Татяна Лемачко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Татяна Лемачко
Татьяна Лемачко
Lematschko tatjana 20081119 olympiade dresden.jpg
Информация
Държава Флаг на Швейцария Швейцария
Бивш състезател на Флаг на България България
Флаг на СССР СССР
Родена 16 март 1948
Москва, СССР
Звание гросмайстор (1977)
ЕЛО 2195 (октомври 2008)
Най-високо ЕЛО 2292 (октомври 2003)

Татяна Лемачко (на руски: Татьяна Мефодиевна Лемачко, на немски: Tatjana Lematschko) е швейцарска шахматистка от руски произход, състезавала се за България през периода 1974 - 1982 г. Става гросмайстор за жени през 1977 г.

Лемачко е 5-кратна шампионка на България по шахмат (1974, 1975, 1978, 1979 и 1981). Участва в 4 шахматни олимпиади за отбора на България и в 10 за Швейцария. Изиграва 165 партии (83 победи, 54 равенства и 28 загуби). Член е на отбора на България за олимпиадата в Меделин (Колумбия) през 1974 г., където печели индивидуален и отборен бронзов медал. През 1976 г. е победителка на балканиадата по шахмат. За отбора на Швейцария има 3 индивидуални медала - златен, сребърен и бронзов.

Няколко пъти е сред претендентките за световната титла по шахмат при жените. През 1976 г. играе на междузоналния турнир в Розендал (Холандия), където разделя 3-4-то място с Александра Ван дер Мийе, впоследствие губи в 1-ви кръг на турнира на претендентките срещу Елена Ахмиловска. През 1979 г. печели междузоналния турнир в Аликанте (Испания), но през 1980 г. в Одеса губи на четвъртфиналите в мачовете на претендентките от Марта Литинска. През 1982 г. след постигнато 3-то място на междузоналния турнир в Бад Кисинген (Германия) отново получава възможност да играе в мачовете на претендентките. Губи от Нана Александрия в първи кръг през 1983 г. в Аликанте.

Турнирни резултати[редактиране | edit source]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | edit source]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1974 Колумбия Меделин България 3 Първа
1978 Аржентина Буенос Айрес България 7 Първа
1980 Малта Ла Валета България 9 Първа
1982 Швейцария Люцерн България 14 Първа
1984 Гърция Солун Швейцария 12 Първа
1986 Обединени арабски емирства Дубай Швейцария 23 Първа
1988 Гърция Солун Швейцария 21 Първа
1990 Югославия Нови Сад Швейцария 28 Първа
1992 Филипини Манила Швейцария 19 Първа
1994 Русия Москва Швейцария 37 Първа
1996 Армения Ереван Швейцария 53 Първа
1998 Калмикия Елиста Швейцария 52 Първа
2004 Испания Калвия Швейцария 14 Първа
2008 Германия Дрезден Швейцария 40 Четвърта

Външни препратки[редактиране | edit source]