Телефонна мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Телефонна мрежа е телекомуникационна мрежа, по която се извършват телефонни повиквания.

Има няколко вида телефонни мрежи според използваната преносна среда и крайни устройства:

  • Фиксирана телефонна мрежа – телефонните апарати са стационарни (аналогови телефонни системи или цифрови), свързани чрез проводници с телефонна централа. Тя е известна още и като PSTN (на английски: public switched telephone network).
  • Мобилна телефонна мрежа — обслужваща мобилните телефони, при която потребителите могат да се придвижват в рамките на покритието на клетката и да преминават от клетка в клетка. Тя е известна още и като клетъчна мрежа.
  • Частна мрежа обслужваща малко на брой телефони, свързани предимно един с друг и получаващи връзка със света през централата (напр. вътрешнофирмена телефонна централа). Известна е и като PBX (на английски: private branch exchange).

Телефонните мрежи от първите два типа се строят и поддържат от операторите на електронни съобщителни мрежи, които получават лицензи за това от националните правителства.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]