Тахино (дем Висалтия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото. За езерото вижте Тахино.

Тахино
Αχινός
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина35 m
Население365 души (2021 г.)

Тахино (на гръцки: Αχινός, Ахинос, в превод морски таралеж) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 731 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тахино е разположено на около 5 километра северно от Джинджос (Ситохори) в Сярското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано в XVII век на брега на едноименното езеро Тахино.[1] В XVIII век е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тахинос (Tachinos) живеят 660 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тахино (Tahino) е посочено като село със 158 домакинства, като жителите му са 480 гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Тахино:

Тахино, Ахино или Таинос: християнско село близо до езерото Ахино; 1 църква, 1 училище, жителите са гърци, заниманието им е земеделие и риболов, 8 часа от града.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тахинос, разположено при едноименното езеро. От СЯр на ЮИ 6 1/2 часа. Околното поле, ако и да представя най-добра почва за оране, занемарено е. На селянете по-лесно е да се занимават с риболовство и затова всички са предадени на ловене. Гръцка църква и училище. 120 къщи гърци.[5]

В началото на XX век Тахино е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Тахинос има 650 жители гърци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тахинос (Tachinos) се състои от 750 гърци и в селото има гръцко училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 1935 година езерото е пресушено и освободените площи са дадени на бежанци от Понт.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Тахино на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Индже Ίντζέ Микри Вриси Μικρή Βρύση[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тахино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ιερός Ναός Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 31 октомври 2014.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  8. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)