Телохранител (филм)
Телохранител или Йоджимбо (на японски 用心棒, на английски Yojimbo) е черно-бял филм на японския режисьор Акира Куросава от 1961 г. по мотиви от „Червената жътва“ и „Стъкленият ключ“ на Дашиъл Хамет.
| Телохранител | |
| 用心棒 | |
| Режисура | Акира Куросава |
|---|---|
| Сценарий | Риузо Кикушимо, Акира Куросава |
| Актьори | Тоширо Мифуне, Тацуя Накадаи, Йоко Цукаса |
| Разпространител | Toho Company |
| Премиера | 25 април 1961 г., Япония |
| Времетраене | 110 минути |
| Страна | Япония |
| Език | японски |
| Външни препратки | |
| Страница в IMDb | |
Съдържание |
Сюжет [редактиране]
През 1860 година идва краят на династията Токугава. Самураят Санджуро Кувабатаке остава без господар. Ронинът е изправен пред един променящ се свят, в който търговците изместват самураите, а огнестрелното оръжие - мечовете. Бродейки наслуки Санджуро попада в малък град, тероризиран от две банди, оспорващи си търговията с коприна и хазарта. Гостилничарят съветва самурая да напусне мястото, колкото се може по-бързо. Градският стражар Хансуке пък му препоръчва да постъпи като телохранител при някой от двамата главатари, като не пропуска да поиска за себе си дял от бъдещото му възнаграждение. След сблъсък с хората на един от главатарите (Уши-Тора), където Санджуро демонстрира уменията си с меча, всяка от шайките се опитва да го привлече на своя страна. Самураят започва опасна игра, лавирайки между двете групировки. Положението особено се усложнява, когато в градчето се завръща по-малкият брат на Уши-Тора, Уносуке. Той притежава едно ново за Япония оръжие - револвер. Сейбей, към чиято група е решил да се присъедини Санджуро, пък смята да се „отърве“ от него, веднага щом унищожи Уши-Тора. Самураят не се плаши от тежкото положение. Нещо повече - той е решил да изчисти града и от двете банди.
Актьори и персонажи [редактиране]
- Тоширо Мифуне — Санджуро Кувабатаке (Санджуро - тридесетгодишен, Кувабатаке - черничева градина), самурай - ронин.
- Тацуя Накадаи — Уносуке, стрелецът, по-малък брат на Уши-Тора и противник на Санджуро.
- Йоко Цукаса — Нуи, жената на Кохей.
- Сейзабуро Кавазу — Сейбей, съдържател на бордей, главатар на едната шайка.
- Изусу Ямада — Орин, коварната жена на Сейбей.
- Еиджиро Тоно — Гонджи, добродушният гостилничар, у когото отсяда Санджуро.
- Дайсуке Като — Инокичи, дебилният брат на Уши-Тора.
- Йосуки Нацуки — синът на Кохей.
- Такаши Шимура — Токуемон, пивовар, намесва се в изкупуването на коприна.
- Хироши Тачикава — Йоичиро, син на Сейбей.
- Каматари Фуджиуара — Тазаемон, търговец на коприна, бивш кмет на града.
- Атсуши Уатанабе — бъчвар, майстор на ковчези и гробар.
- Икио Савамура — Хансуке, страж на града, мъчи се да се присламчи към Санджуро като негов „агент“.
- Сусуми Фуджита — Хомма, учител по фехтовка при шайката на Сейбей.
- Каю Сазанка — Уши-Тора (Уши - бивол, Тора - тигър), бивш помощник на Сейбей, понастоящем главатар на другата шайка.
- Йошио Цушия — Кохей, съпруг на Нуи.
Екип [редактиране]
- Сценарий — Риузо Кикушимо и Акира Куросава
- Режисьор — Акира Куросава
- Оператор — Кацуо Миягава
- Композитор — Масару Сато
- Художници — Йоширо Мираки (костюми)
- Продуцент — Акира Куросава
Награди [редактиране]
- 1961 г. — Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне на Международния кинофестивал във Венеция.
- 1962 г. — Приз „Синя лента“ в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Блу Рибън Ауърдс
(Blue Ribbon Awards), Токио.
- 1962 г. — Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Кинема Джънпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards),
Токио.
Номинации [редактиране]
- 1961 г. — Номинация за „Златен лъв на св. Марко“ за Акира Куросава на Международния кинофестивал във Венеция.
- 1962 г. — Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник по костюмите в черно-бял филм“ за Йоширо Мираки.
Римейк [редактиране]
- „За една шепа долари“ („Per un pugno di dollari“) на Серджо Леоне от 1964 г.
Източници [редактиране]
|
|||||
