Теодора Ганчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодора Ганчева
българска поетеса
Родена
Починала

Теодора Савова Ганчева е българска поетеса[1] и детска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София на 9 юни 1935 година[1] в семейството на композитора и поет Сава Ганчев[2]. Сестра на писателя Ганчо Савов, съпруга на известния музикален деец и диригент Ивелин Димитров, майка на хореографа и режисьор в Музикалния театър Светлин Ивелинов[2].

Завършва музикознание и пеене в Държавната музикална академия „Л. Пипков“[3]. Живее продължително в Дряново и творчеството ѝ е свързано с този град[2].

Секретар на Националната фондация „Първомайстор Колю Фичето“[2]. Член на СБП, член на Международния ПЕН клуб, председател на българската секция на Международния съвет за детска книга BBU[3].

Носителка е на национални и международни литературни награди, включително орден „Кирил и Методий“ I степен[2]. Почива на 28 февруари 2015 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Теодора Ганчева е авторка на книгите[3]:

  • „Кръстопът на лястовиците“ (1961)
  • „Плуващи пясъци“ (1967)
  • „Третият полюс“ (1976)
  • „Слънцеброене“ (1994)

Издала е поетичните книги за деца[3]:

  • „Хвърчило“ (1967)
  • „Изложба детски двор“ (1974)
  • „От игра до игра“ (1981)
  • „Чадърът на мама“ (1987)
  • „Вълшебно ключе“ (1992)
  • „Слънчево време“ – роман за деца (1982)

През 2005 година издава поетичния сборник „Преминал майстор през земята“, посветен на първомайстора Колю Фичето[3]. Други поетични творби:

  • „Смях“[4]
  • „Улична певица“[4]
  • „По пътя ми“[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за поезия от Седмицата на детската книга и изкуства за деца[3]
  • Международна награда на ОИРТ за детския радиомюзикъл „Ден на чудесата“ (1985)[3]
  • Международна награда от Болоня, Италия, за „Чадъра на мама“ (1988)[3]
  • Първа награда в Националния конкурс „Поезия и песен на Балкана“ (1989)[3]
  • Национална награда „Рачо Стоянов“ – за цялостно творчество (1994)[3]
  • Орден „Кирил и Методий“ – I степен[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]