Теофания (императрица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теофания
византийска императрица и православна светица
Santa Teófano y León VI el Sabio.jpg
Св. Тефоания и Лъв VI.
Лични данни
Починала 10 ноември 897
Константинопол
Семейство
Брак император Лъв VI
Майка Константин Мартиниакос
Теофания, или още Теофано (на гръцки: Θεοφανώ, ум. 10 ноември 897), е византийска императрица, първа съпруга на император Лъв VI.

Произход[редактиране | edit source]

Теофания е дъщеря на Константин Мартиниакос. Произходът на семейството й обаче е неуточнен. Въпреки това Продължителят на Теофан споменава за роднински връзки на семейството с император Теофил (829-849). Според разказаната от него история някой си по-стар Мартиниакос се сродил с император Теофил, но сред двора започнал да се носи слухът за някакво пророчество, според което семейство Мартиниакос ще управлява империята. Поради това императорът принудил своя приближен да се замонаши и изпратил цялото му семейство в манастир.

Според едно мнение семейство Мартиниакос са наследници на фригийската династия и като такива са едни от главните претенденти за византийския престол през 9 в. Според това мнени Мартиниакос се отделят като клон на фригийската династия чрез брака на една от сестрите на основателя й, император Михаил II.

Византийска императрица[редактиране | edit source]

В хрониката на Симеон Метафраст бракът между Теофано и Лъв VI е датиран в "шестнадесетата година от управлението на Василий I" т.е 883 г. Василий I е баща на Лъв VI. Въпреки това преди брака си с Василий I, майката на Лъв VI, Евдокия Ингерина, е била любовница на император Михаил III, който е смятан за истински баща на Лъв VI. Във всеки случай бракът на Лъв и Теофания е уреден от император Василий I без да се иска мнението на Лъв. Хладните отношения между баща и син вероятно изиграват своята роля за по-късното разпадане на брака на Теофания.


Василий I умира на 29 август 886 и е наследен от Лъв VI, а Теофания е коронована за негова Августа.

Теофания е известна като начетена и религиозна жена. Спред византийската агиография за Теофания, тя посвещава дните си на молитви, псалми и химни към Господ. Императрицата е ктитор и патрон на манастира Св. Анастасия на остров Халки.

Според Метафраст на третата година от управлението си (889 г.) Лъв VI се влюбва в Зоя Зауцена, която става негова любовница.

Замонашване[редактиране | edit source]

На седмата година от управлението на императора (893 г.), Тофания се оттегля в един от манастирите във Влахерна, отстъпвайки мястото си в императорския двор на Зоя Зауцена. Няма спор, че императрицата е изцяло отдадена на религията, но неизяснен остава въпроса, дали замонашването й е доброволно.

Противоречиви са и мненията за официлания статут на Теофания през периода от влизането й в манастира до смъртта й. Според Симеон Метафраст бракът на императора и Теофания е официално разтогнат през 893, което позволява на Лъв VI да се ожени за Зоя на следваща година. Според Продължителя на Теофан, бракът на Теофания не бил разтрогнат, а Зоя продължила да бъде просто любовница на императора.

Теофания умира в манастира си на 10 ноември 897, което позволило на Лъв VI и Зоя да се оженят скоро след смъртта й.

Православната църква канонизира Теофания за светица малко след смъртта й, почитайки празника й на 16 декември.

Потомство[редактиране | edit source]

Според "За церемониите" на Константин VII Багренородни, Теофано родила на Лъв VI дъщеря на име Евдокия, която починала млада и била погребана в църквата "Св. Апостоли".

Мощи[редактиране | edit source]

В памет на Теофания, императорът изгражда църква наричана първоначално "Свети Теофано", а по-късно "Вси светии". По-късно нейния саркофаг е пренесен в императорската гробница - Църквата "Свети Апостоли". През 1349 година саркофагът с мощите е в женския манастир, като в периода на Второто българско царство мощите ѝ, или част от тях, са пренесени в Търново. След падането на старопрестолния град в османски ръце на 17 юли 1393 година, мощите на светицата, ведно с тези на Света Петка Българска, са пренесени в Бдин, после в Крушеваццърквата "Лазарица" или в близкия Любостински манастир), а сетне и в Белград, където останали до превземането му от Сюлейман Великолепни.

Частица от мощите на светицата се пазят в реликвария към иконата на Света Богородица в Рилския манастир. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бакалова, Елка. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. БАН, 2005, ISBN 954-322-087-5.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Theophano, wife of Leo VI“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.