Татяна Лемачко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Татяна Лемачко
Татьяна Лемачко
Информация
Държава Швейцария
Състезател на България
 СССР
Родена
Званиегросмайстор (1977)
ЕЛО2195 (октомври 2008)
Най-високо ЕЛО2292 (октомври 2003)
Татяна Лемачко в Общомедия

Татяна Лемачко (на руски: Татьяна Мефодиевна Лемачко; на немски: Tatjana Lematschko) е швейцарска шахматистка от руски произход, състезавала се за България през периода 1974 – 1982 г. Става гросмайстор за жени през 1977 г.

Лемачко е 5-кратна шампионка на България по шахмат (1974, 1975, 1978, 1979 и 1981). Участва в 4 шахматни олимпиади за отбора на България и в 10 за Швейцария. Изиграва 165 партии (83 победи, 54 равенства и 28 загуби). Член е на отбора на България за олимпиадата в Меделин (Колумбия) през 1974 г., където печели индивидуален и отборен бронзов медал. През 1976 г. е победителка на балканиадата по шахмат. За отбора на Швейцария има 3 индивидуални медала – златен, сребърен и бронзов.

Няколко пъти е сред претендентките за световната титла по шахмат при жените. През 1976 г. играе на междузоналния турнир в Розендал (Холандия), където разделя 3-4-то място с Александра Ван дер Мийе, впоследствие губи в 1-ви кръг на турнира на претендентките срещу Елена Ахмиловска. През 1979 г. печели междузоналния турнир в Аликанте (Испания), но през 1980 г. в Одеса губи на четвъртфиналите в мачовете на претендентките от Марта Литинска. През 1982 г. след постигнато 3-то място на междузоналния турнир в Бад Кисинген (Германия) отново получава възможност да играе в мачовете на претендентките. Губи от Нана Александрия в първи кръг през 1983 г. в Аликанте.

Турнирни резултати[редактиране | редактиране на кода]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1974 Меделин България 3 Първа
1978 Буенос Айрес България 7 Първа
1980 Ла Валета България 9 Първа
1982 Люцерн България 14 Първа
1984 Солун Швейцария 12 Първа
1986 Дубай Швейцария 23 Първа
1988 Солун Швейцария 21 Първа
1990 Нови Сад Швейцария 28 Първа
1992 Манила Швейцария 19 Първа
1994 Москва Швейцария 37 Първа
1996 Ереван Швейцария 53 Първа
1998 Елиста Швейцария 52 Първа
2004 Калвия Швейцария 14 Първа
2008 Дрезден Швейцария 40 Четвърта

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]