Теофилакт Вотаниат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теофилакт Вотаниат
византийски военачалник
Роден: 10 век
Починал: август 1014

Теофилакт Вотаниат е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на Василий II за покоряване на България. Той е също така дядо на по-късния византийски император Никифор III Вотаниат[1], управлявал Византия през 1078-1081 г.

През лятото на 1014 г. Теофилакт е управител на Солун с ранг дук[2].Областта, която управлява, е на границата със Самуилова България и е чест обект на български нападения в предходните десетилетия. По-големи сражения край Солун стават през 996 и 1004 г., като и двете завършват със съкрушителни поражения на византийците[3]. През 1014 г. Теофилакт Вотаниат трябва да отрази поредното нападение. Този път българите са предвождани не от Самуил, а от един от неговите войводи – Несторица. В битка западно от Солун дукът и синът му Михаил Вотаниат разгромяват армията на Несторица[4]. Впоследствие Теофилакт се присъединява към армията на Василий II и участва в битката при Беласица[2].[5] След тази нова победа на византийското оръжие, императорът изпраща солунския дук с отряд да разчисти засеките, поставени от българите по пътя между Струмица и Солун. В теснините на юг от Струмица Теофилакт Вотаниат попада в засада, войската му е разгромена, а самият той пада убит от ръката на Самуиловия син Гаврил Радомир.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1994, с. 732
  2. а б Пириватрич, Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136
  3. Ангелов, Димитър, и Чолпанов, Борис, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), София 1994, с. 48-49, 53
  4. Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 732-733; Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, София 2004, с. 66
  5. Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738-739
  6. Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738; Ангелов & Чолпанов, Българска военна история през средновековието, с. 55-56; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137