Теория за разпознаване на сигнала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теория за разпознаване на сигнала [1] е средство за определяне на възможността да се направи разграничение между моделите на информационно-наситена енергия (наречена стимул при хората и сигнал при машините) и моделите на случайна енергия, които объркват и смущават информацията (наречено шум), състояща се от основни стимули и случайна активност на разпознаващата машина или нервната система.

Според теорията има много определящи за това как разпознаваща система ще разпознае сигнал и къде нивата на праг трябва да бъдат. Теорията може да опише как промяната на прага може да повлияе възможността за разпознаване, като така показва колко адаптирана е системата към нейната задача, предназначение или цел към която се стреми.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Измерване на сетивните възможности. Абсолютен и диференциален праг в Дж. Дарли, С. Гликсбърг и Р. Кинчла, Усещания, изд. ЛИК, София, 1999
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Detection theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.