Тевтонски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тевтонски орден
Coat of arms of the Teutonic Order.svg
Герб на тевтонските рицари
Девиз Helfen — Wehren — Heilen (на български: Помощ - Защита - Лечение)
Пълно име Орден на немските братя от дома на Света Мария в Йерусалим
Латинско име Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum
Друго име тевтонски рицари, германски братя
Подчинен на римския папа, германския кайзер
Църква Римокатолическа църква
Покровител Дева Мария, св.Георги Победоносец, св.Елисавета от Тюрингия
Основател Хайнрих Валпот фон Басенхайм
Дата на основаване 1190 г.
Тип духовно-рицарски орден
Участие в Кръстоносните походи, Северни кръстоносни походи, Битка на Чудското езеро (1242), Битка при Таненберг (1410)
Отличителни знаци бяла мантия с черен кръст
Съвременен статут действащ
Численост 1 000
Щаб-квартира Мариенбург (до 1466 г.), Кьонигсберг (1466 - 1525 г.), Мергентхайм (1525 - 1809 г.), Виена (от 1809 г.)
Велик магистър Бруно Платер
Известни ръководители Хайнрих Валпот фон Басенхайм, Херман фон Залца, Зигфрид фон Фойхтванген, Винрих фон Книпроде, Конрад фон Юнгинген

Тевтонският орден ("тевтонски" произхожда от латинското teutonicus - "немски") е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите. Германският орден функционира и в наши дни.

Основаване на ордена[редактиране | edit source]

Земи на Тевтонския орден през 1455 г.

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д`Акр (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в Галилея. Арабите завоюват града 3 год. по-рано (1187), но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти 1 век. Тук Братството построява болница и църквата "Св. Мария" и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem ("Тевтонско братство към болницата на Дева Мария в Йерусалим"). По-късно (21 декември 1196) Папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.

След падането на Акра седалището на ордена се премества първо във Венеция, след това в Мариенбург в Прусия, тогава Кьонигсберг, по-късно Бад Мергентхайм и накрая във Виена, където той остава и до днес.

Устав[редактиране | edit source]

Наименования[редактиране | edit source]

  • Орден на немските братя от дома на Света Мария в Йерусалим, Тевтонски орден
  • на латински: Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum, Ordo Teutonicus
  • на немски: Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem, Deutschherrenorden.[1]

Символи[редактиране | edit source]

  • девиз:
Helfen — Wehren — Heilen

—Помагане — Защитаване — Лекуване

Структура[редактиране | edit source]

Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия - представителства в градовете (комендантства) и райони на влияние(балии) със съответните ръководители и местен администартивен апарат. До установяването на Орденстат тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.

Европейски командории

История в Европа[редактиране | edit source]

Борба за собствена територия[редактиране | edit source]

Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за "борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние придобива великия магистър на ордена Херман фон Салца (1209—1239), получил значителни владения и средства и водил успешни преговори с папата и германския император.

През 1211 г. кралят на Унгария Андраш II кани на помощ рицарите в борбата му срещу куманите. Тевтонците се настаняват на границата на Трансилвания, получавайки при това значителна автономия, но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.

През 1217 г. Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците балти и померани, които населяват земите на полския княз Конрад Мазовецки. През 1225 г. князът отпраща молба за помощ към Попо фон Остерна, велик магистър на тевтонските рицари, като в замяна на това им обещава владеенето на Хелмно и завладените от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в Силезия през 1232 г. На източния бряг на р. Висла е построен първият форт, дал начало на град Торун.

Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се замък-командория, около който се заселват немци и започва активното експлоатиране на земите и ресурсите.

Държава на ордена в Прусия[редактиране | edit source]

Панорамна снимка на крепостта Орденсбург Мариенбург в Малборк, Полша

Столица на Тевтонския орден става гр. Мариенбург (нем. "Замък на Мария", полски Малборк). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна Полша и граничещата Калининградска област на Русия).

През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното Братство на рицарите на меча (Schwertbrüderorden, основано през 1201 г. в Рига, с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава Ливония. При завладяването на Гданск (1308 г.) под лозунга «Jesu Christo Salvator Mundi» („Исус Христос спасител на света“) е унищожено почти цялото местно полско население (около 10000 местни жители), а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и Померания. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.

Отношения с руските княжества и Литва[редактиране | edit source]

Карта на Орденстат през 1410 г.

През 1239—1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от монголското нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от Прибалтика, датските рицари от Ревел и, след като си осигурява поддръжката на Папската курия, нахлува в псковските земи и завзема Изборск. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия Псков и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.

Тевтонските рицари нахлуват в пределите на Новгородската република и построяват крепост в Копорие. В Новгород пристига Александър Невски, който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от Владимир. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април 1242 г. Александър Невски побеждава кръстоносците в битката на замръзналото Чудско езеро. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.

Литва с времето става силно княжество и влиза впоследствие в съюз с Полша. Отношенията на ордена със съседите му са сложни и най-често вражески. През 1410 г. обединените полско-литовски войски нанасят съкрушително поражение на рицарите в битката при Таненберг. Загиват повече от 200 кръстоносци и техният предводител. Тевтонският орден губи репутацията си на непобедим. През 1411 г. е подписан първият мирен договор в Торун.

От 1525 г. до днес[редактиране | edit source]

По време на реформацията Тевтонският орден става светски и лутерански. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство Прусия с резиденция (от 9 май 1525) Кьонигсберг (днес Калининград), а западните в - Херцогство Курландия, и двете отначало под полска опека.

През 1809 г. Наполеон забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в Австрия. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от национал-социалистите през 1938-1945 г.

Днешното седалище на Немския орден (Deutscher Orden) е Виена, където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в 5 "провинции": Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.

Велики магистри на ордена[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Срещат се и названията Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци), Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden, Deutscher Orden (Немски орден).

Литература[редактиране | edit source]

  • Marian Tumler, Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400, Wien 1954
  • Hartmut Boockmann, Der Deutsche Orden: zwölf Kapitel aus seiner Geschichte, München 1999
  • Gerhard H. von Heyeden, Deutscher Ritterorden und die Kreuzzüge ins Baltikum. Der Deutschherrenorden in Geschichte und Gegenwart, 2002

Външни препратки[редактиране | edit source]