Тегуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Остров Тегуа

Тегуа (на езика Бислама Tegua) е остров включен в състава на Република Вануату. Намира се между островите Метома и Линуа в архипелага Нови Хебриди Тихи океан, с координати 13°14′00″ ю. ш. 166°37′00″ и. д. / 13.233333° ю. ш. 166.616667° и. д.. Съгласно административното деление на страната е под юрисдикцията на провинция Торба.

Природа[редактиране | edit source]

Далечният северен остров на Вануату винаги се е уповавал на морето. То донася неговите първи колонисти на бамбукови салове преди повече от 3 хил.г., а по късно води и търговците на роби и англиканските мисионери. Морето е дом на голямо разнообразие морски животни, приютени в оцветения в ярки цветове риф. То носи кожестите костенурки, които изграждат своите гнезда на крайбрежието на Тегуа, както и колонии на раците от вида Birgus Latro[1], - ценен деликатес от ресторантите на столицата Порт Вила. Но в момента морето се явява най-голямата заплаха за Тагуа и неговото население. Всяка година нивото на световният океан се покачва и наводненията на местно ниво са често явление.

Едно от най-големите равни пространства на острова е равнината Литетона, разположена в северозападната част на Тегуа, с изглед към остров Метома. Тя представлява древен риф, издигнат над морското равнище. В момента цялата равнина е култивирана. В близост се намира пещерата Клиф декорирана с линеални рисунки, свидетелстващи за многохилядното присъствие на хората тук.

Опасности[редактиране | edit source]

Върховният глава на острова и баща на шест момчета и шест момичета - старейшината Рубен твърди, че поне веднъж в година приливите на вълнуващото се море наводняват неговото село Лотеу. Спомня си как като младо момче е изминавал 30 м. от неговата къща до скалиста платформа на плажа за да лови риба. Сега платформата е потопена, а той е принуден да изостави своя дом от детство.

През месец януари 2006 г. правителството на Вануату евакуира 100 жители на Тегуа, защото надигащите се нива на водата наводниха техният остров. Около 20 м. от сушата вече са изцяло погълнати от морето. Местното население е принудено да изостави досегашните си селища и да потърси подслон на по-високите места на острова.

Външни препратки[редактиране | edit source]


  1. Рак от вида Birgus Latro