Тасос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тасос
Θάσος
Thasos.jpg
Местоположение Средиземно море
Страна Гърция Гърция
Площ 380,1 km²
Население 13 765 жители
36,2 души/km²
Най-висока точка 1203
Greece relief location map.jpg
40.6667° с. ш. 24.6667° и. д.
Лимен
о. Тасос сднешните имена на селищата
Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари
Женска носия от Тасос в 1930 г. Миниатюра на Николас Сперлинг

Та̀сос (на гръцки: Θάσος, на турски: Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, наричана източно от него Тракийско море, близо до брега на Източна Македония и Западна Тракия, при устието на река Места. Днес главен и най-голям град е Лимен (с българско име Боровец [1]), често наричан и Тасос. Второто по големина селище е Лименария. С площ от 380,1 km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море срещу град Кавала. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на 6,7 km от носа на залива Керамоти, недалеч от устието река Места в Бяло море, а пристанищния голям град Кавала в едноименния залив е на около 22 километра западно от острова. Смята се, че Тасос с планините си е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km² и е провинция на окръг Кавала. 80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх Ипсари (Υψαριο) заедно с околната планина от местните наричан Псари (Ψαριό) издигащ се на 1203 m надморска височина. Други върхове са Тумба (Τούμπα) с височина 1123 m, Пророк Илия (Προφήτης Ηλίας) 1108 m, Камен връх (Καμμένος Βράχος) 1078 m, Двуглав (Δυο Κεφαλές) 1030 m,  Чутула 857 m, Тригръд (Τρίκορφο) 810 м, Фанос  744 m, Свети Димитър (Αγίου Δημητρίου) 705 m, Преображение Господне (Μεταμόρφωσης) 473 m и пр. Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието – от кипарис, кедър, чинар (платан), ела, липа, дрян, сладък и див кестен, паламудов дъб, ягодово дърво (Кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, лозя, олеандри. Обиколката на острова е около 100 km.

Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризмът – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. бърдуочинг. На острова се добиват оловно-цинкова руда и мрамор, а в миналото и желязо, злато и сребро.

Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в 5 век пр.н.е., ни е оставил ценни записи за климата тук в книгата Епидемии посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2 °C, а средната лятна температура (юли) е 23,4 °C.

Основният остров е с почни кръгла форма и е заобиколен малките острови: Thasopoula (Θασοπούλα) на североизток, с големина 0,7 km² в района между Тасос и на континента. Kinira (Κοίνυρα) на изток и Панагия (Παναγία) на юг, с площ всеки от около 0,4 km² и повишение над морето до 100 m. Малките околни острови до него са Gramvousa (Γραμβούσα), Furni (Φούρνοι) и Diapori (Διαπόρι) на изток и Pelagos (Πέλαγος) на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море са Самотраки – на 58 km, Лимнос – на 73 km и  Гьокчеада (Имброс) – на 91 km и от източната и югоизточната му част и на 42 km до полуострова Света гора.

Дем Тасос[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители.

  • Демова секция Булгаро (720 жители)

Популация[редактиране | редактиране на кода]

Година Население Промяна Градско население Промяна
1941 13 500[2]  –  –  –
1981 2 312  –  –  –
1991 2 600 288/12,46%  –  –
2001 13 765  –  –  –

На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница.

Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари.

История[редактиране | редактиране на кода]

Брегова линия преди края на последния ледников период 16 000 – 14000 г. пр. Хр.
Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, егптяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци.

Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki
Цистови гробници в некропола в Larnaki
Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)

Праистория и прототракийска епоха[редактиране | редактиране на кода]

В старокаменната епоха (палеолита), когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и  навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове.  Островът е бил по това време около 10 000 – 5 000 г. пр. Хр. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15 km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines  естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие и до днес, същия район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическият вид говеда Bos Taurus primigenius , което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога антилопа Saiga tatarica опреди 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа когато ледниците започват да се топят изоставия преди 13 000 години южните райони и мегрира в евразийските степи.

В новокаменната епоха (неолита) и през каменомедната епоха (енеолит) се наблюдава създаване селища, като хората се зчапочват отглеждането на животни различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчаски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и раззкопано в 1993-94. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария . Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от шестото хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха , които са раззкопани в 1995-96 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е.

Предантична епоха. Прототракиски селища Кастро и околните райони. На 5 km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 г. 1978 г. и 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски Акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Kentria , Tsiganadika и Vrysoudes , на север Larnaki и гробниците Mantaloudi близо до Богослов (Теологос). Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (13 и 7-ми век пр. Хр.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в 11-ти и в 10-ти век пр. Хр. Построените са през това време в Кастро първо овални и абсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изясненхарактера и различните етапи заселване и структурата на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури култура на острова се определя от културата на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза както и в земите на север и в Беломорието къдетокакто и на близкият остров Самос тракийски (Самотраки) доминират пеласгите материалната култура населението не е откъсната от микенското влияние доколкото може да съдим по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена подобно на микенската местно направена керамика, някоя от които с спираловидни орнаменти.  В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да е изоставена.

