Татарска автономна съветска социалистическа република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
.svg)
Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, на руски: Татарская Автономная Советская Социалистическая республика (ТАССР)) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан. Територията й е 68 000 кв. км с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000[1]. Автономната република е наградена с орден "Ленин" (1934), орден "Октомврийска революция" (1970) и орден "Дружба на народите" (1972)[2].
Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.
- 1918: Урало-волжска държава
- 1920: Татарска автономна съветска социалистическа република
- 1990: Татарстанска съветска социалистическа република;
- 1992: република Татарстан
[редактиране] Население
Националният състав на републиката към 1979 е следният[2]:
- татари - 1 649 000
- руснаци - 1 516 000
- чуваши - 147 000
- мордвийци - 30 000 и други
[редактиране] Източници
- ↑ СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 52: Данните са към 1 януари 1987 г.
- ↑ а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 533
|
|||||||
