Тевтонски орден

Земи на Тевтонския орден през 1455 г.

Герб на тевтонските рицари

Тевтонският орден ("тевтонски" произхожда от латинското teutonicus - "немски") е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.

Наименования и символи

Наименования

Ordo Teutonicus; Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum (Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem / Орден на немските братя от дома на св. Мария в Йерусалим), а на немски Deutschherrenorden, Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци), Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden, съвременно и накратко Deutscher Orden / Немски орден.

Символи

• девиз: «Helfen — Wehren — Heilen» = "Помагане — Защитаване — Лекуване"
• емблема (герб): черен кръст на бяло поле, носен на мантията.

Основаване на ордена

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство при полева болница, което има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д`Акр (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в Галилея. Арабите са били завоювали града 3 год. по-рано (1187), но още от 1104 г. градът е бил в ръцете на кръстоносците и е бил главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яффа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за 1 век. Тук Братството построява болница и църквата "Св. Мария" и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem. Папа Целестин III дава на Братството (21 декември 1196) привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти пълни права. На 9 януари 1221 г. той приравнява ордена с по-старите 2 ордена - на йоанитите и темплиерите.

История в Европа

Борба за собствена територия

Военната сила на Тевтонския орден е била забелязана от някои европейски владетели, които под знамето на "борбата с езичниците" са искали да се разправят със своите съперници. Голямо влияние имал тогавашният висш магистър (Hochmeister) на ордена - Херман фон Залца (Hermann von Salza, 1209—1239), който притежавал значителни владения и водил успешни преговори с папата и германския император. През 1211 г. кралят на Унгария Андрош II кани на помощ рицарите в борбата му с куманите. Тевтонците се настаняват на границата на Трансилвания, получавайки при това значителна автономия, но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.

През 1217 г. Папа Хонорий III обявил кръстоносен поход против езичниците, които населявали земите на полския княз Конрад Мазовецки. През 1225 г. князът помолил за помощ тевтонските рицари, като в замяна на това им обещал владеенето на Хелмно (Chełmno, на немски Kulm) и завладяните от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в Силезия (Śląsk, на немски Schlesien) през 1232 г. На източния бряг на р. Висла е построен първият форт, дал начало на град Торун (на немски Thorn).

Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се замък, около който се заселват немци и започва активно използване на земите.

Държава на ордена в Прусия

Панорамна снимка на крепостта Орденсбург Мариенбург в Малборк, Полша

Столица на Тевтонския орден става гр. Мариенбург (нем. "Замък на Мария", полски Малборк). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна Полша и граничещата Калининградска област на Русия).

През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното Братство на рицарите на меча (Schwertbrüderorden, основано през 1201 г. в Рига, с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава Ливония. При завладяването на Гданск (1308 г.) под лозунга «Jesu Christo Salvator Mundi» („Исус Христос спасител на света“) е било унищожено почти цялото полско население (около 10000 местни жители), а на завладените територии дошли немски преселници. По същото време е завладяна и Померания. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.

Отношения с руските княжества и Литва

През 1239—1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от монголското нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от Прибалтика, датските рицари от Ревел и, след като си осигурява поддръжката на Папската курия, нахлува в псковските земи и завзема Изборск. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия Псков и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.

Тевтонските рицари нахлуват в пределите на Новгородското княжество и построяват крепост в Копорие. В Новгород пристига Александър Невски, който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от Владимир. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април 1242 г. Александър Невски побеждава кръстоносците в битката на замръзналото Чудско езеро. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.

Литва става силно княжество и влиза впоследствие в съюз с Полша. Отношенията на ордена със съседите са сложни и най-често вражески. През 1410 г. обединените полско-литовски войски нанасят съкрушително поражение на рицарите в битката при Таненберг. Загиват повече от 200 кръстоносци и техният предводител. Тевтонският орден губи репутацията си на непобедим. През 1411 г. е подписан първият мирен договор в Торун.

От 1525 г. до днес

По време на реформацията Тевтонският орден става светски и лютерански. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство Прусия с резиденция (от 9 май 1525) Кьонигсберг (днес Калининград), а западните в - Херцогство Курландия, и двете отначало под полска опека.

През 1809 г. Наполеон забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в Австрия. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от национал-социалистите през 1938-1945 г.

Днешното седалище на Немския орден (Deutscher Orden) е Виена, където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в 5 "провинции": Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.

Литература

• Marian Tumler, Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400, Wien 1954
• Hartmut Boockmann, Der Deutsche Orden: zwölf Kapitel aus seiner Geschichte, München 1999
• Gerhard H. von Heyeden, Deutscher Ritterorden und die Kreuzzüge ins Baltikum. Der Deutschherrenorden in Geschichte und Gegenwart, 2002

Външни препратки

• Официална страница на ордена с исторически справки