Също така, при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми.

Aнтичност[редактиране | редактиране на кода]

Акрополът Кастро
Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. Кушница (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.
Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. Кушница (Пангей)
Античния Тасос загинал в 7 в. сл. Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен
План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл. Хр.

Тасос плътно е населен от траките около 2000 г. пр. Хр., което се потвърждава и от намерената там древна характерна за тях керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр. Хр., е известно тракийското племе на ореските, чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос[3].

Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато.  Около 400 години по-късно към 1600 г. пр. Хр. се появяват финикийци прочитащи Мелкарт, основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на 7 в.пр. Хр. идват гърци – към 650 г. пр.Хр., те са колонисти от Парос водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от 7 в.пр. Хр. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет Архилох [4] опитвал се да основе колония на Тасос: "Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.„ Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкият беломорски континентален бряг.

През 6-ти век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават Неаполис (дн. Кавала), през 5-ти век пр.н.е. Неаполис става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като Галепсос разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от Халкидическия полуостров, както и колониите му в т.н. Тасоска Переа (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината Кушница (Пангей), най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най- източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с Месемврия, следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр. Хр. тасосци водени от Калистрат се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град Филипи, където в от времето на хан Пресиян, документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година.

Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят,  лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и  разширеня износ  стават  солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила.  През последните десетилетия на 6 век пр. Хр. Започваи монетосеченето. По всяка вероятност в  двата основни  монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр. Хр. оствовитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация. 

В края на 6 век. BC , в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта , в момента, еквивалентен на 7,2 тона  сребро . Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийският остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка . Обратната страна показва свастика под формата на четрикрила мелница или има  русалка . Сребърни монети на Тасос са широко радпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. Трън и врачанското с. Търнава, село Ваксево кюстендилско, пловдивското с. Катуница, Браниполе, светилището Хисаря, та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната тртретина на 7 в.

пр.Хр. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на 5 -ти в. пр.Хр. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износа му на вино стига не само до Долината на тракийските владетели, а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн гр. Измаил при делтата на Дунав и по-на север.

Бащата на историята Херодот, живее известно време на Тасос в края на 5ти в. пр. Хр. и съобщава мита за произхода на името му от това на финикийският княз Тасос тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. днес местните свързват с тях малкотоиниатюрното скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове пиниия в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и, че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежкии наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там.

При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници.  Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV-ти в.пр.Хр. и постепенно завършена до II-ри век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100м. и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници.В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, в дясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII в. пр. Хр. считан за основател на колонията и споменатия „Коридорът на боговете“ известен и като “Проходът на Теорите”, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на Нимфи, Грации, Аполон и Хермес са пренесени през Турско време в 1863 г. от французина Е. Милер  в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида и на Зевс Аластор (Agoraios), Херкулес, и Посейдон, общинския съвет – булевтериона, четри заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър който действа и до днес. В близост с храма на Зевс, е кръглата основа с мраморни стъпала, където жителите на о-ва почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират стъпала от постаменти на статуи  на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещения храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от Агората е бил главният булевард на града свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрита с плочи е разкрита. Над Прохода на Теорите, източно от Агората се намира Храмът на Артемида, от най- древните на о-ва. През 1909 г. В храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през Турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града наблизо до която са храм на Атина и друг на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в 7 в. пр.Хр. на североизточния край на острова, пристанищни съоръжения на двойно пристанище – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в Северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция днес. Моловете на затвореното военнно пристанището се формират от продължаявването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейовете. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шисти плочи с чакъл запълване по средата, облечен мраморни блокове, върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военноа пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че дарение от proxenos Heracleodoros. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите.  Основите им образуват Π образно помещение, 44 м дълъго и 19м широко за три триреми с дължина трирема 36м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището- басейн, с капацитет от 50 кбойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на 5 в.пр.Хр. Навесите за кораби са датирани около средата на 5 век. В края на 4  век преди новата ера стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива.  По време на раннохристиянската епоха 4 – 7 сл.

Хр. нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на 7 в сл.  Хр.  и започва да функционира отново от 10 век.

