дума дори още с греховната си душа, страстта и подлостта си. На няколко пъти казва, че не е това, за което се представя, но Оргон е глух за истината и вярва, че Тартюф едва ли не отрича себе си, за да предпази Дамис от "справедливия" бащин гняв. В крайна сметка синът бива прогонен от дома с множество заплахи и упреци. Оргон продължава да бъде заслепен и, заради привидната мъка на госта си, съжалява, че не е убил непокорното си дете.

Оргон е решен да предаде целия си имот в ръцете на светия Тартюф, който е в по-добро състояние да го пази и да го направлява в богоугоден път, както и да му даде дъщеря си за жена. Интересно е, че заедно с имота при Тартюф ще отиде и ковчеже, принадлежащо на скъп приятел на Оргон, което има някаква революционерска стойност и би могло да послужи срещу кралската власт, но Оргон е обещал да го пази и при нужда да го върне.

Елмира е въведена в плана на Дорина срещу Тартюф и е решена да покаже на съпруга си истинската порочна същност на госта му. Всички напускат дома, за да се подготви сцената, Оргон се крие под една маса, за да може да стане сам свидетел на всичко, а Тартюф е призован от госпожата. Тя предварително предупреждава Оргон, че ще направи всичко като роля, за да изобличи мошеника. След разигралата се сцена Оргон е напълно изумен и най-накрая с ясен взор гони Тартюф от дома си.

Но е много късно. Тартюф ще докладва на краля за ковчежето и ще използва властта си, отстъпена му от Оргон, за да лиши семейството от дома му; следват препирни с господин Лоял, дошъл да изхвърли Оргон. Чак на следния ден идва неочакваната развръзка, когато полицаят, дошъл да изпълни присъдата над Оргон - т.е. да освободи жилището за Тартюф и да затвори Оргон в килия, заради революционерската му дейност - съобщава, че кралят е прозрял истината и всъщност затворник ще стане не друг, а измамникът Тартюф. Да живее кралят!

Техники на автора[редактиране | edit source]

Молиер използва техниката Deus ex machina, разрешавайки основния конфликт чрез решението на краля да арестува Тартюф.