Телефонна централа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Централа.

Телефонен оператор ръчно свързва клиенти за разговор чрез двойки кабели на телефонно табло за превключване
Телефонна централа (Nortel ДМС)

Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от даден телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях.

Процесът на свързване на 2-та телефонни поста е превключване и се нарича комутация.

Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (РТЦ) (още наричани номератори).

Различават се няколко поколения автоматични телефонни централи (АТЦ) в зависимост от технологията, която употребяват:

  • електромеханични АТЦ - от началото на 20 век, най-разпространени в България
  • полупроводникови и хибридни АТЦ - от 1960-те години
  • цифрови АТЦ - от 1980-те години

Външни препратки[редактиране]