Тасос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тасос
Θάσος
Thasos.jpg
Местоположение Средиземно море
40°40′00″ с. ш. 24°40′00″ и. д. / 40.666667° с. ш. 24.666667° и. д.
Страна Гърция Гърция
Площ 380.1 km²
Население 13 765 жители
36,2 души/km²
Най-висока точка 1203
Тасос (Гърция)
Green 008000 pog.svg

Лимен
о. Тасос сднешните имена на селищата
Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари
Женска носия от Тасос в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Та̀сос (на гръцки: Θάσος, на турски: Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, наричана източно от него Тракийско море, близо до брега на Източна Македония и Западна Тракия, при устието на река Места. Днес главен и най-голям град е Лимен (с българско име Боровец [1]), често наричан и Тасос. Второто по големина селище е Лименария. С площ от 380.1 кв. км, това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

География[редактиране | edit source]

Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море срещу град Кавала. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на 6,7 км от носа на залива Керамоти, недалеч от устието река Места в Бяло море, а пристанищния голям град Кавала в едноименния залив е на около 22 километра западно от острова. Смята се, че Тасос с планините си е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km2 и е провинция на окръг Кавала. Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх Ипсари (Υψαριο) заедно с околната планина от местните наричан Псари (Ψαριό) издигащ се на 1203 m надморска височина. Други върхове са Тумба (Τούμπα) с височина 1123 m, Пророк Илия (Προφήτης Ηλίας) 1108 m, Камен връх (Καμμένος Βράχος) 1078 m, Двуглав (Δυο Κεφαλές) 1030 m,  Чутула 857 m, Тригръд (Τρίκορφο) 810 м, Фанос  744 m, Свети Димитър (Αγίου Δημητρίου) 705 m, Преображение Господне (Μεταμόρφωσης) 473 m и пр. Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, кедър, чинар (платан), ела, липа, дрян , сладък и див кестен, паламудов дъб, ягодово дърво (Кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, лозя, олеандри. Обиколката на острова е около 100 km.

Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризмът - морски, планински, културен и еко туризъм вкл. бърдуочинг. На острова се добиват оловно-цинкова руда и мрамор, а в миналото и желязо, злато и сребро.

Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в 5 век пр.н.е., ни е оставил ценни записи за климата тук в книгата Епидемии посочва, че в Тасос "обикновено зимата изглежда като пролет." Средната годишна температура е 17,2 OC, а средната лятна температура (юли) е 23,4OC.

Основният остров е с почни кръгла форма и е заобиколен малките острови: Thasopoula (Θασοπούλα) на североизток, с големина 0,7кв. км в района между Тасос и на континента. Kinira (Κοίνυρα) на изток и Панагия (Παναγία) на юг, с площ всеки от около ,4кв. км и повишение над морето до 100 метра. Малките околни острови до него са Gramvousa (Γραμβούσα), Furni (Φούρνοι) и Diapori (Διαπόρι) на изток и Pelagos (Πέλαγος) на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море са Самотраки - на 58 км, Лимнос - на 73 км и  Гьокчеада (Имброс) - на 91 км и от източната и югоизточната му част и на 42 км до полуострова Света гора.

Дем Тасос[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители.

  • Демова секция Булгаро (720 жители)

Популация[редактиране | edit source]

Година Население Промяна Градско население Промяна
1941 13 500[2]  –  –  –
1981 2 312  –  –  –
1991 2 600 288/12,46%  –  –
2001 13 765  –  –  –

История[редактиране | edit source]

Брегова линия преди края на последния ледников период 16 000 - 14000 г. пр. Хр.
Брегова линия на п-в Тасос с Праисторически мини за червена охра при Tzines

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове: траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, егптяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци.

Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki
Цистови гробници в некропола в Larnaki
Праисторически селища, в цвята: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)

Праистория и прототракийска епоха[редактиране | edit source]

В старокаменната епоха (палеолит) , когато поради ледниците морското ниво е било значително по ниско Тасос е полуостровна част от материка. Западния бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източния бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и  навътре в материка - по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове.  Островът е бил по това време около 10 000 - 5 000 г. пр. Хр. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15 км от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines  естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие и до днес, същия район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическият вид говеда Bos Taurus primigenius , което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога антилопа Saiga tatarica опреди 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа когато ледниците започват да се топят изоставия преди 13 000 години южните райони и мегрира в евразийските степи.

