Телеграма на Цимерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
На картата е показана територията на Мексико в 1917 г. (тъмнозелено), територията "обещана" в телеграмата Цимерман (светлозелено), и първоначалната мексиканска територия (под червената линия)

Телеграмата на Цимерман (на немски: Zimmermann-Depesche) е дипломатическо предложение от страна на Германия към Мексико за обявяване на война на САЩ през 1917 г. Съобщението е заловено от британците преди да достигне Мексико, което дава повод за влизането на САЩ в Първата световна война.

По този начин след близо век от приемането на доктрината Монро, САЩ излизат геополитически от американския материк с цел да наложат нов световен ред. Поводът е подложен на критика постфактум като изкуствен, т.е. е използван като претекст както в случая с Испано-американската война, за да се включат САЩ в Световната война в удобен за тях момент.

Хронология[редактиране | edit source]

На 16 януари 1917 г. германският министър на външните работи Артур Цимерман изпраща според британските и американски власти телеграма до германския посланик в Мексико, в която съобщава за подготовката на "тотална война" с помощта на подводници. Цимерман дава указания на посланика да предложи на Мексико съюз с Германия и да обещае "разбиране от наша страна, ако Мексико реши да си върне загубените територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона". Сътрудниците на британското военноморско разузнаване уж прихващат и декодират текста на телеграмата. Контраадмирал Хол, ръководител на британското военноморско разузнаване, веднага оценява стратегическото значение на тази информацията. Той преценява, че ако с нея бъдат запознати американските управляващи кръгове, те ще се разгневят и това ще помогне САЩ да влязат във войната на страната на Великобритания. Министерството на външните работи предлага телеграмата да бъде публикувана, но Хол не желае немците да научат, че неговите криптографи познават и четат германския секретен дипломатически код. Знаейки, че Цимерман е изпратил телеграмата веднага по няколко канала, Хол урежда нещата така, че негов агент в Мексико да получи копие, закодирано с обикновен шифър.

Британците показват телеграмата на американския посланик в Лондон, който на свой ред я изпраща в Държавния департамент във Вашингтон. Запознавайки се със съдържанието, президентът Удроу Уилсън заявява на всеослушание, че е шокиран от тази "новина". Той дава указание телеграмата да бъде предадена на Асошиейтед прес на 1 март (виж и Първомартовци), без да подава информация, кой и как я е прехванал и дешифрирал. Американските пацифисти обявяват, че телеграмата на Цимерман е провокация на англичаните. Но автентичността ѝ е потвърдена от самия Цимерман на 3 март по време на пресконференция.

Когато на 2 април Уилсън се обръща към Конгреса за обявяване на война на Германия, той се позовава на телеграмата като доказателство, че Германия "заплашва света и сигурността на нашата страна".

След като телеграмата била публикувана в американския печат, предизвикала бурно възмущение сред американците. След месец Конгресът на САЩ официално обявил война на Германия и американски експедиционен корпус бил прехвърлен в Европа.

Провокация[редактиране | edit source]

Мнозина експерти смятат, че телеграмата на Цимерман била съчинена от британските специални служби. Чрез нея Лондон разчитал да вкара САЩ във войната. В подкрепа на това твърдение се изтъква довода, че във военно отношение плановете на Германия, за които се съобщава в телеграмата, били абсолютно безсмислени. В Мексико по онова време бушувала гражданска война. Мексиканската икономика била изтощена, а армията на страната не представлява сериозна военна сила и съответно заплаха за САЩ. Освен това американските военни и на практика осъществявали операции на суверенна мексиканска територия, където Джон Пършинг се опитвал да залови Панчо Виля заради разорителните му набези на американска територия срещу ферми и градове в Тексас. [1]

Предистория[редактиране | edit source]

Политиката на САЩ следва след избухването на Световната война максимата, че не трябва да има абсолютен победител във войната, тъй като за тях е най-изгодно Европа да остане „разделена на два съюзнически лагера”. Но ако все пак се стигне до такава победа, тя в никакъв случай не трябва да бъде на страната на Централните сили и в частност на Германия, защото това би означавало хегемония на една държава на Стария континент, а и германският империализъм имал явни аспирации към Латинска Америка в борба за испанското наследство, като можело и в Пасифика да се стигне и до германско-японски съюз против САЩ. Всичко това не без основание тревожело Вашингтон. От друга страна САЩ целели войната в Европа да продължи на изтощение и по-възможност да завърши без да има победители. По този начин, воюващите щели да имат нужда от голямо количество оръжие, боеприпаси и всякакви други стоки и произведения, а в ролята на доставчик нямало как да не влезе САЩ. Отделно от това от длъжник, страната се превръщала в кредитор на своите кредитори. По тази причина през Атлантика потекли и за двата воюващи на живот и смърт лагера желязо, стомана, бакър, автомобили, машини, брашно, царевица, памук, кожи, химически произведения, коне и всевъзможни други суровини и продукти, включително оръжие. Търговският баланс на САЩ за три години по време на Световната война се увеличил от 691 милиона на 3 милиарда долара. За тези три години само Русия направила поръчки за 1 милиард и 287 милиона долара.

Още през есента на 1915 г. е одобрено предложение на висши американски военни за мащабно и бързо увеличаване на армията. През лятото на 1916 г. въоръжаването за еветуален конфликт е напреднало. Въпреки това, все още пацифистите имат значително политическо влияние върху американската външна политика, обаче от друга страна влиятелните фактори върху американската политика искат Съединените щати да използват войната като средство за създаването на нов световен ред, основан на онези идеали, мотивирали поколението на реформаторите в САЩ да издигнат за идеал американската мечта. В реч пред двете камари на Конгреса на САЩ през януари 1917 г. Удроу Уилсън излиза с мирен план, станал известен като Четиринадесетте точки на Уилсън за следвоенния ред, в който САЩ се самопредлагат да съдействуват в ролята на безпристрастен арбитър за запазването на мира посредством постоянно общество на народите, декларирайки че този мир ще осигури свобода на волята на всички народи и „мир без победа”. От друга страна Уилсън заявява, че за тези цели си струва да се воюва, ако има сериозна провокация срещу САЩ и демократичните им устои. За активната намеса на САЩ във войната на страната на Антантата спомага и друго събитие от февруари-март 1917 г. - февруарската революция в Царска Русия, инспирирана от „Велик изток на народите на Русия“. Царската власт е набързо заменена с ново републиканско правителство. Така САЩ си спестяват неудобството в лицето на своите граждани от еврейски произход да влязат в съюз с една "стара тиранична монархия" и "войната за един прогресивен свят ще стане неопетнена".

Последствия[редактиране | edit source]

В началото на 1918 г. Русия излиза от войната, след като новото правителство начело с Ленин договаря бърз мир на висока цена с Тройния съюз и така освобождава германски войски за Западния фронт. По онова време САЩ нямат достатъчно голяма постоянна армия, като разполагат само със 131-хилядна редовна армия и 123-хилядна национална гвардия.

Това непредвидено развитие на войната принуждава "страната на свободата" да въведе общонационална военна повинност, за да може да осигури нужните военни сили за Европа и въпреки протестите през май 1917 г. е прокаран през Конгреса твърде непопулярният Закон за военната повинност, с който се въвежда всеобща военна служба на мъжете от 21 до 30 г. Близо 3 милиона души в САЩ са мобилизирани. Още 2 милиона се присъединяват към различните родове войски като доброволци. Най-резервирани към участието на САЩ във войната в Европа са немската и ирландската общности.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]