Теогония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теогония (гръцки Θεογονία, "произход на боговете") е поема от Хезиод. Съставена е VIII — VII век пр.н.е. и е една от първите древногръцки митологически поеми, станали известни в европейската литература.

„Теогония“ разказва за произхода на света и първоелементите, разкрива генеалогията на различните поколения древногръцки божества и делата им. Хронологически тя предхожда Дела и дни, другата известна поема на Хезиод, като в сравнение с нея „Теогония“ е по-дълга. Състои се общо от 1022 хекзаметра (стиха).

Структура[редактиране | edit source]

Прелюдия[редактиране | edit source]

Прелюдията е с дължина 115 стиха и се разделя на две части. Първата (от стих 1 до стих 35) е обръщение към Хеликонските музи, а втората (ст. 36 — ст. 115) представлява химн към музите. Съществуват различни мнения за наличието на тези две части. Според едно съществуването им е с цел рапсодът, четящ произведението пред публика, да избере подходящата прелюдия за случая; според друго — по този начин Хезиод свързва почитането към Хеликонските и Олимпийските музи. Предполага се и че е възможно началният химн към музите и този към Хеката (ст. 414 - 452) да са вмъкнати в текста на поемата.

Същинска част[редактиране | edit source]

Същинската част започва от стих 116 и продължава до стих 1020 включително. В нея могат да се откроят пет раздела: първият (116 - 616) разказва за появата на първоелементите и предава родословието на трите поколения древногръцки богове; втория (617 - 819) е за борбата между олимпийските богове и титаните; третият (820 - 885) разказва за борбата на Зевс с Тифон; четвъртият (886 - 994) предава генеалогията на боговете, родени от браковете на Зевс с различни богини; петият (995 - 1020) — поколенията на богини и смъртни мъже.

От тези пет раздела в първият също се различават отделни части:

  • Пораждането на първичните сили (първоелементите) Хаос, Земя (Гея), Тартар и Ерос и техните поколения; поколението на Гея и Уран и низвергването на Уран (116 - 210)
  • поколението на Нощта (211 - 233)
  • поколението на Понт (234 - 336)
  • поколенията на Океан и другите титани (337 - 410)
  • химн към Хеката (411 - 452)
  • поколението на Кронос и Рея (453 - 506)
  • поколението на Япет (507 - 534)
  • делата на Прометей и създаването на жената (535 - 616)

Финал[редактиране | edit source]

Финалът на поемата е условен. Състои се от два стиха (1021 - 1022) и се смята, че е въведение към достигналата до нас във фрагменти творба „Каталог на жените“ (Γυναικῶν Κατάλογος, Gynaikōn Katalogos), излагаща родословието на героите в древногръцката митология — смъртни, родени от човешки жени и богове.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]