Тахо (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тахо
Езерото Тахо от източния бряг (в Невада)
Езерото Тахо от източния бряг (в Невада)
Тахо (езеро) (САЩ)
Blue 000080 pog.svg
Местоположение Калифорния и Невада
Дължина 35 км
Ширина 19 км
Площ 490 км2
Дълбочина средна - 300 м,
максимална 501 м
Надм. височина 1897 м
Населени места Соут Лейк Тахо, Стейтлайн, Тахо Сити
Тахо в Общомедия

Езерото Тахо (на английски Lake Tahoe) се намира на границата на щатите Калифорния и Невада в САЩ. Около 2/3 от бреговата ивица на езерото е в Калифорния. Някои от по-големите градове в близост до езерото са Рино (58 км), Сакраменто (160 км), Сан Франциско (300 км) и Лас Вегас (728 км).

Характеристики[редактиране | edit source]

Тахо е разположено на 1897 м. надморска височина в планинската верига Сиера Невада. Дълбочината му достига 501 м., което го прави второто по дълбочина езеро в страната след Кратер лейк в Орегон.

Тахо се образува преди два милиона години, вследствие на тектонски движения, а двата ледникови периода оформят днешния му облик и образуват ледникови езера в планините около Тахо. Езерото е известно с небесносините си води и красивите планини, които го обграждат.

Езерото и районът около него са популярна целогодишна туристическа дестинация. През лятото се практикуват водни спортове и отдих на плаж, а през зимата районът предлага възможност за зимни спортове в многобройните ски курорти около езерото. През 1960 г. в Скуо Вали в близост до езерото са проведени Осмите Зимни олимпийски игри. Тахо е една от най-предпочитаните туристически дестинации в Сащ.

География[редактиране | edit source]

Тахо има дължина от 35 км. и ширина – 19 км. Бреговата му линия е дълга 116 км., а площта на повърхността му е 490 кв.м. Приблизително 2/3 от езерото се намират в Калифорния. Най-големият град край езерото, Саут Лейк Тахо, е разположен на южното крайбрежие, на границата на двата щата, но изцяло в Калифорния. Градът е свързан със Стейтлайн, Невада. Другият голям град на брега на езерото е Тахо Сити, разположен на западното крайбрежие.

Тръки Ривър е единствената река, извираща от Тахо. Тя тече на североизток през Рино, Невада и се влива в Пирамид Лейк, Невада. Реката отнема само една трета от водата, която се отделя от езерото – другите 2/3 се изпаряват от голямата му повърхност.

Най-високият връх, разположен край езерото, е Маунт Талак (2967 м), а най-високият връх в околността е Фриъл Пийк (3320 м). Вследствие на топенето на ледници, са образувани множество по-малки езера край Тахо, някои от които: Фолен Лийф Лейк, Каскейд Лейк, езерата Ангора, Ийгъл Лейк.

Един от ледниците се оказва достатъчно голям, за да стигне до самото езеро, образувайки красивия залив Емералд Бей. Тук се намира и единственият остров в езерото – Фенет Айлънд.

Климат[редактиране | edit source]

Годишните валежи варират от 660 мм на източното крайбрежие до 1440 мм на западното. По-голямата част от валежите падат под формата на сняг в месеците от ноември до април.

Най-топлият месец е август, а най-студеният – януари. Средните температури през лятото достигат 25 градуса, а през зимата – (-10 градуса)

История[редактиране | edit source]

Местността около езерото Тахо е обитавана първоначално от индианското племе Уашо, които му дават и първото му име - “dá’aw”, означаващо „езеро”.

Лейтенант Джон Фримонт вижда за първи път езерото, по време на една от експедициите си през 1844 г. По-късно Джон Джонсън, доставящ поща от Пласервил до Невада Сити, кръщава езерото „Биглър”, на името на третия губернатор на Калифорния – Джон Биглър.

От индианското “dá’aw” произлиза името Тахо, което се харесва и започва да се използва. Така езерото има две имена – официалното -„Биглър”, и по-известното - „Тахо”.

През 1858 г., на 24 км източно от Вирджиния Сити, Невада, е открито находище на сребро. От 1858 до 1860 г. горите около Тахо са почти изцяло изсечени, за да бъде доставена дървесина за мините. С прииждането на хиляди хора към Вирджиния Сити, спиращи се по пътя си край езерото, се слага началото на туризма в този регион. Създават се първите хотели, а по-късно Тахо става летен дом на заможни жители на Сан Франциско, които, откривайки, че езерото е само на ден разстояние, започват да купуват земя.

Една от забележителностите край езерото е замъкът Вайкингсхолм, построен през 1929 г. на брега на Емералд Бей. Собственост на Лора Джоузефин Найт, замъкът е най-добрият пример за скандинавска архитектура в Щатите. Построен е за една година и има 38 стаи. Лора Найт притежава и малка чайна, разположена на върха на Фенет Айлънд.

През първата половина на 20-ти век опитите езерото да бъде обявено за национален парк се оказват неуспешни, тъй като голяма част от земята е частна собственост. Тахо става още по-популярна дестинация след построяването на няколко казина в Невада през 50-те.

Туризъм[редактиране | edit source]

Поглед от писта на курорта "Хевънли" към езерото Тахо

Туризмът в областта е добре развит. Популярни са водните спортове, ските и сноуборд, както и голфът и хазартният туризъм. Регионът разполага с множество малки и големи ски курорти.

  • Ски курорт "Хевънли" - най-големият ски курорт в Калифорния и Невада, намиращ се в близост до градовете Саут Лейк Тахо, Калифорния, и Стейтлайн, Невада
  • Ски курорт Скуо Вали - вторият по големина курорт известен с Олимпийските игри проведени там през 1960 г., намира се в близост до Тахо Сити.
  • Алпайн Медоус - средно голям ски курорт, намиращ се на северния бряг на езерото само на няколко километра от Скуо Вали
  • Даймънд Пийк
  • Нортстар на Тахо
  • планински курорт "Къркуд"
  • Сиера на Тахо
  • ски курорт "Бориъл"
  • ски курорт "Шугър Боу"
  • ски ранчо "Донър"
  • ски курорт "Хоумуд"
  • планина "Роуз"

В областта има стотици туристически маршрути и трасета за планинско колоездене. Най-известният маршрут е Tahoe Rim Trail, който е дълъг 270 км и обикаля цялото езеро. На югоизток се намира известният парк Desolation Wilderness.

Външни препратки[редактиране | edit source]