Телепатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Телепатията (на гръцки: τηλε, означаващо "далечно разстояние"; и на гръцки: πάθεια "чувство") е парапсихологическо явление, според което може да се пренасят мисли и чувства между хора на далечни разстояния без използването на традиционните средства на техниката и технологията. С обикновени думи телепатията може да се опише като способност за четене на мисли. Според съвременна дефиниция, дадена от парапсихолога Светослав Иванов: Телепатията е (пара)психичен процес на екстрасензорното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот - емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др.

Терминът влиза в употреба през 1882 г. от Фредерик Майерс, основател на Обществото за психически изследвания. Считана за форма на свръхсетивно възприятие или аномална познавателна способност, телепатията често е свързвана с други паранормални явления като предчувствията, телеестезията (ясновидството) и психокинезата.

"Още от средата на ХІХ в. в Русия след наблюдения върху т.нар. "месмеризъм" (внушение, хипноза) и спиритизъм, научен интерес към телепатията проявяват химикът А. Бутлеров и физиологът Иван Сеченов, а впоследствие и проф. Ю. Охорович. В началото на ХХ в. сериозни научни разработки и проучвания на човешката телепатия правят акад. Владимир Бехтерев, акад. И. Павлов, акад. П. Лазарев. А в областта на животинската телепатия - В. Дуров, И. Б. Кажински. През 30-те години проф. С. Турлигин, проф. Василиев продължават задълбоченото изучаване на телепатичните прояви. В това число влизат и разработките на Третия Райх в областта на телепатичното внушение. Все пак, най-големи постижения в телепатията имат разработките на акад. Е. Закладний, акад. В. Кандиба, акад. Кобзарев, акад. Гуляев. В България Учителя - Петър Дънов е този, който пръв се заема с наблюдения в областта на телепатията. Идеите му продължава неговият ученик д-р Добран Гарвалов - психиатър, след него проф. д-р Никола Шипковенски - психиатър, д-р Георги Лозанов - психиатър, застанал начело на Института по сугестология и парапсихология." (Светослав Иванов)

Телепатията в литературата, киното и телевизията[редактиране | edit source]

Телепатията е основна тема на много научно-фантастични романи и филми.

  • В научно-фантастичния сериал Вавилон 5 съществуват милиони регистрирани на Земята телепати, обединени в организация, наречена Психо-Корпус. Телепатията е широко разпространена и сред другите извънземни цивилизации от сериала. Всички представители на извънземната раса Ворлони притежават телепатични способности.
  • В Междузвездни войни джедаите контактуват помежду си с помощта на телепатия
  • В романа от 1956 година на Робърт Хайнлайн "Време за звездите" телепатията се осъществява само между близнаци, които са способни да четат мислите си.
  • В книгата на Робърт Шекли "Мирисът на мислите" телепатия притежават животните на дадена планета.
  • Във филма "Какво искат жените" героят на Мел Гибсън "чува" мислите на жените.

Противоречия и критика[редактиране | edit source]

Научните среди наричат телепатията и парапсихологията псевдонауки, защото засега не е открито нито едно научно доказателство за тяхното съшествуване[1] Известният полски писател Станислав Лем дава следния аргумент против телепатията:[2]:

…броят на хората, които са видели, чули или преживяли "телепатично явление" клони към нула в сравнение с броя "експерименти" на съвременната еволюция, откак съществуват видовете, в продължение на милиарди години. И ако на еволюцията не се е отдало на натрупа телепатични признаци, то това означава, че не е имало какво да се натрупа.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Debunked!: ESP, Telekinesis, and Other Pseudoscience. The Johns Hopkins University Press (March 25, 2004), ISBN-10: 0801878675
  2. Станислав Лем. "Екстрасенсорни явления" (от книгата "Обобщение на технологията")