Молът на търговските пристанищна от началото на 5 -ти в.пр.Хр., е възстановен в 4 -ти в. пр.Хр. и продължава да е в употреба до 7 в. сл.Хр. Пристанищете  на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения, това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града, заедно с опазването и акостиране на своите кораби, на място, където, от позицията, кръстовище или традиция се разчита на флота като основната им оръжие.[5]

След края на политическите размирици през 5 в. пр. н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на  цар Дарий I на Балканите в 494 г. пр. Хр. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492г. пр. Хр. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на Мардоний под господството на персийската империя. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр. Хр. включнат тракийския остров в своя т.н. Делоски морски съюз и му е вмунено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр. Хр. и напуска т.н. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепоста е флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448-447 г. пр. Хр. През 424 г. пр. н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атиниянин от тракийски произход Тукидид, поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос[6], но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех.

В 411-410 г. пр. Хр. гърците от Спарта пък нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408-407 г. пр. Хр. 30 атинските кораби командвани от атинския стратег Трасибул побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр. Хр. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник  с десет архонти. На тасосци са наложени  високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389-388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на АтинскоСпартанска в Пелопонеската война в 387-386 г. пр. хр. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр. Хр. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възтановяват връзките с Перията му която е контролирана от атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийскитят бог Дионис.

Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийския владетел Терес I основава Царство на одрисите  и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък. [7]

Макар че Филип II анексира острова през 340-339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от Парос, се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н. е. Тасос е в царството на Лизимах. Филип V завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при Киноскефали и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец Тит Фламиний (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.н. Перея. В 42 пр.н.е. Гай Касий Лонгин загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от Брут като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос.

Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах.

Тасос традиционно е определян за част от Тракия, което потвърждава и класификацията на неговите монети[8][9]

План на агората на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл. Хр.[1] [2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейският събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на 5 век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели детилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на вандалите в 467г, на аварите през 6 век, на сарацините, на арабски пирати от Триполи в 902 г.[10], на сицилиански нормани, на кръстоносците, генуезците, венецианците и накрая на турците. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през 10-ти век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено.

От 7-ми век на острова пристигат, първо като нашественици, славяните, а българите го нападат през 10-ти век от 904 г. и в 12-13 век.

От 12-ти век, той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол . Неговият съратник и по-късно крал на Солун, Бонифаций I Монфератски , владее острова три години докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград.  Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230г. е под сюзеренитета на цар Иван Асен II, В 1261-1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Егейско море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. Византийският Велик дук Алексий Апокавк наема в 1341 витините Алексис и Йоан, за изгонването на сърбите от Тракия.  Братята нахлуват и ограбват Кавала, Тасос и Лимнос и се установяват в 1350 на Тасос. Император Йоан V Палеолог в 1357 им предава наследственото върховенството над острова разчитейки да отблъснат сърбите и да контролират северното крайбрежие на Бяло море. Алексис е назначен византийски стратеопедарх. В 1363 братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос.  Мануил II. Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси , архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог . През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над  Фокея , Енос , Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428  при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки , Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III. , пристанището и цитаделета на Лименас са овладяни в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи , в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация, че предава на турците без бой на собственото си деспотство Мореа Димитър Палеолог получава от тях гр. Енос, където остава да живее и островите Тасос, Самотраки и Имброс, всъщност приходите от тях, а не реалнаота власт върху им. В 1466 управлението е поето от венецианският адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава до 1912 г. цели 567години.

Турско робство[редактиране | редактиране на кода]

Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село Булгаро (дн. прекръстено на Рахони)
Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на на тукашното българско село Булгаро (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти от тогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град

Остров Тасос пада окончателно под турско робство в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570. Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар Kotsampasides, които събират данъци, мита и такси за Султана. През 16 и 17 век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественика Francesco Piazenza описва през 1688 г. [65], и населението се увеличава значително като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцеляото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.[11]

В една от първите Руско-турскати войни на Русия в която тя подпомагана от Великобритания, Дания, Италия и вдигнатите на въстание от българинът на руска служба  подполковник Даразин – Македония, Албания, Пелопонес, Черна Гора и Босна, воюва срещу Турция и полската шляхта, след морската битката при Чешме  на малоазийския бряг срещу остров Хиос на 24—26 юни 1770 г. руската средиземноморска ескадра унищтожава събраният тук турски флот и 26 оръдейната фрегата “Святой Николай" на Руският флот заема остров Тасос. За да се гарантира доставката на дървен материал за корабите отв островните гори са изсечени 17 000 тежки трупи.  Руснаците се оттеглят чак след четири години в 1774г. с подписването на победния за Русия Договор от Кючук Кайнарджа в резултат на който към Русия са присъединени южна Украйна, северен Кавказ и Крим, но няколко хиляди българи се изселват от България във Влашко, Молдова и Украйна,  а остров Тасос отново попада под османско владичество. 

