Ташбунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ташбунар
Кам'янка
село
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонИзмаилски
Площ373 km²
Надм. височина23 m
Население3478 души (2001)
Основаване1811
Пощенски код68643
Телефонен код+380 4841
МПС кодBH, НН / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Ташбунар в Общомедия

Ташбунар или Каменка (на украински: Кам'янка; руски: Каменка) е село в Южна Украйна, Одеска област, Измаилски район. Заема площ от 3,73 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 30 километра северно от Измаил, североизточно от Каланчак (Дермендере) и западно от Суворове (Шикирли Китай), на 5 километра от железопътната линия Одеса-Измаил (станция Ташбунар).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Ташбунар са открити останки от късната бронзова епоха, от края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., както и от първите векове на нашата ера и от салтово-маяцката култура (VII-VIII век).[1]

В Руската империя 1812 – 1856[редактиране | редактиране на кода]

Приема се, че днешното село е основано през 1814 година.[2] В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Таш Бунар е посочено като селище в Измаилски окръг.[3]

През 1835 година в Ташбунар са регистрирани 126 семейства със 793 жители (387 мъже и 406 жени). Шест от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 391 коня, 1168 глави едър рогат добитък, 10442 овце, 6 магарета и 241 свине. Има 29 вятърни мелници и 29 тъкачни стана. Църквата в селото, „Успение на Света Богородица“ е изградена в 1841 година.[4]

В 1852 година Ташбунар, което продължава да е част от Измаилския окръг, наброява 1211 жители. Отглеждат се 640 коня, 470 вола, 290 крави, 20 680 овце.[5] В началото на 50-те години на XIX век в селото има 170 къщи и 30 вятърни мелници. От къщите само 7 са каменни, тухлени няма.[6]

В Молдова/Румъния 1857 – 1878[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Ташбунар попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Преслав и Инзовка в Таврия.[7][8]

През учебната 1872/1873 година броят на учениците в Ташбунар е 63 - 44 момчета и 19 момичета.[9]

В Русия 1878 – 1918[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 година Ташбунар отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 278 двора и 1650 жители, притежаващи 7336 десетини земя.[10]

В Румъния 1918 – 1940[редактиране | редактиране на кода]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Ташбунар е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 2.415 души, от които 2333 българи (96,60%), 49 румънци (2,03%), 17 руснаци (0,70%), 9 гагаузи и 1 грък.[11]

В 1933 година за пръв път в селото е прожектирано кино - филм за възкресението на Христос.[1]

В СССР[редактиране | редактиране на кода]

От 28 юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година селото е в състава на Съветския съюз. Преименувано е на Каменка. През 1946-1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното:

Страшно време беше. Вървиш, а по улицата умрели хора... Има много семейства, където по двама-трима умираха, та и цели семейства.[12]

През 1947 година е извършена колективизацията на селското стопанство в Каменка.

В 1958 година колхозът в Каменка, „Прогрес“ е оглавен от местния жител Николай Мъндру, впоследствие герой на социалистическия труд, депутат във Върховния съвет на СССР.

В Украйна[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година селото е в пределите на независима Украйна, в която е преименувано на Камянка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 3478 души (2001). Гъстотата е 932,44 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.

Демографско развитие:

  • 1835 – 793 души
  • 1852 – 1211 души
  • 1930 – 2415 души
  • 1940 – 2968 души
  • 2001 – 3478 души

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[13]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 3478 100.00
Български 2625 75.47
Руски 479 13.77
Украински 261 7.50
Молдовски 69 1.98
Гагаузки 30 0.86
Беларуски 5 0.14
Други 9 0.25

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ташбунар

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кам’янка, Ізмаїльський район, Одеська область, Історія міст і сіл Української РСР, ukrssr.com.ua, посетен на 11 декември 2022 г.
  2. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14.
  3. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  4. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270, 275.
  5. Новаков, С. З., Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 527.
  6. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 530.
  7. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  8. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  9. Жечев, Николай. Два документа за учебното дело в Южна Бесарабия от 60-70-те години на ХІХ век, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 99.
  10. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  11. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 1., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 1 януари 2011 
  12. Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 246 (спомени на Димитър Плачков от Ташбунар (Каменка)).
  13. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 24 април 2018. (на украински)