Теория за великите личности

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията за великите личности е концепция от XIX век, според която историята като цяло може да бъде обяснена с влиянието на „великите личности“ - влиятелни хора, които чрез лична харизма, интелигентност или политически умения упражняват властта си с определящ за историята ефект. Теорията е популяризирана през 40-те години на XIX век от на шотландския писател Томас Карлайл, а през 1860 г. Хърбърт Спенсър формулира основния контрааргумент срещу нея, който остава влиятелен до наши дни — че великите личности и техните действия всъщност са продукт на обществените условия.[1] [2] [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Carneiro, (1981) Robert L. „Herbert Spencer as an Anthropologist“, Journal of Libertarian Studies, vol. 5, 1981, pp.171-2
  2. Robert Rives La Monte Socialism: Positive and Negative, Chicago: Charles H. Kerr, 1912, p. 18
  3. Sidney Hook (1950) The Hero in History, New York: Humanities Press, p. 67