Теодор Момзен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Кристиан Матиас Теодор Момзен (на немски: Christian Matthias Theodor Mommsen) е немски историк и политически деец. Роден е в Гардинг, Дания (в наши дни в границите на Германия). Баща му е протестантски свещеник и Теодор Момзен от малък започва да се занимава с литература. Още в ранните си училищни години Теодор Момзен се запознава добре с немската поезия. В гимназиалните си години Момзен се занимава задълбочено с философия, класически езици, както и с немската литература.
През 1838 г. се записва в университета в Кил и започва да се занимава с изслдването на древни надписи и текстове. По препоръка на преподавателите от университета на Момзен е отпусната стипендия от датското правителство, която му позволява да отиде за 3 години в Италия. Там той продължава да се занимава с изследването на антични надписи. Пише няколко исторически труда за Римската империя. След завръщането си от Италия Теодор Момзен се включва в движение за освобождаването на района Шлезвиг от датска власт. През 1848 г. става професор по римско право в университета в Лайпциг.
От 1852 г. до 1854 г. преподава в Цюрих, Швейцария. След завръщането си в Германия става професор в университета в Бреслау (в наши дни град Вроцлав, Полша). След това Теодор Момзен започва да се занимава с политика - първоначално като депутат в пруския Ландтаг, където е издигнат от Прогресивната партия, а по-късно, след обединението на Германия, от 1881 до 1884 г. като депутат в Райхстага. През политическите си години Момзен пише ограмен брой научни трудове, основна част от които основани върху римската история. Тези негови исторически трудове, както и някои от по-ранните му произведения повлияват силно на изучаването на римската историята в бъдеще.
През 1902 г. получава Нобелова награда за литература, заради огромния му принос за историческата литература и в частност за изучаването на историята на Римската империя. На трудовете на Момзен се позовават мнозина писатели през следващите десетилетия. Маркс и Енгелс изразяват несъгласие с някои от произведенията на Теодор Момзен.
[редактиране] Външни препратки
1901: Сюли Прюдом 02: Момзен 03: Бьорнсон 04: Ф. Мистрал, Ечегарай 05: Сенкевич 06: Кардучи 07: Киплинг 08: Ойкен 09: Лагерльоф 1910: Хайзе 11: Метерлинк 12: Хауптман 13: Тагор 15: Ролан 16: Хейденстам 17: Гелеруп, Понтопидан 19: Спителер 1920: Хамсун 21: Франс 22: Бенавенте 23: Йейтс 24: Реймонт 25: Шоу 26: Деледа 27: Бергсон 28: Ундсет 29: Ман 1930: Луис 31: Карлфелт 32: Голсуърти 33: Бунин 34: Пирандело 36: О'Нийл 37: Мартен дю Гар 38: Бък 39: Силанпя 44: Йенсен 45: Г. Мистрал 46: Хесе 47: Жид 48: Елиът 49: Фокнър 1950: Ръсел 51: Лагерквист 52: Мориак 53: Чърчил 54: Хемингуей 55: Лакснес 56: Хименес 57: Камю 58: Пастернак° 59: Куазимодо 1960: Перс 61: Андрич 62: Стайнбек 63: Сеферис 64: Сартър° 65: Шолохов 66: Агнон, Закс 67: Астуриас 68: Кавабата 69: Бекет 1970: Солженицин 71: Неруда 72: Бьол 73: Уайт 74: Юнсон, Мартинсон 75: Монтале 76: Белоу 77: Алейксандре 78: Сингер 79: Елитис 1980: Милош 81: Канети 82: Гарсия Маркес 83: Голдинг 84: Сейферт 85: Симон 86: Шоинка 87: Бродски 88: Махфуз 89: Села 1990: Пас 91: Гордимър 92: Уолкот 93: Морисън 94: Ое 95: Хийни 96: Шимборска 97: Фо 98: Сарамагу 99: Грас 2000: Гао 01: Найпол 02: Кертес 03: Кутси 04: Йелинек 05: Пинтър 06: Памук 07: Лесинг
° Наградата е отказана –- Не е присъждана през: 1914, 1918, 1935, 1940-43 година

