Телефонна централа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Централа.
Телефонен оператор ръчно свързва клиенти за разговор чрез двойки кабели на телефонно табло за превключване
Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от даден телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях.
Процесът на свързване на 2-та телефонни поста е превключване и се нарича комутация.
Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (РТЦ) (още наричани номератори).
Различават се няколко поколения автоматични телефонни централи (АТЦ) в зависимост от технологията, която употребяват:
- електромеханични АТЦ - от началото на 20 век, най-разпространени в България
- полупроводникови и хибридни АТЦ - от 1960-те години
- цифрови АТЦ - от 1980-те години