Тема (Византия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб - 650 г.
Византийските теми през 950 г.
Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия

Темата (на гръцки: thema, буквално «това, което е положено в основата») е основна военно-административна област на Източната Римска империя след изместването на латинския език от средногръцкият език (ромайки глосса) като официален и лингва франка в държавата.

Темите започват да се формират към 40-те - 50-те години на VII век (т.е. след смъртта на император Ираклий и по времето на неговият внук Констанс II). Тяхното създаване е продиктувано от загубата на Светите земи и Божи гроб от арабските завоеватели, изповядващи исляма. Темите заменят системата на провинциалните диоцези, установени от императорите Диоклециан и Константин I. Първите теми са създадени на основата на местодислокацията на римските легиони в Източната Римска империя, като техните имена съответстват на военни части, т.е. те ги преповтарят в основата си. Темната организация и провинциална система достигна своя апогей в IX-X век, когато са разделени редица стари теми и обособени нови, а също и създадени в новозавоюваните земи от империята.

Първоначалната темна система търпи сериозни промени в XI-XII век по времето на втория разцвет на империята при управлението на Македонската династия. Към края на XI век след катастрофата в битката при Манцикерт с началото на Кръстоносните походи, терминът постепенно с наложилите се принудително промени излиза от официална употреба, но все пак остава да се използва по отношение на провинциалната и финансово-фискална система досами края на империята - 29 май 1453 г., когато се изчерпва от съдържание и централната имперска тема.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]