Татарска автономна съветска социалистическа република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Татарска автономна съветска социалистическа република
Автономная Татарская ССР
27 май 1920 – 30 август 1990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Площ
68 000 km²
Население
По оценка от 1989 г.3 637 809 души
Предшественик
Идел-Урал
Казанска губерния
Наследник
Татарстан

Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, на руски: Татарская Автономная Советская Социалистическая республика (ТАССР)) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан.

Територията ѝ е 68 000 km2 с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000.[1] Автономната република е наградена с орден „Ленин“ (1934), орден „Октомврийска революция“ (1970) и орден „Дружба на народите“ (1972).[2]

Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на Имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на републиката към 1979 е следният:[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 52: Данните са към 1 януари 1987 г.
  2. а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 533