Теодосий Търновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети преподобни
Теодосий Търновски
Alexander Nevsky Cathedral E3.jpg
Мозайка на св. Теодосий Търновски от външната украса на храм-паметник „Свети Александър Невски“
Преподобни
Роден нач. на 14 век
Починал 27 ноември 1363
манастира "Св. Мамант", Константинопол
Почитан в Източноправославния свят
Празник 27 ноември

Св. Теодосий Търновски е виден български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в средновековна България и ученик на св. Григорий Синаит.

Извори[редактиране | edit source]

Най-съдържателният извор за живота и деянията на преподобни Теодосий е житието му, написано веднага след смъртта му на гръцки от цариградския патриарх Калист († 1364), но запазено в славянски превод. Включено е в Рилския панегирик от 1479 г., дело на Владислав Граматик и вероятно е негов превод. Към края на 18 век е открито случайно от йеромонах Спиридон Габровски, който го преписва. Спиридон съставя и служба в чест на светеца, която заедно с преписаното житие се озовава във възстановения Килифаревски манастир - основан през 50-те години на 14 век от Теодосий. Личността на Теодосий се явява и в Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак.

Житие[редактиране | edit source]

За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че е родом от Видинско. Малко преди смъртта си приема миропомазване от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и обикаля много манастири, докато нe попада при знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит, който се подвизава по онова време в манастира Парория (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между България и Византия. Обикновено се предполага, че граничната зона е Странджа, но е възможно обителта да е по северните склонове на Родопите.

Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си.“

Духовни успехи и подвизи[редактиране | edit source]

След смъртта на стареца Григорий, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново.

Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.

Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.

Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е манастирът „Св. Троица“. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист І. Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.

Преди смъртта си Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра. Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл са: „Вижте, небесно войнство!“

Заслуги[редактиране | edit source]

Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия, възможно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, родом еврейка.

Според архимандрит Павел Стефанов първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от бубонна чума. Истинската цел на втория събор е да нанесе удар на евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.

Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги c творенията на светите отци, но за жалост няма сведения кои конкретни съчинения.

Св. Теодосий бива надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий Григорий Цамблак Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).

След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.

Източници[редактиране | edit source]

  • Житїе и жизнь преподобнаго отца нашего Ѳеωдосїя иже в Тръновѣ постничьствовавшаго съписано светѣишимь патрїархωмь Кωнстантїна града кѵрь Калистωмь. Изд. В. Н. Златарски. - Сборник за народни умотворения, 20/II.2, 1904, 1-41.
  • Emil Kałužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven, Wien, 1901, S. 33.
  • Жития на светиите. Съст. еп. Партений. С., 1991, 591-593.
  • Енциклопедия България. Т. 6. С., 1988, с. 635.
  • Стефанов, П., архим. Danse macabre: Нов поглед към църковните събори в Търново през XIV в. – В: Теодосиеви четения. 640 години от успението на преп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г. Килифаревски манастир “Рождество Богородично”. Отг. ред. Д. Кенанов. Велико Търново, 2005, 75-88; също в: http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=651.
  • Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. София, 2010.
  • Кенанов, Д. Крилатият въздухоходец Теодосий Търновски. Велико Търново, 2010 (Библиотека „Филология”).

Външни препратки[редактиране | edit source]