ABN AMRO World Tennis Tournament е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.
Американецът Артър Аш печели турнира три пъти (1972, 1975, 1976) и държи рекорда за най-много титли на сингъл. През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втори сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.
От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.
| Година |
Шампион |
Финалист |
Резултат |
| 2012 |
Роджър Федерер |
Хуан Мартин дел Потро |
6–1, 6–4 |
| 2011 |
Робин Сьодерлинг |
Жо-Вилфрид Цонга |
6–3, 3–6, 6–3 |
| 2010 |
Робин Сьодерлинг |
Михаил Южни |
6–4, 2–0, ret. |
| 2009 |
Анди Мъри |
Рафаел Надал |
6–3, 4–6, 6–0 |
| 2008 |
Микаел Лодра |
Робин Сьодерлинг |
6–7(3), 6–3, 7–6(4) |
| 2007 |
Михаил Южни |
Иван Любичич |
6–2, 6–4 |
| 2006 |
Радек Щепанек |
Кристоф Рокюс |
6–0, 6–3 |
| 2005 |
Роджър Федерер |
Иван Любичич |
5–7, 7–5, 7–6(5) |
| 2004 |
Лейтън Хюит |
Хуан Карлос Фереро |
6–7(1), 7–5, 6–4 |
| 2003 |
Макс Мирни |
Раймон Слютер |
7–6(3), 6–4 |
| 2002 |
Никола Ескюде |
Тим Хенман |
3–6, 7–6(6), 6–4 |
| 2001 |
Никола Ескюде |
Роджър Федерер |
7–5, 3–6, 7–6(5) |
| 2000 |
Седрик Пиолин |
Тим Хенман |
6–7(3), 6–4, 7–6(4) |
| 1999 |
Евгени Кафелников |
Тим Хенман |
6–2, 7–6(3) |
| 1998 |
Ян Симеринк |
Томас Йохансон |
7–6(2), 6–2 |
| 1997 |
Рихард Крайчек |
Даниел Вачек |
7–6(4), 7–6(5) |
| 1996 |
Горан Иванишевич |
Евгени Кафелников |
6–4, 3–6, 6–3 |
| 1995 |
Рихард Крайчек |
Паул Хаархойс |
7–6(5), 6–4 |
| 1994 |
Михаел Щих |
Уейн Ферейра |
4–6, 6–3, 6–0 |
| 1993 |
Андерс Ярид |
Карел Новачек |
6–3, 7–5 |
| 1992 |
Борис Бекер |
Александър Волков |
7–6(9), 4–6, 6–2 |
| 1991 |
Омар Кампорезе |
Иван Лендъл |
3–6, 7–6(4), 7–6(4) |
| 1990 |
Брад Гилбърт |
Йонас Свенсон |
6–1, 6–3 |
| 1989 |
Якоб Хласек |
Андерс Ярид |
6–1, 7–5 |
| 1988 |
Стефан Едберг |
Милослав Мечирж |
7–6, 6–2 |
| 1987 |
Стефан Едберг |
Джон Макенроу |
3–6, 6–3, 6–1 |
| 1986 |
Йоаким Нистрьом |
Андерс Ярид |
6–0, 6–3 |
| 1985 |
Милослав Мечирж |
Якоб Хласек |
6–1, 6–2 |
| 1984 |
|
Иван Лендъл
Джими Конърс |
6–0, 1–0
Финалът е прекъснат |
| 1983 |
Джийн Майър |
Гилермо Виляс |
6–1, 7–6 |
| 1982 |
Гилермо Виляс |
Джими Конърс |
0–6, 6–2, 6–4 |
| 1981 |
Джими Конърс |
Джийн Майър |
6–1, 2–6, 6–2 |
| 1980 |
Хайнц Гюнтхарт |
Джийн Майър |
6–2, 6–4 |
| 1979 |
Бьорн Борг |
Джон Макенроу |
6–4, 6–2 |
| 1978 |
Джими Конърс |
Раул Рамирес |
7–5, 7–5 |
| 1977 |
Дик Стоктън |
Илие Настасе |
2–6, 6–3, 6–3 |
| 1976 |
Артър Аш |
Боб Лутц |
6–3, 6–3 |
| 1975 |
Артър Аш |
Том Окер |
3–6, 6–2, 6–4 |
| 1974 |
Том Окер |
Том Гормън |
3–6, 7–6(2), 6–1 |
| 1973 |
Не се провежда |
| 1972 |
Артър Аш |
Том Окер |
3–6, 6–2, 6–1 |