Султан Абдул Хамид I (1774-1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Егейско море, а на брега останват само пристаните. Френският пътешественик Коусинери посетил острова в края на 18 век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и суртанското управление довели до мизерия.

Острова постепенно се възстановява след като в 1813 е даден владение на управляващите Египет хадифи васални на Високата порта владетели арнаути от династията на Мохамед Али, което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от Истанбул до 1912 г.

След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.[12]


Не само историята и самото име на българското село Булгаро, днес прекръстено на Рахони, основано от знатната българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква[13], е основано и населявано от българи, но и гръцки източници свидетелстват за българи, живели до Балканските войни на Тасос, за гоненията над тях и системните убийстата на българи и власи на Тасос извършени под ръководството на гръцкия консул в Кавала от гръцки андарти действали в селата Лименария, Булгаро, Калирахи, Мария, Принос, Свети Георги и пр. и преди и около присъединяването на острова от Гърция, както и за арестите на местни българи след това в 1912-13 г.[14].

Тук в село Св. Богородица (Панагия) в 1825 е роден и отрасва[15] българският просветител, борец за българщината и по църковния въпрос, учител, свещенник и революционер Георги Хростолов, по-късно дошъл заедно с тукашните си другари Захимен Кольо и Петко Тилев в Родопите, той става даскал в Югово,  след това е първият свещеник в българския Асеновградски храм „Св. Димитрий Солунски“, в революционното движение той се приобщава между първите. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлат и Отон Иванов  веднага след Априлското въстание в 1876 г. е хвърлен по гръцки донос от турците в пловдивския затвор, освободен в 1878 малко преди Освобождението той умира само няколко седмици след това от изживения тормоз.

Тук в споменатото българско село Булгаро в 1798 г.е роден и отраснал свещеник Христо Парапитев. [16] В метохът на Зографския манастир тук „Св. Георги“ (Агиос Георгиос), в чиито параклис малкият Христо е воден на служба от родителите си и впоследствие получава начално познание на гръцко и славянско четмо и писмо. Метохът на Зографския манастир е- средище на българското население на острова, той е бил посещаван и от споменатия първи български свещеник в Асеновград – Георги Хрисологов. Поп Христо, първо е в българският манастир в Сяр „Св. Йоан Предтеча“, после се жени за Дена сестрата на Георги Хрисологов живееща в днешното родопско село Полк. Серафимово, ръкоположен е някъде в Македония и е едни от първите свещеници в Родопите. Служи в селото на жена си, в Югово, в Павелско и др. Там е първият свещеник в новопостроените църкви и даскал в килийното училище в Югово. Поп Христо изхвърля гръцкия език от богослужението и учи на български в училището. След учредяването на Екзархията, районът е веднага се включва към нея. При една от обиколките си Левски посещава и Югово, отсяда в къщата на свещеник Христо Парапитев., тъй като сина му свещеник Константин е вече посветен и закълнат в революционното дело. При Освободителната война, по времето на Сенклеровия метеж тук е изпратена руска пехотна част и в домашният му параклис  там квартируват руските солдати. Христо Парапитев умира на 103-годишна възраст и е погребан в двора на църквата в Югово. След повече от 10 години свещеник Константин препогребва костите му в горния двор на Бачковския манастир, от дясната страна на абсидата на църквата „Св. Никола“. През 40-те години на 20 век костите му са преместени в костницата на манастира.

Съратника на Левски отец Матей Преображенски в 1861 г. бяга при българите на Тасос спасявайки се след разправия с монасите от Атон като една нощ преплува с лодка от там.

На Тасос сред тукашните българи се крие в 1876г. Стоян Войвода (Стоян Карастоилов) след Априлското въстание когато започват гонения и срещу българите в Неврокопско Стоян с няколко души от село Старчища, заедно заминават уж да берат маслини и се укриват на остров Тасос. Там се уговарят Тодор Паласкаря, Стоян войвода, брат му Димитър Крастоилов и Атанас Джостов, мъж на сестрата на съпругата на войводата, да се организират по-добре и въоръжат и да водят борбата с турците. 