В новокаменната епоха (неолит) и през каменомедната епоха (енеолит) се наблюдава създаване селища, като хората се зчапочват отглеждането на животни различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчаски изделия - съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и раззкопано в 1993-94. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария . Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от шестото хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха , които са раззкопани в 1995-96г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е.

Предантична епоха. Прототракиски селища Кастро и околните райони. На 5 км североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит  през 1969 г. 1978 г. и 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски Акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Kentria , Tsiganadika и Vrysoudes , на север Larnaki и гробниците Mantaloudi близо до Богослов (Теологос). Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (13 и 7-ми век пр. Хр.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в 11-ти и в 10-ти век пр. Хр. Построените са през това време в Кастро първо овални и абсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изясненхарактера и различните етапи заселване и структурата на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури култура на острова се определя от културата на северния континент. Поречията на реките Струма , Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза както и в земите на север и в Беломорието къдетокакто и на близкият остров Самос тракийски (Самотраки) доминират пеласгите материалната култура населението не е откъсната от микенското влияние доколкото може да съдим по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена подобно на микенската местно направена керамика, някоя от които с спираловидни орнаменти.  В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да е изоставена.

Също така, при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми.

Aнтичност[редактиране | edit source]

Акрополът Кастро
Тасоската "Перея" или "Хора" на материка - територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. Кушница (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.
Рудниците при Тасоската "Перея" или "Хора" на материка в пл. Кушница (Пангей)
Античния Тасос загинал в 7 в. сл. Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен
План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл. Хр.

Тасос плътно e населен от траките около 2000 г. пр. Хр., което се потвърждава и от намерената там древна характерна за тях керамика. С монетите, сечени в края на VІ в. пр. Хр., е известно тракийското племе на ореските, чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос[3].

Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато.  Около 400 години по-късно към 1600 г. пр. Хр. се появяват финикийци прочитащи Мелкарт, основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на 7 в.пр. Хр. идват гърци – към 650 г. пр.Хр., те са колонисти от Парос водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от 7 в.пр. Хр. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет Архилох [4] опитвал се да основе колония на Тасос: "Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя." Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкият беломорски континентален бряг.

През 6-ти век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават Неаполис (дн. Кавала), през 5-ти век пр.н.е. Неаполис става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като Галепсос разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от Халкидическия полуостров, както и колониите му в т.н. Тасоска Переа (Περαία) - владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината Кушница (Пангей), най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най- източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с Месемврия, следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно - те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр. Хр. тасосци водени от Калистрат се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град Филипи, където в от времето на хан Пресиян, документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година.

Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят,  лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и  разширеня износ  стават  солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила.  През последните десетилетия на 6 век пр. Хр. Започваи монетосеченето. По всяка вероятност в  двата основни  монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540г. пр. Хр. оствовитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация. 

В края на 6 век. BC , в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта , в момента, еквивалентен на 7,2 тона  сребро . Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийският остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка . Обратната страна показва свастика под формата на четрикрила мелница или има  русалка . Сребърни монети на Тасос са широко радпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. Трън и врачанското с. Търнава, село Ваксево кюстендилско, пловдивското с. Катуница, Браниполе, светилището Хисаря, та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната тртретина на 7 в. пр.Хр. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на 5 -ти в. пр.Хр. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износа му на вино стига не само до Долината на тракийските владетели, а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн гр. Измаил при делтата на Дунав и по-на север.

Бащата на историята Херодот, живее известно време на Тасос в края на 5ти в. пр. Хр. и съобщава мита за произхода на името му от това на финикийският княз Тасос тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. днес местните свързват с тях малкотоиниатюрното скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове пиниия в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и, че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежкии наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там.

