Телегония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Телегонията (от гр. "теле" - "далече", "гонос" - раждане) е наименование на хипотетичното въздействие на гените на предишни сексуални партньори на една жена върху поколението ѝ от следващите ѝ партньори. Феноменът се отличава с много ниска честота на срещане, но е свойствен за всички организми, които се размножават по полов път. Макар и да има научно издържано обяснение на изключителните случаи, в които телегонията се проявява, теорията продължава да се разпространява като норматив в някои среди (религиозни фанатици, расисти, вманиачени на тема чистокръвие животновъди).

Често примерът[1], с който телегонията се илюстрира, е при междурасови сексуални отношения: ако бяла жена е заченала и родила от чернокож мъж, и впоследствие зачене от бял мъж, то детето, което ще роди от него, отново ще има физическите белези на черната раса. "Обяснението" е в способността на мъжките полови клетки да "инфектират" женските за цял живот. Макар и погрешна, тази теза продължава да се налага от привърженици на теорията за превъзходството на бялата раса и други расистки настроени групи.

В други източници [2],[3] акцентът се поставя върху вярването, че се унаследяват генетичните характеристики не на кой да е от сексуалните партньори на жената, а тъкмо на първия от тях. Учението за телегонията се разпространява вероятно като аргумент за опазването на девствеността у младите момичета и предотвратяването на евентуални безразборни сексуални връзки (промискуитет).

Идеята за телегонията е лансирана през второто десетилетие на 19 век от граф Мортън, който при своите занимания по отглеждането на породисти коне се запознал с трудовете на Чарлз Дарвин върху еволюцията на видовете. Тъкмо авторитетът на Дарвин, на който Мортън се позовавал, спечелил разпространението на тезата, първоначално крепяща се на сензационни материали в пресата. В края на века Ле Дантек спомага за разпространението на хипотезата, но не се основава на конкретни доказателства, подкрепени с числа. Успешни опити за оборване на теорията са правени в началото на 20 век. Днес на зоолозите и животновъдите е известно[4],[5],[6] че спермата може да се съхрани физиологически в половите пътища на женските птици, бозайници и човека, като с различна степен се запазва способността ѝ на оплождане. Например у птиците сперматозоидите запазват жизнеспоспобността си до 70-80 дни, у бозайниците - от няколко дни до няколко месеца. Това прави възможно съхранена в женските полови органи сперма от предишен партньор да участва в зачеването при акт с нов партньор.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "TELEGONY", Sir Robert the Bruce of Frenz
  2. "Телегония - неизвестная наука о главном"
  3. Encyclopedia of Unusual Sex Practices
  4. "Телегония – мифы и реальность", Л.Ф.Курило
  5. "Полосатая дочь кобылы лорда Мортона", М. М. Асланян, А. С. Спирин
  6. "Телегония - мифы и реальность", А.Г. Близнюченко