Интересно е, че българите в с. Булгаро са се погаждали с арнаутите от рода на Мохамед Али управляващ Кавала, самият бъдещ хадиф на Египет отраства в него край семейството на Тодор Карапанайот в приятелското местно обкръжение, което донася много ползи и привилегии на острова когато той става египетско владение от 1813г. до чак до турската революция в 1908г. Това, заедно с добре защитеното му местоположение и богатството на жителите му занимаващи в планината се наред с производството на зехтин, подобно на родопчаните и останалите българи повече със скотовъдство, пчеларство, бубарство, градинарство, овощарство, винарство, търговия и дърводобив отколкото с рибарство, способства Булгаро и преди едно от най-значителните на острова, неизменно отбелязвано на картите като такова още възникването му в 17 век, а в 19 век станало главното селище на остров Тасос, явно не без желанието на Мохамед Али да заложи на българите тук, в противовес на гръцките тежнения такова да бъде по-малочисления Богослов (Теологос), като те дори го провъзгласяват за такова по време на инспирирания в 1821 г. от континентална Гърция и местния чорбаджия Хаджи Георги с придошли моряци от други острови бързо и фактически безкръвно потушен от египетските власти метеж там. Булгаро обаче неизменно е посочено в 19 век като главен град на острова в европейските карти и описанията за Тасос в енциклопедията Брокхаус.[17]

Войните в началото на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война и на приключилата я Лондонска мирна конференция се разгаря остър спор за остров Тасос. България овладяла Кавала и околното беломорско крайбрежие от което той отстои само на 6,7 km иска тракийският остров част от Македония попадащ в най-близките крайбрежни води да бъде включен в територията ѝ[18], Гърция окупирала острова на 17 юли 1912 г. след десанта на частта на кап. Димитриос Контарос заел селата Панагия (Богородица), Потамия (Река) и Теологос (Богослов) с войски от ескадрата на адмирал Павел Коунтоуриоти., също иска да го присъедини, Турция от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухнлата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на Първата световна война предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. на Антантата с Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, гръцко-турска война 1919-1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г.

След малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ.

През 1903 г. германския индустриалец Фридрих Шпейдел   получава от турския Султана концесия за експлоатация на руда на Тасос.

Участъците за добив на цинкова руда Смитсонит (Каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в  Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места.  Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на  добива на минна компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на Антантата , заемат острова и изграждат тук военноморска база, в  Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През  1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос спечелени от белгийската компания Vieille Montagne . Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновено в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след която всичко пак потъва в разруха.

Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него[редактиране | редактиране на кода]

Голямата българската казарма в Лименария

Димитър Йончев ясно посочва, че: "В гръцката историография се прокарва и продължава да се обосновава становището, че България е „окупирала” Беломорието. Така българското присъствие се изопачава, като се идентифицира с германските и италианските окупатори и тяхната политика."[19] За разлика от Белградската област на Сърбия, която наистина е окупирана от български войски, то също като Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини така и Беломорската област на България става регулярна, интегрална и равноправна част от държавата. Единствено италианци, немци, други чужденци и еврейската част от населението остава с предишното си гражданство и е под немска юрисдикция. Възстановяването и осъществяването на българския суверенитет в тези земи е изчерпателно документирано.

 На 7 май 1941 г. e заповядвано Втора армия, командвана от ген. Иван Марков, да заеме изцяло Беломорската област, включително островите Тасос и Самотраки.[20]. Още на 30 април 1941 г. Богдан Филов е определил Илия Кожухаров за областен управител на Беломорието. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия — градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване Пловдивски митрополит Кирил. 2. Струмишко-Драмската епархия — градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията Неврокопски митрополит Борис.

 На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия ген. Константин Лукаш разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – Лимен и заема Тасос. Десета пехотна беломорска дивизия организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките Струма и Места на материка, а също така и на о. Тасос. В старото българско село Булгаро българско население практически не е открито. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полк. Георги Ковачев като командир на отряда, носещ името „Беломорска отбрана“, който е в подчинение на командира на 1-ва армия.

 Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.

 Към 21 юли о. Тасос е гарнизон на пехотна дружина от Двадесет и пети пехотен драгомански полк и 1 пех. рота от Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк с опорни пунктове – Боровец (Лимен), Скала Принос, Лименария, Архангел Михаил ( над западния залив при манастира) и при Скеля Богородица (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)[21]. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. Трифон Трифонов, към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1-47мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг Димитър Дудев[22] Български беломорски флот са само на няколко мили в Кавала на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове[23]. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова.

 По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещенници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква която се е служило на български в Лименас е изящната Св.Марина (сега Св. Никола), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем Основно училище (Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. И днес е запазена голямата българска казарма в Лименария на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на немската минна компания  Speidel — това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището наричана "Замъка" или двореца (Παλατάκι) на Лименария[24][25]. Явно немците и българите са строили здраво и добре защото днес и след 70 г. разсипия българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, предишния обект на минната промишеност, с минимални усилия еврофондове, немско финансиране и местни инциативи се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, от тук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива.