При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници.  Тук е търговският и политически център на Тасос,започнала да се строи през IV-ти в.пр.Хр. и постепенно завършена до II-ри век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено,правоъгълно пространство,със страни 100м. и периметрични портици,докато в северната страна са поставени обществени сгради,храмове на богове и паметници.В източната страна на Агората за портиците,се намирали магазините,работилниците и складовете на Тасийците, в дясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII в. пр. Хр. считан за основател на колонията и споменатия „Коридорът на боговете“ известен и като “Проходът на Теорите”, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват,че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на Нимфи, Грации, Аполон и Хермес са пренесени през Турско време в 1863 г. от французина Е. Милер  в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида и на Зевс Аластор (Agoraios), Херкулес, и Посейдон, общинския съвет - булевтериона, четри заобикалящи я монументални галерии портика - стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика - съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър който действа и до днес. В близост с храма на Зевс, е кръглата основа с мраморни стъпала, където жителите на о-ва почитали прочутия Тасийски атлет Теаген,син на Тимоксен,за който се твърди,че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират стъпала от постаменти на статуи  на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещения храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от Агората е бил главният булевард на града свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрита с плочи е разкрита. Над Прохода на Теорите, източно от Агората се намира Храмът на Артемида, от най- древните на о-ва. През 1909г. В храма са открити статуи на жени от Тасос,със знатен произход,пренесени през Турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола - цитаделата на града наблизо до която са храм на Атина и друг на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в 7 в. пр.Хр. на североизточния край на острова, пристанищни съоръжения на двойно пристанище - за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в Северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция днес. Моловете на затвореното военнно пристанището се формират от продължаявването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейовете. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шисти плочи с чакъл запълване по средата, облечен мраморни блокове, върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военноа пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че дарение от proxenos Heracleodoros. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите.  Основите им образуват Π образно помещение, 44 м дълъго и 19м широко за три триреми с дължина трирема 36м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището- басейн, с капацитет от 50 кбойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на 5 в.пр.Хр. Навесите за кораби са датирани около средата на 5 век. В края на 4  век преди новата ера стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива.  По време на раннохристиянската епоха 4 – 7 сл. Хр. нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на 7 в сл.  Хр.  и започва да функционира отново от 10 век. Молът на търговските пристанищна от началото на 5 -ти в.пр.Хр., е възстановен в 4 -ти в. пр.Хр. и продължава да е в употреба до 7 в. сл.Хр. Пристанищете  на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения, това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града, заедно с опазването и акостиране на своите кораби, на място, където , от позицията, кръстовище или традиция се разчита на флота като основната им оръжие.[5]

След края на политическите размирици през 5 в. пр. н.е., икономиката на Тасос укрепва — мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на  цар Дарий I на Балканите в 494 г. пр. Хр. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492г. пр. Хр. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на Мардоний под господството на персийската империя. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр. Хр. включнат тракийския остров в своя т.н. Делоски морски съюз и му е вмунено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр. Хр. и напуска т.н. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепоста е флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448-447 г. пр. Хр. През 424 г. пр. н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атиниянин от тракийски произход Тукидид, поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос[6], но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех.

В 411-410 г. пр. Хр. гърците от Спарта пък нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях - Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408-407 г. пр. Хр. 30 атинските кораби командвани от атинския стратег Трасибул побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр. Хр. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник  с десет архонти. На тасосци са наложени  високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389-388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на АтинскоСпартанска в Пелопонеската война в 387-386г. пр. хр. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр. Хр. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възтановяват връзките с Перията му която е контролирана от атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийскитят бог Дионис.

Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийския владетел Терес I основава Царство на одрисите  и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък. [7]

Макар че Филип II анексира острова през 340-339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от Парос, се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н. е. Тасос е в царството на Лизимах. Филип V завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197г. пр.н.е. при Киноскефали и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец Тит Фламиний (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.н. Перея. В 42 пр.н.е. Гай Касий Лонгин загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от Брут като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос.

Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от Тракия, което потвърждава и класификацията на неговите монети[8][9]

План на агората на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл. Хр.[2] [3]

Средновековие[редактиране | edit source]

Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325г. в Никейският събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на 5 век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани , държани под обсада, и претърпяват цели детилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките са тези на вандалите в 467г, на аварите през 6 век, на сарацините, на сицилиански нормани,на кръстоносците, генуезците, венецианците и накрая на турците. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през 10-ти век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено.

От 7-ми век на острова пристигат, първо като нашественици, славяните, а българите го нападат през 10-ти век от 904 г. и в 12-13 век.

