Тасос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тасос
Θάσος
Thasos.jpg
Местоположение Средиземно море
40°40′00″ с. ш. 24°40′00″ и. д. / 40.666667° с. ш. 24.666667° и. д.
Страна Гърция Гърция
Площ 380.1 km²
Население 13 765 жители
36,2 души/km²
Най-висока точка 1203
Тасос (Гърция)
Green 008000 pog.svg

Volgaro на картата Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826
Лимен
Женска носия от Тасос в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Та̀сос (на гръцки: Θάσος, на турски: Taşöz) е гръцки остров в северната част на Егейско море, близо до брега на Източна Македония и Западна Тракия, при устието на река Места. Главен и най-голям град е Лимен, често наричан и Тасос. Второто по големина селище е Лименария.

География[редактиране | edit source]

Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море срещу град Кавала. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на 6,7 км от носа на залива Керамоти, недалеч от устието река Места в Бяло море. Смята се, че островът е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km2 и е провинция на окръг Кавала. Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалече наподобява висока, потънала в морето планина. Най-високата му точка е връх Ипсари (Υψαριο) с 1203 m надморска височина. Следват връх Пророк Илия (Профитис Илияс) с височина 1108 m, Цутула с 857 m и Фанос - 744 m. Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови. Обиколката на острова е около 100 km.

Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризмът. На острова се добиват оловно-цинкова руда и мрамор.

Дем Тасос[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 жители.

  • Демова секция Тасос (3140 жители)
  • Демова секция Теологос (3140 жители)
  • Демова секция Калирахи (1282 жители)
  • Демова секция Лименария (2452 жители)
  • Демова секция Мариес (559 жители)
  • Демова секция Панагия (849 жители)
  • Демова секция Потамия (1262 жители)
  • Демова секция Принос (1361 жители)
  • Демова секция Рахони (720 жители)
  • Демова секция Сотирас (392 жители)

Популация[редактиране | edit source]

Година Население Промяна Градско население Промяна
1941 13 500[1] - - -
1981 2 312 - - -
1991 2 600 288/12,46% - -
2001 13 765 - - -

История[редактиране | edit source]

Aнтичност[редактиране | edit source]

Остров Тасос и античното му монетосечене, науката отнася към Тракия, а не към Елада[2] . Сребърен статер от Тасос: Силен и нимфа, около 520-463 г. пр. Хр. (Le Rider: Thasiennes 2), SNG Copenhagen (20 mm, 9,31 g)

Тасос, (Thasos), първо e населен от траките около 2000 г. пр. Хр., което се потвърждава и от намерената там древна керамика. С монетите, сечени в края на VІ в. пр. Хр., е известно тракийското племе на ореските, чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос[3]. По-късно вероятно се появяват финикийци, привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в началото на 6 в.пр. Хр. идват гърците - към 650 г. пр.Хр., те са колонисти от Парос.
При разкопки на древната Агора са открити много паметници. Най-значимите от тях са "Гробът на Глафкос" от VII в. пр. Хр. и "Коридорът на боговете", построен през 470 г. пр.н.е., представляващ голям комплекс от различни постройки. След политическите размирици през 5 в. пр. н.е., икономиката на Тасос укрепва — мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. Макар че Филип II анексира острова през 340-339 г. пр.н.е., населението остава почти независимо. Все пак много жители, изглежда бивши колонисти от Парос, се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н. е. Тасос е в царството на Лизимах. Филип V завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните при Киноскефали и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. Римският пъководец Тит Фламиний (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички гърци и Тасос става пак независим. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах.
Тасос традиционно е определян за част от Тракия, което потвърждава и класификацията на неговите монети[4][5]

Турско робство[редактиране | edit source]

Остров Тасос пада под турско робство заедно с другите балкански земи. От 1845 до 1908 г. той е владение на управляващите Египет васални на Високота порта арнаути от династията на Мохамед Али, после е управляван директно от Истанбул само 4 години.
Не само самото име на село Булгаро днес прекръстено на Рахони, но и гръцки източници свидетелстват за българи, живели до Балканските войни на Тасос и за гоненията над тях преди и около присъединяването на острова от Гърция[6].

Българско управление[редактиране | edit source]

На 7 май 1941 г. e заповядвано Първа армия, командвана от ген. Константин Лукаш, да заеме изцяло Беломорската област, включително островите Тасос и Самотраки.[7]. Войската дебаркира в главното селище на острова - Лимен и заема Тасос. Десета пехотна беломорска дивизия организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност - заетия от нея участък между реките Струма и Места на материка, а също така и на о. Тасос. В старото българско село Булгаро българско население практически не е открито. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полк. Георги Ковачев като командир на отряда, носещ името "Беломорска отбрана", който е в подчинение на командира на 1-ва армия. На 8 май 1941 г. командирът на 1-ва армия ген. Лукаш разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места. Още на 30 април 1941 г. Богдан Филов е определил Илия Кожухаров за областен управител на Беломорието. Към края на юни 1941 г. създадената в рамките на Царството нова област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли о. Тасос e гарнизон на пехотна дружина от Двадесет и пети пехотен драгомански полк и 1 пех. рота от Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк с опорни пунктове – Лимен, Скала Принос, Лименария, Архангел Михаил ( над западния залив при манастира) и при Скеля Богородица (Скала Панагия - дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)[8]. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името "Македонска" в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. Трифон Трифонов, към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1-47мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57см батарея. По време на българското управление на острова за Българския Беломорския Флот в гр. Боровец (Лимен) работи корабостроителница, основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове[9]. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София българските власти са принудени да оставят острова. И днес е запазена българската казарма - внушителната жълта сграда над пристанището на Лименария[10].

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Димитър Йончев,България и Беломорието (октомври 1940 - ептември 1944 г.), Военнополитически аспекти
  2. Gitbud & Naumann, Рecunem
  3. [ А. Божкова, П. Делев, КОПРИВЛЕН, ТОМ 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]
  4. Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет
  5. Gitbud & Naumann, Рecunem
  6. Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 10-11[1]
  7. Димитър Йончев, България и Беломорието - октомври 1940 - септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993
  8. Димитър Йончев, България и Беломорието - октомври 1940 - септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993
  9. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002.
  10. Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941-1944г. - Замъкът на Лименария
Дем Тасос
Тасос | Агиос Георгиос | Алики | Астрида | Глифада | Калирахи | Кастро | Кинира | Левки | Лименария | Макриямос | Мариес | Мегалос Принос | Микрос Принос | Ормос Прину | Палеохори | Панагия | Потамия | Потос | Принос | Рахони (Вулгаро) | „Свети Архангел Михаил“ | „Свети Пантелеймон“ | Скала Калирахис | Скала Марион | Скала Рахониу | Скала Сотирос | Сотирас | Теологос | Тимония | Хриси Амудия
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.