За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването  на 12-ти февруари 1945 на известния Договор от Варкиза върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е Laskarouda Sakouli , млада жена, която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.[26] След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата Национална общогръцка огранизация на младежите и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946-47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5-7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чуствително от гражданската война след 1950 г. задълго е обханат от глад и борбата за оцеляване.

История на минното дело на Тасос[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната  мина от модерната епоха в местноста Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит [27]. Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през 7 век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от 4-ти век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по много нагар от находища за олово и сребро въпреки че не е и малко стопанство на злато и мед. По-късно, минни компании като Speidel (1905-1912) и Vielle Montagne (1925-1930), използван за Zn-Pb (каламин). През 1905 г., немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905-1964 е около 2 милиона тона на каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тонове на желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучванесе прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време, около четиридесет години, мраморните кариери са единственаото добивно непрекъснато от античността богатството на Тасос.[28]

Забележителности и плажове[редактиране | редактиране на кода]

  • Лименас — агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико — метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в 19 век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V в.пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I-ви век сл. н.е. е театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления — главно антични трагедии.[29]
  • Археологически музей на Тасос в град Тасос и големия курос изложен в него
  • Музей Вагис — общински музей в Потамия на родения на Тасос американски скулптор Polygnotos Vagis
  • Фолклорен музей на Лименария
  • Етнографски музей в Калирахи
  • Село Теологос (Богослов) - къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., днес фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през 16. век и е главно селище на острова до края на турското робство. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция.
  • Музей на зехтина и с. Богородица (Панагия). Панагия е планинско село на 7 км от Лименас, основано от преселници от запустелия главен град Лименас приело името на местната църква, посветена на Богородица. Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици.Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. В днешно време има по-голям околовръстен път в местността, който не нарушава традиционния характер на селото. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Главната улица на селото се затваря от всички страни за жителите и посетителите на селото, присъстващи на празненствата, които са едни от най-големите в Християнството. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. След изхода на селото се намира пътят, който води към морето и към един безкраен плаж, наричащ се Хриси Амудя (Златни пясъци). Той представлява морска местност, разположена между нос Пиргос и края на остров Гамвуса. Както почти всяко село на остров Тасос, така и Панагия има свое пристанище – Скала Панагия, което се намира на 4 километра от селото. Тук се намира и Golden Beach — един от най-големите и най-благоустроените къмпинги на острова, достъпен и за каравани. На много места има извори, като най-известният е Изворът на любовта. Интересна тясна и много зашумена уличка води към него. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е Дракотрипа, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана.В центъра на Панагия, е разположена семейната фабрика на Сотирелис за преработка на маслини. От 1915 г. тя работи само с местния сорт „фруба“ и е устроена като музей, в малкия му магазин има зехтин, сапун, сувенири от маслиново дърво и снимка на маслиново дърво на около 3500 години, което продължава да ражда, но е не тук, а на остров Крит.
  • Музей на маслините и маслиновото масло в Скала Принос. Модерен музей, представяпроизводството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известни днес видове зехтин, както и дегустационна зала, където ще може да се опита и да закупи всичко това, освен него тук всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия.
  • Малкото и Голямо Казавити (Micros & Megalos Prinos) се намират на 4-5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити.
  • Манастир Архангел Михаил построен директно върху скалите, надвиснали над морето, по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki), клон на атонския манастир Филотей. Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала, Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода — аязмо. В достъпната за миряни част има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости. В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира. Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19. век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. На гостите се и безплатно локум.
  • Свети Пантелеймон манастир: построен през 1843 г. манастир от 1987 г.намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити.
  • Манастир Успение Богородично по пътя за Мариес и в него живеят само един или двама монаси.
  • Кастро: времето на основаване на крепоста се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г. 
  • Остров Крамбуза (Krambousa) срещу Скала Потамия. Гъстата растителност правят невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пърно с диви растителни наричани "Krambi". Малката църква Свети Данаил се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година.
  • Залив на русалките  „Алики”. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички — деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от 6 в. пр. н. е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните морски таралежи. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека "marmarostrata", водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове.
  • Скала Принос, с много борове, намиращи се на по няколко километра дължина. Този прекрасен плаж е идеален за плуване, чист и пясъчен. на плаж със Син Флаг
  • Pachis, с чиста вода и много посетители
  • Пристан Булгаро (Скала Рахони), дълга плажна ивица с гора
  • Glyadi, със златист пясък и плитко море
  • Giola е естествен басейн с кристално чиста тюркоазена вода! Giola се намира в село Астрис, на няколко километра от Лименария и Потос, на южната страна на острова. [ 15 ]
  • Paradise, Paradise Beach е приблизително 23 километра от град Тасос чрез крайбрежния път, който обикаля около острова. Въпреки че не се обозначени има упъти за "Paradise Бар на плажа", която се вижда от посоката на часовниковата стрелка (държи под око в огледалото за обратно виждане, ако пътувате по часовниковата стрелка). Има място за няколко коли по главния път (5-10mins пеша). [ 17 ]
  • Metalia Beach Тасос: плаж Metalia е разположен в подножието на една вила в Лименария. Той е прекрасен пясъчен плаж идеален за деца и се крие трийсет и девет км югозападно от град Лименас, столицата на Тасос. [ 18 ]
  • Glykadi Beach Тасос: 4,5 км северозападно от плажа Port Тасос е Glikadi. С изглед към Thasopoula, този пясъчен плаж на 150метра с сините води предлага релаксация сред пищна природна среда. Тя е организирана в чадъри и шезлонги от бар на плажа, но няма друга инфраструктура.
  • Басейн на русалките или "Гьола" - по пътя за Астрис. Като се подмине Лименария по пътя за Астрис, 100 м след Хотел Аериа завой при табелата «Σειρήνες Studios” . Пътят след завоя е земен след 2км е мястото за паркиране сред маслиновите дървета при малка каменна къща. От тук нататък т пеша по посока морето. Пътят е обозначен с надписи върху камъните на края на пътеката е Басейна на русалките — естествено издълбан от морето в скалистия бряг басейн с морска вода и размери 20 на 15 метра.[30]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  •  Архилох - гръцки военачалник воювал с траките на острова, неуспешно се опитал да разшрири колонията, разбит от тях.
  • Херодот - живял и описал острова в края на 5ти в. пр. Хр.
  • Теаген от Тасос (Θεαγένης ό Θάσιος) - прочут античен спортист — боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75ата Олимпиада в 480 г. пр. Хр. и в 76ата в 476 г. пр. Хр. Спечелил според една легендата над 1300 , а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истиманйските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова.
  • Стесимброт Тасоски (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр. Хр) - софист, историк, противник на Перикъл, вероянто нагова творба е записана на достгналия до нас Дервентски папирус.
  • Полигнот от Тасос (Πολύγνωτος ό Θάσιος) - виден античен художник, 462 г. пр. Хр. по покана на Кимон пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей.тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, раззрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били  тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано сама с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях нав моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като, според легендата, маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност — качества, които липсват в творбите от архаичния период.
  • Хегемон от Тасос (Ἡγήμων ό Θάσιος) - живял по време на Пелопонеските войни (435-404 г. пр. Хр.) драматург, автор на недостигналата до нас  комедия "Филинна", първи започнал да пише и въвел пародията като жанр.
  • Леодамант от Тасос (Λεωδάμας ο Θάσιος) - математик близък до Платон, живял около 380 г. пр. Хр.Според коментарите на Евклид от Прокъл, благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,"се увеличил броя теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер".

