Теория за разпознаване на сигнала
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теория за разпознаване на сигнала [1] е средство за определяне на възможността да се направи разграничение между моделите на информацинно-наситена енергия (наречена стимул при хората и сигнал при машините) и моделите на случайна енергия, които объркват и смущават информацията (наречено шум), състояща се от основни стимули и случайна активност на разпознаващата машина или нервната система.
Според теорията има много определящи за това как разпознаваща система ще разпознае сигнал и къде нивата на праг трябва да бъдат. Теорията може да опише как промяната на прага може да повлияе възможността за разпознаване, като така показва колко адаптирана е системата към найната задача, предназначение или цел към която се стреми.
Източници[редактиране]
- ↑ Измерване на сетивните възможности. Абсолютен и диференциален праг в Дж. Дарли, С. Гликсбърг и Р. Кинчла, Усещания, изд. ЛИК, София, 1999
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Detection theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
