Твърдотелен диск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Компоненти на твърд диск в разглобено състояние (ляво) и на SSD (дясно)

Твърдотелен диск (на английски: Solid state drive, SSD) (буквално „твърдотелно устройство“) е енергонезависима компютърна памет, базирана на технологията на флаш паметите. За разлика от традиционните (към момента) твърди дискове с движещи се части (HDD), SSD не съдържат никакви механични части. Името се дължи на исторически причини и е подвеждащо - не означава, че има и „не-твърдотелни“ (понятието има смисъл на електронни, които не са лампови) устройства, а отразява факта, че използваните електронни компоненти са изцяло полупроводникови.

Съдържание

Предимства[редактиране]

Предимства на SSD устройствата: по-издръжливи са на удар; напълно са безшумни; в сравнение с HDD употребяват доста по-малко енергия (поради липсата на механика). Технологията им позволява да имат почти нулево време за търсене на "сектор" с информация и много по-добри времена за запис и четене от конвенционалните твърди дискове с въртящи се пластини и магнито-резистивни глави.

Недостатъци[редактиране]

Недостатъци: по-високата цена; имат ограничен живот (брой записи). Актуалните модели обаче издържат при нормални условия до 20 години. Цената на гигабайт SSD (твърдотелен диск) е намаляла от 3 на 1 долар, или с 300% за последните три години – от 2010 до 2012-та[1]

Въпреки постоянното намаляване на цената, твърдотелните дискове остават доста по-скъпи от традиционните: eдин SSD с капацитет 300-600 GB в момента е два пъти по-скъп от 2,5-инчов HDD 500 GB за лаптоп[1]

Източници[редактиране]

  1. а б SSD-тата поевтинели с 300% за три години. // Посетен на 8 януари 2013., technews.bg

Външни препратки[редактиране]