Телекомуникационна мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пример за това как възли могат да бъдат свързани, така че да образуват телекомуникационна мрежа.

Телекомуникационната мрежа е съвкупност от терминали, комуникационни канали и мрежови възли, които свързани заедно осигуряват телекомуникация между потребителите на терминали. Технически връзката може да използва различен вид трансмисионна среда, както и различна по вид комутация — на канали или на пакети. Всяко крайно устройство трябва да притежава уникален мрежови адрес, за да може пакетите да бъдат насочвани към правилния реципиент. Наборът от адреси образува адресно пространство.

Телекомуникационните връзки свързват отделните възли в едно и сами по себе си са надстроени върху трансмисионна мрежа, която физически предава съобщението през връзката.

Примери за телекомуникационни мрежи:

Съобщения и протоколи[редактиране | edit source]

Съобщенията се генерират от изпращащото устройство, преминават през мрежата от връзки и възли и пристигат в желаното приемащо устройство. Междинните възли имат за задача да държат и управляват съобщенията и да ги насочат към правилната връзка към тяхната крайна дестинация. Изборът на най-добрият възможен път се нарича маршрутизация и се основава на определени правила, използвайки протоколи и адреси - маршрутизаторите са устройствата, извършващи тези решения.

Съобщенията се състоят от част за сигнализиране и контрол и преносима част на съдържанието. Контролната част съдържа инструкции за възлите и начина на маршрутизация. През годините са разработени голям брой протоколи, които конкретизират и характеризират как всеки различен тип телекомуникационна мрежа поддържа и управлява сигнализирането и съдържанието по ефективен начин.

Компоненти[редактиране | edit source]

Всички телекомуникационни мрежи съдържат пет основни компонента: крайни устройства, телекомуникационни процесори, телекомуникационни канали, компютри и телекомуникационен софтуер, осъществяващ контрол над мрежата[1].

  • Крайните устройства са в началото и края на всеки обмен на съобщения. Всяко устройство, предназначено да генерира или приема данни в някаква форма, може да се класифицира като крайно устройство. [1]
  • Телекомуникационните канали могат да се създадат в разнообразна преносна среда, като най-популярни са медните проводници и коаксиалните кабели. Все по-популярни стават оптичните кабели. [1]
  • Компютрите играят основна роля в управлението на обмена на данни, като използват специализиран телекомуникационен софтуер. [1]

В миналото телекомуникационните мрежи не са включвали компютри, но в края на 20-и век техните центрове за управление са вече напълно компютризирани и дори на места биват заместени от компютърни мрежи.

Мрежова структура[редактиране | edit source]

Концептуално всяка телекомуникационна мрежа съдържа три слоя, позволяващи на еднородни и нееднородни системи (използващи или едни и същи протоколи и операционни системи, или различни) да комуникират безпроблемно помежду си:

  • контролен слой на английски: control plane пренася контролната информация (известен и като сигнален слой (signalling).
  • слой данни или потребителски слой (съответно data plane или user plane) пренася потребителската информация.
  • управляващ слой (management plane) осъществява административните операции по управлението на мрежата network management.

В България[редактиране | edit source]

Определение по Закона за електронните съобщения (в България правният термин е електронна съобщителна мрежа): съвкупност от преносни съоръжения и (при необходимост) оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, които служат за пренос на сигнали. Преносът се осъществява посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителните мрежи (доколкото се използват за пренос на сигнали), мрежите за радио- и телевизионно разпръскване и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация [2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д O'Brien, J. A. & Marakas, G. M. (2008). Management Information Systems. New York: McGraw-Hill Irwin.
  2. Закон за електронните съобщения, Допълнителни разпоредби пар. 1 т. 15
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Telecommunications network“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.