Твърдица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Герб на Твърдица
Твърдица
Tvardica view.jpg
България
Red pog.png
Твърдица
Област Сливен
Red pog.png
Твърдица
Общи данни
Население 6 082 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 155,167 km²
Надм. височина 396 m
Пощ. код 8890
Тел. код 0454
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 72165
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Твърдица
Атанас Атанасов
(ГЕРБ)
Адрес община
8890 Твърдица, пл. „Свобода“ №1
тел: 0454/2311, факс: 0454/4049
Изглед към града
Главният площад и кметството
Общинската управа
Улица към Еленския проход
Твърдишкият балкан
Храм „Св. Петка“

Твърдѝца е град в Централна България, Сливенска област. Градът е административен център на едноименната Община Твърдица.

География[редактиране | edit source]

Намира се в планински район. Оттук започва известният Твърдишки проход с живописните меандри на Твърдишката река. Проходът е и най-кратката връзка между Северна и Южна България: Нова Загора – Твърдица – ЕленаВелико Търново. Общината обхваща северните склонове на Средна гора.

На територията на общината са разположени връх Чумерна, част от язовир „Жребчево“, преминава река Тунджа. Градът разполага с индустриална зона. Понастоящем се акцентира върху развитието на туризма и селското стопанство.

Разположен е на първокласен шосеен път I-6 София – Бургас в северната част на Твърдишката котловина, на юг е автомагистралата София – Бургас. В близост се намират Сливен, Бургас, Стара Загора и Нова Загора. Отстоянията до близките градове са приблизително: Бургас – 110, Пловдив – 150, Стара Загора – 60, Казанлък – 45, Сливен – 40, Русе – 150 км. През града минава подбалканската железопътна линия София – Бургас през Карлово.

История[редактиране | edit source]

Името на града произлиза от намиращата се на север крепост, наричана Градище – твърдина. Градът от векове носи едно и също име: Твърдица, от „твърдина“. Още от времето на византийския историк Мануил Фил, който възхвалява победите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот (1300 г.) е записано „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това“. По средновековните карти (ХVІ-ХVІІІ в) градът е отбелязван с името Verzaraz.

В Република Молдова понастоящем има селище Твърдица, което е от изселници от гр. Твърдица по времето на турското владичество. Административният сайт на града е www.tvarditsa.org.

Религии[редактиране | edit source]

  • Християнство – преобладаващо. През Средновековието в Твърдица е била основана богомилска общност, която е просъществувала до 19 век.

Политика и икономика[редактиране | edit source]

Многопартиен, но изключително добре работещ общински съвет.

Там се добиват въглища, произвеждат се хубави хавлии и текстилната фабрика работи за шведската фирма ИКЕА и произвежда хавлиен текстил за хотелиерството.

Има добри предпоставки за развитие на туризъм в Средна гора, в Стара планина, около река Тунджа, на язовир Жребчево.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Читалище "Св. св. Кирил и Методий“

Забележителности[редактиране | edit source]

Театри[редактиране | edit source]

Самодеен театър към читалище "Св. св. Кирил и Методий“. Самодейците са подготвили множество постановки. Последната е „Завръщане към корена“ изключително актуална в нашето съвремие.

Музеи[редактиране | edit source]

В града има историческа изложба в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и отделна етнографска сбирка. Функционира клуб по краезнание, който работи за събирането на фолклорното наследство на района.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Традиционен християнски празник Вадене на кръста от река Твърдишка
  • Традиционен турнир по ски свободно спускане за купа „Чумерна“ на община Твърдица, месец февруари – ежегодно. Организатор: ски дружество „Чумерна“ и община Твърдица
  • Традиционен поход до връх Кутра на 3 март – ежегодно. Организатор Туристическо дружество „Чумерна“
  • Ежегоден детски международен празник за пролетни игри и обичаи на Цветница, предхождан от тематична научна конференция
  • Преглед на художествената самодейност в читалищата, месец май – ежегодно
  • Ежегоден землячески събор в местността „Улищица“
  • Ежегоден международен детски футболен турнир за купата на община Твърдица
  • Ежегоден събор в местността „Сатма чешма“ – лобно място на Стоил войвода
  • Ежегоден Общитвърдишки събор – „Хайдушка поляна“ – първата събота на месец август
  • Рали за купата на гр. Твърдица — кръг от републиканския шампионат — 27-28 юли
  • Фестивалът „Балканът пее и разказва“ се провежда в на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково

Личности[редактиране | edit source]

  • Пейо Буюклията от кв. Козарево – хайдутин.
  • Поп Лука-виден представител на твърдишката общност, благодарение на който жп линията минава през град Твърдица.
  • Петко Петков-Азала – поет и общественик.
  • Симеон Стойков – участник в първото Народно събрание.
  • Петко Маринов – поет, символи на града.
  • Георги Гвоздейков[1] – пилот на автомобила на Евроком рали тим.
  • Петко Колев – активен борец против фашизма, основател на първата партизанска дружинка в Сливенска област.
  • Тодор Стоянов – родолюбив, изявен, общественик и патриот. Автор на "Твърдица в миналото".

Литература[редактиране | edit source]

Много са текстовете в различни книги за град Твърдица. Първото споменаване е може би в хрониките на Мануил Фил по повод подвизите на византийския инператор — Михаил Глава Тарханиот . „…И Червезища е свидетел за Твърдица — та всеки очевидец да узнае за това“. Най-известната книга е може би „Твърдица между две хилядолетия“.

В края на 2007 година излезе от печат книгата на Тодор Стоянов "Твърдица в миналото" четиво, изпълнено с много документирани факти и събития от многогодишното съществуване на това селище. Авторът детайлно описва координатите на все още неизследваните исторически находки, като пещерите в Твърдишкия Балкан, могилите по Друма, останките от манастири и т.н.

Други[редактиране | edit source]

  • Църква „Света Петка“ – паметник на културата със своите стенописи
  • Пещера Мъгливия сняг – започва с пропаст над 100 м — проучена от спелеолози в частта си от 3500 м
  • Скоковете – каскада от три водопада
  • Градището – средновековна крепост — северно от града
  • Хайдушка поляна – сборище на хайдушките чети през робството – Панайот Хитов, Пейо Буюклията, Злати Калъчлията и др.
  • Орлов камък – мястото, на което е било старото селище Твърдица
  • Ливадките – местност на билото на Балкана с езеро
  • Скали Твърдица край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Твърдица[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.bg-news.org/news49391_62
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Tvarditsa Rocks.

Външни препратки[редактиране | edit source]