Теодор Газа
| Теодор Газа Θεόδωρος Γαζής | |
| гръцки учен | |
 | |
| Роден |
1398 г.
|
|---|---|
| Починал | 1475 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Теодор Газа в Общомедия | |
Теодор Газа (на гръцки: Θεόδωρος Γαζής; на италиански: Teodoro Gaza; на латински: Theodorus Gazes;), известен с прякора Солунчанин (на гръцки: Θεσαλλονικεύς,[1] на латински: Thessalonicensis[2]) е виден гръцки гръцки учен от XV век, хуманист, преводач на Аристотел.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във видно[3] гръцко[4][5][6] семейство в 1398 година в Солун,[7] който тогава е в османски ръце.
През 1422/1423 г. той отива вероятно да следва в Константинопол, където преди 1427 г. работи като копист на Vat. gr. 1334 на хуманиста Франческо Филелфо.
След като Солун, върнат на Византия в 1403 година, е повторно завладян от османците в 1430 г., Газа бяга в Италия в 1340 г.[8]
През 1440 г. пристига в Италия с множество гръцки преписи, където през Палермо и Пиза пристига в Павия, за да следва вероятно медицина. През 1442 г. той е копист за Филелфо в Милано. Фиелфо му поръчва да напише история на турците.[9] През 1443 г. Газа отива в Мантуа при Виторино да Фелтре, за да преподава гръцки и да научи по-добре латински. През 1446 г. Джовани Ауриспа го взема във Ферара. Там той става професор по гръцки език на новооснования университет Ферара, и междудругото продължава да учи и медицина. През 1448–1449 г. е избран за ректор. Отказва покана да отиде във Флоренция, понеже иска скоро да се върне в родината си.
През първите месеци на 1450 г. Газа отива в Рим. Там той е в групата на водещите хуманисти, на които папа Николай V дава да преведат древните гръцки писатели. Той е приет и в кръга на учените около кардинал Весарион. След смъртта на папа Николай V той отива в двора на Неапол. След смъртта на крал Алфонсо I от Неапол Газа се оттегля в Диоцез Поликастро. В манастира Сан Джовани той е прокуратор на Весарион. От 1467 г. той е отново в Рим. След смъртта на Весарион неговото финансово положение става все по-критично, понеже не получава очакваната подкрепа от Сикст IV. Затова през 1474 г. той се оттегля отново в Кампания.
Други източници дават дата на раждане окоол 1400 г. и дата на смърт 1478 г.[6][8]
Той си пише и с приятеля си Георгий Хрисоцок. След неговата смърт неговите книги чрез завещание получава през 1477 г. Димитрий Халкокондил.
Газа прави чрез преводи и изследвания произведенията на Аристотел известни. Той превежда също Теофраст и Хипократ на латински, също Цицерон от латински на гръцки.
На него е наречено цветето Газания (от гръцкото газа = богат), понеже превел ботаническите произведения на Теофраст.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- THEODORI || Gazae Thessalonicensis, Gramma-||ticae institutionis libri duo, nempe || Primus & Secundus, sic translati per || ERASMVM ROTERODAMVM,|| ac titulis & annotatiunculis explana/||ti, ut citra negotium & percipi queãt || & teneri. IIDEM Graece ... || COLLOQVIORVM FAMILIA-||rium incerto autore libellus Graece & || Latine ... || nũ#[qua...] antehac typis excusus.|| - Basel: Johann Froben, 1516. Digital, Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Herbert Hunger, Gazes, Theodoros. In: Lexikon des Mittelalters 4, Sp.1151–1152
- C. Bianca, Gaza, Teodoro In: Dizionario Biografico degli Italiani, 52 (Online), Treccani.it
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Geanakoplos, Deno John. Constantinople and the West: essays on the late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissances and the Byzantine and Roman churches. Univ of Wisconsin Press, 1989. ISBN 0-299-11884-3. с. 69. That Gaza was born in Thessalonica seems clear from the epithet Thessalonicensis (in Latin) or Thessalonikeus (in Greek) found in his own treaties as well as those of Italian humanists.
- ↑ Coates, Alan. A Catalogue of Books Printed in the Fifteenth Century now in the Bodleian Library. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-951905-6. с. 236. Theodorus Graecus Thessalonicensis ie Theodorus Gaza
- ↑ Dalzel, Andrew. Substance of Lectures on the Ancient Greeks, and on the Revival of Greek Learning in Europe. A. Constable & Co, 1821. OCLC 10091987. с. 400. Theodore Gaza, a youth of an illustrious family of Thessalonica, arrived in that country.
- ↑ Bisaha, Nancy. Creating East and West: Renaissance humanists and the Ottoman Turks. University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 0-8122-1976-7. с. 77. Filelfo, who had commissioned a Greek, Theodore Gazes, to write a history of the Turks for him, may have arrived at this conclusion
- ↑ Surtz, Edward L. The praise of pleasure: philosophy, education, and communism in More's Utopia. Harvard University Press, 1957. OCLC 248237281. с. 139. Constantine Lascaris and Theodore Gaza, both fifteenth- century Greeks, as grammarians
- ↑ а б Cuvier, Georges. Historical portrait of the progress of ichthyology: from its origins to our own time. Johns Hopkins University Press, 1995. ISBN 0-8018-4914-4. с. 49. The translation of [Aristotle's] books on animals by Theodorus of Gaza — [b. ca. 1400] a Greek from Thessalonica who went to Italy in 1429 and died in 1478. – appeared for the first time in Venice in 1476.
- ↑ Trier, Jost. Wege der Etymologie (Philologische Studien und Quellen, Vol. 101). 1981. с. 120. Посетен на 2015--09-06.
- ↑ а б Barnhart, Clarence Lewis. The New Century cyclopedia of names, Volume 2. Appleton-Century-Crofts, 1954. OCLC 123650044. с. 1704. Посетен на 2015--09-06. b. at Salonika, in Macedonia, c1400; d. at Salerno, 1478. He left Greece (1444) after his native town had been overrun by the Turks, and went to Italy. He taught Greek at Ferrara (1447) and philosophy at Rome (1450).
- ↑ Bisaha, Nancy. Creating East and West: Renaissance humanists and the Ottoman Turks. University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 0-8122-1976-7. с. 77. Посетен на 6 септември 2015. Filelfo, who had commissioned a Greek, Theodore Gazes, to write a history of the Turks for him, may have arrived at this conclusion.
|
