Темко Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Темко Попов
ранен македонист
Темко Попов 
Роден: 1855
Охрид, днес Република Македония
Починал: 1929
Охрид, днес Република Македония

Темистокли (Темко) Попов или Попович (на сръбски: Темко Поповић или Temko Popović, на македонска литературна норма: Темко Попов) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Охрид, където завършва основно гръцко училище, а след това завършва и гимназия в Атина. В Атина работи в различни православни агенции, както и в редакциите на различни весници. След това работи като учител в Одрин. По-късно е домакин в Българската мъжка гимназия в Битоля. По-късно се мести в София, където заедно с Наум Евров, Коста Групчев и Васил Карайовов основават македонсткия Таен македонски комитет. Подгонен от българските власти в края на август 1886 година той се мести в Белград, където води тайни преговори със сръбското правителство по македонския въпрос. В резултат участва в учредяване на т. нар. Дружество на сърбо-македонците в Белград.

От Белград той е изпратен от сръбските власти в Солун, където успява да се внедри на работа като домакин в Българската гимназия. Пропагандата му е толкова успешна, че през януари 1887 година в Солунската гимназия избухва ученически бунт, в резултат на който група ученици, приемат предложението да отидат и да учат безплатно на разноските на дружество „Свети Сава” в Белград. Официален водач на бунта е Панта Кондович от Прилеп, а идеен подбудител Темко Попов. След това той е прогонен от гимназията.

От 1887 до 1913 Темко Попович е на сръбска дипломатическа служба последователно в Солун, Цариград и Атина. През 1889 в Солун завършва текста на брошурата за политичката ситуация в Македония, под наслов „Кой е крив“.[1] През 1908-1909 живее в Цариград, където е сръбски депутат в Отоманския парламент и издава весник „Цариградски гласник“. По-късно работи в сръбската легация в Атина до края на Балканските войни, след което се мести в Сърбия. През 1918 година е назначен за сръбски кмет на Охрид. През 1921 година е назначен за инспектор в земеделската служба в Битоля, където се пенсионира.[2]

По повод на Попов, Кузман Шапкарев пише в писмо до Марин Дринов от 10 септември 1888 г.:

...Един изрод - Темко Попов, който е син на охридския незаконороден гръковладички син, Стефан Владиков, бивш предател на покойния Димитър Миладинова... Темко Попов и Коста Групчев - днес и двамата тези глождат кокалите на сръбското в Цариград посолство, като го лъжат, че ще обърнат македонските българи на старосърби...

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Попов, Темко. Кой е крив
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 1189.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.