Татари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническите групи. За селото в Северна България вижте Татари (село).

татари
татарлар или tatarlar
Общ брой над 7 млн.
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 5 554 601 (2002)[1]

Флаг на Узбекистан Узбекистан: 467 900 [2]
Флаг на Казахстан Казахстан: 328 000[2]
Флаг на Украйна Украйна: 86 900[2]
Флаг на Таджикистан Таджикистан: 72 200[2]
Флаг на Киргизстан Киргизстан: 70 100[2]
Флаг на Туркменистан Туркменистан: 39 200[2]
Флаг на Румъния Румъния: 23 000[2]
Флаг на Азербайджан Азербайджан: 28 000[2]

Флаг на Турция Турция: 20 000[2]
Език руски, татарски, др.
Религия ислям, християнство,др.
Сродни етно групи башкири

Татарите (на татарски: Татарлар или Tatarlar) е събирателен термин за няколко днешни тюркски народа в Източна Европа и Сибир.

Език и произход на днешните татари[редактиране | edit source]

Татарският език (който се състои от различни диалекти — Казански, Кримски, Астрахански, Сибирски и др., разделени от своя страна на под-диалекти) днес спада към кипчакската група на тюркските езици (и по-точно към техния Западно-хунски клон), заедно с отмрелия език на кипчаците (куманите), днешния казахски и някои други езици в Европейска Русия, Узбекистан, Полша и др. Мнозинството от татарите в Европейска Русия са наследници на населението на Златната орда, най-западната част на монголската империя. То се състои предимно от кипчакските племена, живели там до монголските нашествия, както и (в много по-малка част) от монголските завоеватели и други народи от рода на потомци на прабългарите, славяни и т.н. Голяма част от Казанските татари са наследници и на домонголското население на този район — волжки българи, според булгаристите. Официалната позиция на републиката, обаче, както и на някои партии като „Ватан“ е, че днешните татари са със сложен етногенез, в който освен прабългарите има голямо участие най-вече на кумани, както и монголи, и др. народи. Татарите в Сибир са наследници на многобройното някога тюркско население (вероятно основно с кимашки произход) на изток от Урал, смесени с угро-фини и монголи.

История[редактиране | edit source]

Името произлиза от „Та-та“ или „Дада“, монголоезично племе, населявало сегашна Североизточна Монголия през 5 век. Татарските племена са разбити и покорени от сродния им монголски племенен съюз на Чингис хан в края на 12 и началото на 13 век. Впоследствие терминът „татари“ се използва като събирателен за племената завладели и опустошили части от Азия и Европа под монголско предводителство през 13 век. По-късно започва да се употребява за почти всички азиатски номадски народи, без значение дали идват от Монголия или от Западна Азия. До 20-те години на 20 век в Русия, например, терминът „татари“ се използва за много различни племена от азербайджанските турци до различни племена в Сибир. Днес татари се наричат само някои от групите, наследили Златната Орда, включително днешното население на автономната република Татарстан в състава на Руската федерация. Част от жителите на Татарстан предпочитат да се самоидентифицират като българи и отричат да са свързани с татарите, на които гледат като завоеватели и разрушители на Волжка България.

География[редактиране | edit source]

Днес татарите живеят в Централна и Южна Русия (мнозинството в Татарстан), Украйна, Полша, Китай, Казахстан, Литва, Румъния, Турция, Узбекистан, Киргизстан и др. В България има няколко хиляди татари, преселени на няколко вълни. Най-голямата е след завладяването на Кримското ханство от Русия в края на 18 и през 19 век, част от които имат турско народностно самосъзнание, а някои и българско или полу-българско. Общият брой на татарите по света е над 10 милиона. Повечето татари са мюсюлмани сунити, но има и традиционно изповядващи православното християнство (т.нар. Кръстени татари), както и (в днешно време, сред младото поколение) будисти, тенгристи и т.н.

Татари в България[редактиране | edit source]

Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната ни. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата. Много по-голям обаче е броят на посочилите като майчин език татарския.

Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242-1243 г.), когато на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату нахлуват и опустошават на българска територия.(Доколкото, обаче, днешните татари са потомци основно на куманите и нямат толкова наследствена връзка с Монголо-татарите на Чингиз-хан, то може да се приеме, че първите татари са се появили още с появата на куманите по време на Византийското владичество в България). В следващите десетилетия част от татарите от Златната орда извършват редовни набези в Добруджа, които бунтът на Ивайло (1277-1280 г.) успява временно да спре, до появата на редовната армия на Ногай, който го обсажда, а по-късно и убива. Следващият български владетел обаче, Георги I Тертер, е принуден да признае зависимостта си от татарите като праща сина си Теодор Светослав като заложник при тях и дава дъщеря си за жена на Чака, син на хан Ногай. През 1300 г. Чака успява да заеме българския престол, но по-късно същата година е свален от самия Теодор Светослав и главата на узурпатора е изпратена на противника му хан Токту в знак на приятелство. Според проф. Константин Иречек първите заселвания на татари в Североизточна България датират от това време. В пътеписа на поляка Ян Гнински от 1677 г. се разказва за над 200 татарски села в Добруджа.

По-късно, през 18 век, след присъединяването на Кримския полуостров към Русия през 1784 г., отделни татарски принцове се заселват около Сливен, Ямбол и Върбица (Герлово), според привилегиите дадени им от Османската власт. Най-големите преселения на татари датират от 19 в., след Руско-турските войни от 1806-1812 г., 1828-1829 г. и Кримската война (1853-1856 г.).

Сравнително известни български татари в днешна България, а някои и в чужбина, са поетесата Леман Балбек, икономистът-политик Рейхан Аблеким, скулпторът Зюхтю Калит, художникът Кеазим Исинов, тюрколожката Мюфкере Моллова и други.

В Добрич дейност развива културно-просветното дружество "Наврез", във Ветово (Русенско) - културно-просветното сдружение на кримските татари в България "АСАБАЙ". В Добрич са издадени две книги: "Татарите в България" с автор Стоян Антонов, ISBN 954-91500-1-1; сборника "Татарите в България – общество, история и култура", съставители н.с. Тодор Димов от регионалния исторически музей Добрич и инж. Неджмедин Муртаза, ISBN 978-954-91500-3-2. Сборникът съдържа докладите от кръглата маса, проведена на 29.05.2009 г. в гр.Добрич.

Източници[редактиране | edit source]

  • Етническите малцинства в България, И. Карахасан-Чънар, 2005

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Население на отделните националности по възрастова група и пол в Руската Федерация
  2. а б в г д е ж з и Kazan State University - Tatar Diaspora outside the Republic of Tatarstan