Теория на вероятностите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията на вероятностите е приложна математическа дисциплина, която изучава оценката за възможността да се случи дадено събитие.

Формално вероятност се дефинира като функция, която съпоставя на всеки възможен изход от даден експеримент число между 0 и 1.

Съществуват теории, при които се дефинират отрицателни вероятности, но не са много разпространени. Друга „екзотична“ теория е частта от размитата математика, въведена през 1968 година, изучаваща размитите събития.

История[редактиране | edit source]

Теорията на вероятностите е относително нова дисциплина. Възниква във връзка с решаването на задачи свързани с хазартните игри. Едни от първите работи по нея са на Пиер дьо Ферма, Хюйгенс, Бернули още през 17 век. Аксиоматична теория е предложена едва през 20 век от Колмогоров.

Много важен е трудът на френския математик и философ Блез ПаскалТриъгълник на Паскал“. В него авторът представя по удобен начин метода за изчисление на вероятностите.

Литература[редактиране | edit source]

  • Обретенов, А. (1974) Увод в теорията на вероятностите. София: Народна просвета.
  • Стоянов, Й., Миразчийски, И., Игнатов, Цв., Танушев, М. (1976) Ръководство по теория на вероятностите. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".
  • Сугарев, З. & Каменаров, С. (1979) Теория на вероятностите. София: Наука и изкуство.
  • Фелър, У. (1986) Увод в теория на вероятностите и нейните приложения. София: Наука и изкуство.
  • Димитров, Б. & Янев, Н. (1990) Вероятности и статистика. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Източници[редактиране | edit source]