Flag of Greece.svg Хаджи Георги (Χατζη Гιώργη) - тасоски "баш чорбаджия" (Baş çorbacı, προέδρος) и войвода на крактия бунт в юни 1821 г. започнал с отказ да се плати дължимия данък и атака от корабния десант на четата на капитан Канелос (Κανέλου) срещу малочисления турски гарнизон в крайбрежното с. Потос (Чаша) подкрепена от Хаджи Георги, по време на бунта неговото планинско село Богослов (Теологос) е въстанническата столица на острова, а местите турци се оттеглят в Касавити над Принос и от там в Кавала откъдето готвят контранастъпление. Корабите на A. Kalimeri и Reader Valavani, който пристигат веднага бомбардират и разпръсват турците събрали се в Керемидли (дн. Керамоти), обаче лошото поведение и насилията бързо обръщат местните срещу 300та въоръжени гърци дошли с корабите да вдигат въстание на Тасос от далечния остров Псара (Ψαρά, източни Споради, среду малоазийския бряг). Тъй като Тасос от 1813 г. е египетско, а не турско владение с идването на представители на египетския хедиф арнаутина Мохамед Али, роден в Кавала и отраснал на Тасос в с. Булгаро, отдавна дал самоуправление и привилегии на острова и крайно благосклонен към него, положението мирно и бързо се урегулира, в годишншя доклад на австрийският консул в Солун от 24 декември 1821 се споменава, че властта в остров Тасос е възстановена. Бунта неуспял да постигне нищо, а данъка мирно е платен.[31] Голямата каменна къща на Хаджиевия род в с. Богослов (Теологос) днес е превърната в етнографския музей на острова.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Христо Парапитев - тасоски българин, възрожденски свещеник и даскал, роден в тукашто българско село Булгаро в 1798 г., тогава главно селище на острова, виден поборник, изхвърлил гръцкия език от богослужението и преподавал на български в училището, деец на екзархийското и на революционното движение.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Хростолов - тасоски българин, роден в село Св. Богородица (Панагия) в 1825 г., виден български просветител, едни от първите български свещеници в Родопите през 19 век, първият свещеник в новопостроения българския храм „Св. Димитрий Солунски“ в Асеновград, деец на екзархийското и на революционното движение.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Захимен Кольо — роден тук тасоски българин, съратник на Георги Хростолов

Flag of Bulgaria (bordered).svg Петко Тилев — роден тук тасоски българин, съратник на Георги Хростолов.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Отец Матей Преображенски - съратник на Васил Левски, в 1861 г. идва на Тасос избягал с лодка след разправия и гонение от гръцките монаси на Атон.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Стоян Войвода (Стоян Карастоилов) в 1876г. след Априлското въстание се укрива сред българите на остров Тасос. Тук се уговарят с Тодор Паласкаря, Димитър Карастоилов и Атанас Джостов, да организират добре въоръжена чета с която продължават борбата с турците.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Тодор Паласкаря - съратник на Стоян Войвода живял на Тасос.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Димитър Карастоилов — живял на Тасос съратник и брат на Стоян Войвода

Flag of Bulgaria (bordered).svg Атанас Джостов — съратник на Стоян Войвода живял на Тасос.

Flag of the United States.svg Полигнотос Вагис (Polygnotos Vagis, 1892-1965) - известен американски скулптор родом от Тасос, родната му къща в с. Потамия (Река) днес е превърната в негова музейна галерия.

Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос- деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943-1944 и 1947-1949 г.[32]

Flag of Bulgaria (bordered).svg Спас Виселчев (Висулчев) - кмет на с. Касавити, братовчед на Бойка Вапцарова, сестрата на Никола Вапцаров, закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.[33][34].

Flag of Bulgaria (bordered).svg Рангел Даскалов — български предприемач собственик на маслинени плантации и фабрика за зехтин на о. Тасос, давал работа на над 2000 работници, депутат във ВНС 1946 г.[35]

Flag of Bulgaria (bordered).svg Стоян Николов — български предприемач основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941-1944 г. [23]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от текста е превод на немската статия за Тасос и свързаните с нея в немскоезичната Уикипедия.

  1. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127
  2. Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти
  3. [ А. Божкова, П. Делев, КОПРИВЛЕН, ТОМ 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]
  4. M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19-23, ISBN 3-491-69139-7
  5. Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос
  6. Тукидид IV, 104.5
  7. Херодот VII, 110-113
  8. Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет
  9. Gitbud & Naumann, Pecunem
  10. [3]
  11. Κωνσταντίνος Χιόνης, Пирати в Калирахи
  12. Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013
  13. "Spremnost", Zagreb, 21 06 1942
  14. Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 9 - 12, 16 [4]
  15. Асеновградсия храм Свети Димитрий – история
  16. Свещеник Христо Парапитев и Възраждането в Родопите – Венцислав Ст. Попов
  17. [5]
  18. Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, balkani.bgq ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – “Ние” бр. 7-8/1999
  19. [http://www.promacedonia.org/dj/dj_3a.html+ Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти, София 1993, Трета глава – Беломорската област (юли 1941 - юни 1943 г.)] 
  20. Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993
  21. Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993
  22. Морски вестник, Варна, май 2014
  23. а б Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002.
  24. Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941-1944 г. – Замъкът на Лименария
  25. [6]
  26. Γερακούδης: Η ιστορία της Θάσος , σ. 112-120 Αστρίς Θάσου 2005
  27. Kovkouli et al. 1988
  28. Thassos-island, history-of-thassos
  29. http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html
  30. http://www.thassosparadise.com/%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6-%D0%B5-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD/
  31. Κωνσταντίνος Χιόνης, Η Θάσος κατά την επανάσταση του 1821 (проф. Констонтин Хионис, Тасос по време на революцията от 1821)
  32. Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26
  33. [7]
  34. [8]
  35. Стенографски дневници на ВНС 1946 г.
Дем Тасос
Тасос | Агиос Георгиос | Алики | Астрида | Глифада | Калирахи | Кастро | Кинира | Левки | Лименария | Макриямос | Мариес | Мегалос Принос | Микрос Принос | Ормос Прину | Палеохори | Панагия | Потамия | Потос | Принос | Рахони (Вулгаро) | „Свети Архангел Михаил“ | „Свети Пантелеймон“ | Скала Калирахис | Скала Марион | Скала Рахониу | Скала Сотирос | Сотирас | Теологос | Тимония | Хриси Амудия
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.