Тервел (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.

Тервел
Общи данни
Население6307 души[1] (15 декември 2023 г.)
145 души/km²
Землище43,589 km²
Надм. височина201 m
Пощ. код9450
Тел. код05751
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ72271
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ; 2019)
Уебсайтwww.tervel.bg
Тервел в Общомедия

Тѐрвел е град в Североизточна България. Той се намира в област Добрич и е в близост до град Дулово. Градът е административен център на община Тервел. Името му до 27 юли 1942 г. е Курт бунар. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 6330 души по настоящ адрес и 7436 души по постоянен адрес.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Тервел се намира в Североизточна България, заема западната част на област Добрич, с обща площ от 579,7 km². Надморската височина е от 50 до 300 m. Теренът е дълбоко нарязан от суходолия, насочени на север. Богатството на общината е плодородната добруджанска земя. На север и северозапад общината граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и община Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, и на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен. Административният център – град Тервел – отстои на 42 km от областния център – гр. Добрич, на 91 km от морското пристанище Варна и на 58 km от дунавското пристанище Силистра. В общината има добре развита пътна мрежа. Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на общината е 154,2 km, от които към момента 10,2 km са второкласни пътища. На територията няма няма изграден жп транспорт. Най-близката жп гара – гр. Дулово – отстои на 32 km, от град Тервел. Редовни автобусни линии свързват общинския център с областните градове Добрич, Варна, Шумен, Русе и Силистра.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са „Суха река“ и „Кана гьол“. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като „Малкото суходолие“, „Големият дол“, „Тополовият дол“, „Сухият дол“ и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са нерудни изкопаеми – варовик и каолин. Разработени са кариери за варовик с местно значение за пътно строителство в селата Балик и Мали Извор, които към настоящия момент не функционират. В района на селата Орляк, Нова Камена и Жегларци са установени перспективни запаси от каолинова суровина от порядъка на 100 млн. тона. Поради високото съдържание на желязо, суровината не е пригодна за стъкларско-порцелановата промишленост, но може да се използва за нуждите на огнеупорната промишленост, а пясъците – като суровина за стъкларската и леярската промишленост и за строителството.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24 °С. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура се движи около –2,5 / –1,5 °С. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 mm. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 mm и 115 – 150 mm. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m².

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 cm, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 cm. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба водозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от с. Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни култури.

Ерозия[редактиране | редактиране на кода]

Ерозионни процеси от масов характер липсват. Проявления на водната ерозия има в горския фонд по стръмните брегови земи на суходолията с площ около 176 ха, на места има изцяло оголени скали. На малки площи се наблюдава и площна ерозия. Борбата с ерозионните процеси в горския фонд се води преди всичко чрез залесяване. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Силните зимни ветрове отнасят снежната покривка от посевите, навяват пътищата и затрудняват тяхната проходимост. Ефикасно противодействие на ветровата ерозия оказват създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района със сух и топъл климат. [3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Още по време на османската власт град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар („вълчи кладенец“). След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено към Румъния. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град.

Днес градът, макар че изживява тежки социално-икономически и демографски проблеми след промените от 1989 г., започва да се съвзема и стабилизира.

Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите.

Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 х. г. пр.н.е.) Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през IV-III век пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики и други.

През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца).

През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел.

За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център.

Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна на която е изобразен Св. Георги като млад воин с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.

Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар.

На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.

Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар – д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в-к ”Добруджа” през 1901 – 1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в-к ”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в-к ”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие“.

На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. – водоснабдено.

На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.

Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост „Калето“ край с. Войниково, ранно-средновековната крепост „Скалата“ край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19341257
19461766
19564682
19655728
19756581
19857779
19927859
20017255
20116062
20214670

Етническият състав включва 4051 българи, 1194 турци и 273 цигани.[4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГРАД ТЕРВЕЛ През 1972 г., с разрешение на Комитет за изкуство и култура, в Тервел е регистрирана Етнографска читалищна сбирка. Във връзка с изпълнението на Програма „1300 години Добруджа“, приета от Изпълнителния комитет на Общински народен съвет на 21.08.1979 г., е предоставена самостоятелна сграда за музейна сбирка. От 1986 г. насам музейната сбирка функционира в новата триетажна сграда с експозиционна площ 750 кв.м. