Тера-3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Тера-3“ е бивш научно-експериментален комплекс, построен в интерес на съветската програма „Тера“ за разработка на лазерно оръжие, на територията на военния полигон Сари-Шаган в Казахстан.

Предназначен е за изследване на високоенергийни лазери, позволяващи използване в съветската система за противоракетна отбрана за поразяване на балистични ракети в краен етап от полета. Изпитвателният стенд включва рубинов и въглероден лазер. Идеята за начинанието е на нобеловия лауреат по физика Николай Басов и на О. Н. Крохин.

Начало[редактиране | edit source]

С решение на правителството на СССР през 1966 г. е утвърден стартът на подготовката за изграждането на изследователски комплекс за разработване на лазерно оръжие. В проекта участват Физическият институт „Лебедев“, Всеруският научно-изследователски институт по експериментална физика и Конструкторското бюро „Вимпел“, като към тях се присъединява и Държавният оптически институт. Постът научен ръководител на програмата заема Басов.

Насоките, по които се работи, са фундаментални изследвания в областта на лазерната физика и нейното развитие, изследване на взаимодействието с различен вид материи, разпространението на лъча в атмосферата, локализиране на цели и насочване на лазерния лъч и други.

ЛЭ-1[редактиране | edit source]

Възможността за прецизна точност при локализиране на потенциални цели чрез лазарен локатор е изследвана от 1962 г. Резултатите от тези проучвания водят до изготвянето на проект за изграждане на експериментален рубинов лазер „ЛЭ-1“, чието строителство започва в края на 1960-те год. в рамките на комплекса „Тера-3“ с главен ръководител Н. Д. Устинов. За нуждите на „ЛЭ-1“ допълнително са създадени телескопът „ТГ-1“ с диаметър на огледалото 1,3 м, както и технологии като бързо реагиращи точни сканиращи и превключващи системи за управление на лазерния лъч, фотоприемници, електронни блокове за обработка на сигнала и синхронизация и други. Самият лазерен локатор е свъран с радиолокационните станции на полигона чрез цифрово предаване на данните. Организирано е и висококачествено производство на рубини, нелинейни кристали и други елементи.

След завършването на монтажните дейности започват и изпитанията с „ЛЭ-1“. До средата на 1980-те год. са правени експерименти с локализиране на самолети, бойни глави и космически обекти. На 10 октомври 1984 г. лазерният локатор е насочен експериментално към преминаващата над него американска космическа совалкаЧалънджър“.

Чалънджър[редактиране | edit source]

По предложение на съветския маршал Дмитрий Устинов да се съпроводи американската космическа совалка „Чалънджър“ чрез лазерния комплекс на 10 октомври 1984 г. се провежда експеримент. По време на преминаването му над района на Сари-Шаган, на 365 километра над повърхността на земята, към „Чалънджър“ е насочено излъчване с минимална мощност.

По-късно екипажът на совалката докладва, че по време на полета си над езерото Балхаш радиовръзките на космическия апарат излизат извън строя, възникват грешки в апаратурата, а астронавтите почувствали неразположение. Скоро щатските специалисти разбират, че екипажът и совалката са били подложени на изкуствено въздействие от страна на СССР, поради което е изразен официален протест. След този случай апарати с висок енергиен потенциал не са насочвани за съпровождане на космически апарати по хуманни съображения.

Американско посещение[редактиране | edit source]

В периода на Студената война полигонът Сари-Шаган и комплексът „Тера-3“ са обект на засилен интерес от страна на САЩ. В публикувана от американското Министерство на отбраната брошура през 1985 г. този обект е посочен като домакин на програма за разработка на застрашителен лазер. Това оказва силно влияние за увеличаване на военния бюджет на САЩ и разработване на нова програма за война в космоса на стойност милиарди щатски долари.

През 1989 г. на няколко американски физици, журналисти и членове на Конгреса на САЩ е показана част от комплекса. След като се запознават отблизо с инсталациите, 20-годишните транзисторни компютри и самия лазер, някога смятан за реално антисателитно оръжие, делегацията заключва, че „Тера-3“ не е толкова заплаха за нечия сигурност, колкото паметник на манипулацията на Пентагона.

1976-82г.[редактиране | edit source]

Взето е решение за прекратяване на проекта "Тера-3" .Основните съоръжения са демонтирани.Причината - недостатъчната мощност на лазера при височина 100км. за поразяване на цели на височина 100км. Най-мощния лазер който е изпробван е 1МегаДжаул ,който на височина 100км. при диаметър на снопа 20м. обезпечава мощност 0.1джаула /кв.см.При поставена цел 1килоджаул/см.кв. - необходимата енергия за поразяване на цели на тази височина.По-точно пробиване на отвор 1кв.см. площ в балистична ракета с дълбочина достатъчна за разхерметизирането на ракетата. През 79г. в комплекса е монтиран рубинов лазер - имитатор на бойния лазер - масив от 19 рубинови лазера. През 1982г. към комплекса е добавен СО2 лазер .Съоръжението не придобива статус на бойна единица.

Настояще[редактиране | edit source]

Въпреки че комплексът осигурява подробна и детайлна информация за лазера и неговото влияние върху различни видове оръжия, той не се доказва като практичен и подходящ за употреба. През 2008 г. „Тера-3“ е разрушен и изоставен.

Връзки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]