От 12-ти век, той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя й към Константинопол . Неговият съратник и по-късно крал на Солун, Бонифаций I Монфератски , владее острова три години докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград.  Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230г. е под сюзеренитета на цар Иван Асен II, В 1261-1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Егейско море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. Византийският Велик дук Алексий Апокавк наема в 1341 витините Алексис и Йоан, за изгонването на сърбите от Тракия.  Братята нахлуват и ограбват Кавала, Тасос и Лимнос и се установяват в 1350 на Тасос. Император Йоан V Палеолог в 1357 им предава наследственото върховенството над острова разчитейки да отблъснат сърбите и да контролират северното крайбрежие на Бяло море. Алексис е назначен византийски стратеопедарх. В 1363 братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос.  Мануил II. Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси , архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог . През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над  Фокея , Енос , Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428  при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки , Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III. , пристанището и цитаделета на Лименас са овладяни в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи , в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинополl. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за предоставените услуги Димитър Палеолог получава островите Тасос, Самотраки и Имброс. В 1466 управлението е поето от венецианският адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с Константинопол. Тасос заа трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава до 1912г. цели 567години.

През 1460 получи Demetrios Палеолог островите Тасос, Самотраки и Имброс в замяна на предоставените услуги. 1466 пое адмирал венецианската Капелоправилото, след като той е сключил мир с Константин Opel. Тасос бил заловен в 1479 от Османската Pasha Махмуд Kapudan и Румелия възложени.

На о-в Тасос, приет през 1519 и пет населени места: Limanchisar , Теологос , Jenichisar , Voulgaro и Kakirachi . Местата Kazaviti и Мари първо бяха споменати през 1570. Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избра измежду своите членове, местните владетели, т.нар Kotsampasides, на данъци, мита и такси по портата се нанесли и отведоха.

Островът процъфтява през 16 и 17 век. В началото на пътниците Francesco Piazenza описани през 1688 на thasitischen богатството на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино. Населението се увеличава значително и се оценява в 1707-7000 to 8000, броят на местата от 12 до 15. [65]

В островни гори са били бити 17000 тежки щамове. Принудителният труд в сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Когато руснаците се оттеглиха след четири години, Тасос отново попада под османско владичество. Sultan Abdul Hamid I действал с голяма трудност и потисничество. Край на 18-ти век, петте села имаха само 2500 жители.

Турско робство[редактиране | edit source]

Тасос - Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село Булгаро (дн. прекръстено на Рахони)
Тасос - карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на на тукашното българско село Булгаро (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти от тогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град

Остров Тасос пада окончателно под турско робство в 1479г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само пет населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570. Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове - мухтари кнезове, т.нар Kotsampasides, които събират данъци, мита и такси за Султана. През 16 и 17 век осмонската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино населението се увеличава значително и се оценява в 1707 на 7000 - 8000 души ,а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго.

В MediaWiki:Badtitletext, в която Русия подпомагана от Великобритания, Дания, Италия и вдигнатите на въстание от българина на руска служба  подполковник Даразин - Македония, Албания, Пелопонес, Черна Гора и Босна, воюва срещу Турция и полската шляхта, след морската битката при Чешме  на малоазийския бряг срещу остров Хиос на 24—26 юни 1770 г. руската средиземноморска ескадра унищтожава събраният тук турски флот и 26 оръдейната фрегата "Святой Николай" на Руският флот заема остров Тасос. За да се гарантира доставката на дървен материал за корабите отв островните гори са изсечени 17 000 тежки трупи.  Руснаците се оттеглят чак след четири години в 1774г. с подписването на победния за Русия Договор от Кючук Кайнарджа в резултат на който към Русия са присъединени южна Украйна, северен Кавказ и Крим, но няколко хиляди българи се изселват от България във Влашко, Молдова и Украйна,  а остров Тасос отново попада под османско владичество. 

Султан Абдул Хамид I действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се презаселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Егейско море, а на брега останват само пристаните. Френският пътешественик Коусинери посетил острова в края на 18 век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството довело до мизерия.

От 1813 до 1908 г. Тасос е владение на управляващите Египет хадифи васални на Високата порта владетели арнаути от династията на Мохамед Али, после 4 години е управляван директно от Истанбул до 1912г.
Не само историята и самото име на село Булгаро, днес прекръстено на Рахони, основано и населявано от българи от Дебър, но и гръцки източници свидетелстват за българи, живели до Балканските войни на Тасос, за гоненията над тях и убийстата на местните българи от гръцки андарти преди и около присъединяването на острова от Гърция[10].

