Теломер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оцветени човешки хромозоми (сини) и техните теломери (бели)

Теломерите (от гръцки telos — край и meros — част) са окончанията на хромозомите. Едно нагледно сравнение за мястото на теломерите в хромозомата ги оприличава на накрайници на връзките за обувки[1]. Теломерните участъци на хромозомите се характеризират с неспособност да се съединяват с други хромозоми или с техни фрагменти и изпълняват защитна функция.

Терминът «теломер» е предложен от Херман Джоузеф Мьолер през 1932 г.[2].

Схема на разположение на теломерите в хромозомата

При повечето еукариоти теломерите са съставени от специализирана линейна хромозомна ДНК, състояща се от къси последователности. В теломерните участъци ДНК заедно със специфично свързващите се с нея протеини образува нуклеопротеинен комплекс, наречен структурен теломерен хетерохроматин.

Теломерните последователности са доста консервативни последователности, например при всички гръбначни повторенията се състоят от шест нуклеотида TTAGGG, при всички насекоми от 5 — TTAGG, при болшинството от растенията — от 7: TTTAGGG.

Учени от университета в Кардиф (Cardiff University) са установили, че критичната дължина на човешкия теломер, при който хромозомите започват да се съединяват един с друг, е 12,8 теломерни повторения[3].

При всеки цикъл на делене теломерните участъци се скъсяват поради неспособността на ДНК-полимеразата да синтезира копие на самия край на хромозомата. Тя може само да добавя нуклеотиди към вече съществуваща 3’-хидроксилна група. По тази причина ДНК-полимеразата се нуждае от праймер (на английски: primer) към който може да бъде добавен първият нуклеотид. Този феномен се нарича краева недорепликация и е един от най-важните фактори на биологичното стареене.

Съществува специален ензимтеломераза, който с помощта на своя собствена РНК-матрица достроява и удължава теломерните последователности. В повечето диференцирани клетки теломеразата е блокирана, но в стволовите и в половите клетки тя е активна.

Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак получават Нобеловата награда по физиология или медицина за 2009 г. за откритието на защитните механизми при хромозомите от краева недорепликация с помощта на теломерите и теломеразата.


Източници[редактиране | edit source]

  1. AtGoogleTalks, August 20, 2008 Презентация на Елизабет Блекбърн за теломерите
  2. Muller H.J. Further studies on the nature and causes of gene mutations // Proc. Sixth Int. Congr. Genet. 1932. V.1. P.213-255.
  3. The nature of telomere fusion and a definition of the critical telomere length in human cells.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теломера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.