Тахтаджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тахтаджик.

Тахтаджик
Гърция
41.0865° с. ш. 25.9842° и. д.
Тахтаджик
Източна Македония и Тракия
41.0865° с. ш. 25.9842° и. д.
Тахтаджик
Дедеагачко
41.0865° с. ш. 25.9842° и. д.
Тахтаджик
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач (дем)
Географска областЗападна Тракия

Тахтаджик е някогашно българско село в Източните Родопи (Беломорието), Гърция в дем Дедеагач, днес заличено.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Тахтаджик ще да е било сред по-старите български селища в Беломорието, тъй като негови жители се разселват и са сред заселниците в по-късно заселение български села Мерхамли и Теке в Софлийски и други. В XIX век е село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тахтаджия (Tahtadjiq) има 95 домакинства и 415 жители българи.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година селото е неголямо изцяло българско християнско село с 40 семейства, всички екзархисти.[3]

През лятото на 1913 г., след оттеглянето на българската администрация от Беломорието поради избухването на Междусъюзническата война, башибозушки орди напад всички български християнски села и редица села на покръстили се насила помаци. Последват разоряване на българското население, кланета, прогонване българите и опожаряване на селата. След кървавите събития от 1913 г. Тахтаджик е обезлюдено и никога повече не успява да се възстанови. Оцелелите жители на селото се спасяват с бягство в старите предели на България, където се настаняват в различни градове и села в Хасковско, Бургаско, Варненско.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Шалапатов описа в книга българските селища в Беломорска Тракия“ // в. „Хасковска Марица“, 18 май 2010. Посетен на 14 октомври 2012.[неработеща препратка]
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
  3. Милетичъ, Любомиръ. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.