Тук в село Св. Богородица (Панагия) в 1825 е роден и отрасва българският просветител, борец за българщината и по църковния въпрос, учител, свещенник и революционер Георги Хростолов, по-късно дошъл заедно с тукашните си другари Захимен Кольо и Петко Тилев в Родопите, той става даскал в Югово,  след това е първият свещеник в българския Асеновградски храм "Св. Димитрий Солунски", в революционното движение той се приобщава между първите. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлат и Отон Иванов  веднага след Априлското въстание в 1876г. е хвърлен по гръцки донос от турците в пловдивския затвор, освободен в 1878 малко преди Освобождението той умира само няколко седмици след това от изживения тормоз.

Тук в споменатото българско село Булгаро в 1798 г.е роден и отраснал свещеник Христо Парапитев. В метохът на Зографския манастир "Св. Георги" (Агиос Георгиос), в чиито параклис малкият Христо е воден на служба от родителите си и впоследствие получава начално познание на гръцко и славянско четмо и писмо. Метохът на Зографския манастир е- средище на българското население на острова, той е бил посещаван и от споменатия първи български свещеник в Асеновград - Георги Хрисологов. Поп Христо, първо е в българският манастир в Сяр "Св. Йоан Предтеча", после се жени за Дена сестрата на Георги Хрисологов живееща в днешното родопско село Полк. Серафимово, ръкоположен е някъде в Македония и е едни от първите свещеници в Родопите. Служи в селото на жена си, в Югово, в Павелско и др. Там е първият свещеник в новопостроените църкви и даскал в килийното училище в Югово. Поп Христо изхвърля гръцкия език от богослужението и учи на български в училището. След учредяването на Екзархията, районът е веднага се включва към нея. При една от обиколките си Левски посещава и Югово, отсяда в къщата на свещеник Христо Парапитев., тъй като сина му свещеник Константин е вече посветен и закълнат в революционното дело. При Освободителната война, по времето на Сенклеровия метеж тук е изпратена руска пехотна част и в домашният му параклис  там квартируват руските солдати. Христо Парапитев умира на 103-годишна възраст и е погребан в двора на църквата в Югово. След повече от 10 години свещеник Константин препогребва костите му в горния двор на Бачковския манастир, от дясната страна на абсидата на църквата "Св. Никола". През 40-те години на 20 век костите му са преместени в костницата на манастира.

Съратника на Левски отец Матей Преображенски в 1861 г. идва на Тасос избягал с лодка след разправия с монасите от Атон.

На Тасос сред тукашните българи се крие Стоян Войвода (Стоян Карастоилов) в 1876г. след Априлското въстание когато започват гонения и срещу българите в Неврокопско Стоян с няколко души от село Старчища, заедно заминават уж да берат маслини и се укриват на остров Тасос. Там се уговарят Тодор Паласкаря, Стоян и брат му Димитър, баджанакът на Стоян Атанас Джостов, да се организират по-добре и въоръжат и да водят борбата с турците. 

Интересно е, че българите в с. Булгаро са се погаждали с арнаутите от рода на Мохамед Али управляващ Кавала, самият бъдещ хадиф на Египет отраства там в приятелското местно обкръжение, което донася много ползи и привилегии на острова когато той става египетско владение от 1813г. до чак до турската революция в 1908г. Това, заедно с добре защитеното му местоположение и богатството на жителите му занимаващи в планината се наред с производството на зехтин, подобно на родопчаните и останалите българи повече със скотовъдство, пчеларство, бубарство, градинарство, овощарство, винарство, търговия и дърводобив отколкото с рибарство, способства Булгаро и преди едно от най-значителните на острова, неизменно отбелязвано на картите като такова още възникването му в 17 век, през 19 век да бъде главното селище на остров Тасос което е посочено в картите и описанието за Тасос в енциклопедията Брокхаус.

Войните в началото на 20 век[редактиране | edit source]

През Балканската война и на приключилата я Лондонска мирна конференция се разгаря остър спор за остров Тасос. България овладяла Кавала и околното беломорско крайбрежие от което той отстои само на 6,7 км иска тракийският остров част от Македония попадащ в най-близките крайбрежни води да бъде включен в територията й[11], Гърция окупирала острова на 17 юли 1912 г. след десанта на частта на кап. Димитриос Контарос заел селата Панагия (Богородица), Потамия (Река) и Теологос (Богослов) с войски от ескадрата на адмирал Павел Коунтоуриоти., също иска да го присъедини, Турция от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухнлата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на Първата световна война предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. на Антантата с Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, гръцко-турска война 1919-1922г. турците й отстъпват острова с Лозанския мир от 24 юли 1923 г.

След малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ.

През 1903 г. германския индустриалец Фридрих Шпейдел   получава от турския Султана концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда Смитсонит (Каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в  Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места.  Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на  добива на минна компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на Антантата , заемат острова и изграждат тук военноморска база, в  Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През  1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос спечелени от белгийската компания Vieille Montagne . Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновено в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след която всичко пак потъва в разруха.

Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него[редактиране | edit source]

На 7 май 1941 г. e заповядвано Втора армия, командвана от ген. Иван Марков, да заеме изцяло Беломорската област, включително островите Тасос и Самотраки.[12]. Още на 30 април 1941 г. Богдан Филов е определил Илия Кожухаров за областен управител на Беломорието, а на 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия ген. Константин Лукаш разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – Лимен и заема Тасос. Десета пехотна беломорска дивизия организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките Струма и Места на материка, а също така и на о. Тасос. В старото българско село Булгаро българско население практически не е открито. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полк. Георги Ковачев като командир на отряда, носещ името „Беломорска отбрана“, който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в рамките на Царството нова област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли о. Тасос e гарнизон на пехотна дружина от Двадесет и пети пехотен драгомански полк и 1 пех. рота от Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк с опорни пунктове – Боровец (Лимен), Скала Принос, Лименария, Архангел Михаил ( над западния залив при манастира) и при Скеля Богородица (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)[13]. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. Трифон Трифонов, към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1-47мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на Българския беломорски флот са само на няколко мили в Кавала на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове[14]. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещенници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква която се е служило на български в Лименас е изящната Св.Марина (сега Св. Никола), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем Основно училище (Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος). И днес е запазена българската казарма, възстановената в 1941г. от българската войска след съсипването й от френската армия в предишната война и саморазрушението на което я изоставя в 1933г. белгийският концесионер построената в 1903г. централа на немската минна компания  Speidel – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището наричана замъкът или дворецът на Лименария[15]. Явно немците и българите са строили здраво и добре защото днес след 70 г. разсипия българската казарма с минимални усилия и еврофондове се превръща в съвременен култерен център.

За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването  на 12-ти февруари 1945 на известния Договор от Варкиза върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е Laskarouda Sakouli , млада жена, която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.[16] След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата Национална общогръцка огранизация на младежите и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946-47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5-7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането й накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чуствително от гражданската война след 1950 г. задълго е обханат от глад и борбата за оцеляване.

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Голяма част от текста е превод на немската статия за Тасос и свързаните с нея в немскоезичната Уикипедия.

  1. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127
  2. Димитър Йончев,България и Беломорието (октомври 1940 – ептември 1944 г.), Военнополитически аспекти
  3. [ А. Божкова, П. Делев, КОПРИВЛЕН, ТОМ 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]
  4. M. Гейбъл: Пътуване в древния свят , Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19-23, ISBN 3-491-69139-7
  5. Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос
  6. Тукидид IV, 104.5
  7. Херодот VII, 110-113
  8. Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет
  9. Gitbud & Naumann, Рecunem
  10. Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 10-11[1]
  11. Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, balkani.bgq ”Прекрояването на Македония” – "Ние", бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – “Ние” бр. 7-8/1999
  12. Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993
  13. Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993
  14. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002.
  15. Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941-1944 г. – Замъкът на Лименария
  16. Γερακούδης: Η ιστορία της Θάσος , σ. 112-120 Αστρίς Θάσου 2005
Дем Тасос
Тасос | Агиос Георгиос | Алики | Астрида | Глифада | Калирахи | Кастро | Кинира | Левки | Лименария | Макриямос | Мариес | Мегалос Принос | Микрос Принос | Ормос Прину | Палеохори | Панагия | Потамия | Потос | Принос | Рахони (Вулгаро) | „Свети Архангел Михаил“ | „Свети Пантелеймон“ | Скала Калирахис | Скала Марион | Скала Рахониу | Скала Сотирос | Сотирас | Теологос | Тимония | Хриси Амудия
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.