Татарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Татарски език
татарча, tatarça, تاتارچ
Страна Русия , Украйна, Турция, Китай, Финландия
Регион Поволжие
Брой говорещи 8 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Западнотюркски
...-Уралски тюркски
....→Татарски
Официално положение
Официален в Татарстан
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 tt
ISO 639-2 tat
ISO 639-3 TAT

Татарският език (татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.

История[редактиране | edit source]

Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското ханство се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.

Граматика[редактиране | edit source]

Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.

Двуезичен надпис на татарски и руски в Казанското метро.

Татарска азбука (Tatar əlifbası)[редактиране | edit source]

Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.

A a Ə ə B b C c Ç ç D d E e F f
G g Ğ ğ H h I ı İ i J j K k Q q
L l M m N n Ñ ñ O o Ö ö P p R r
S s Ş ş T t U u Ü ü V v W w X x
Y y Z z
Aa Аа آ ا
Əə Әә ا ه
Bb Бб ب
Cc Җҗ ج
Çç Чч چ
Dd Дд د
Ee Ээ, Ее ئ
Ff Фф ف
Gg Гг گ
Ğğ Ғғ غ
Hh Һһ ه ح
Ыы ی
İi Ии ی
Jj Жж ژ
Kk Кк ک
Qq Ққ ق
Ll Лл ل
Mm Мм م
Nn Нн ن
Ññ Ңң نغ
Oo Оо و
Öö Өө ؤ
Pp Пп پ
Rr Pp ر
Ss Сс س ص ث
Şş Шш ش
Tt Тт ت ط
Uu Уу و
Üü Үү و
Vv Вв و
Ww Ўў و
Xx Хх خ
Yy Йй ی
Zz Зз ز ذ ظ ض

Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.


п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език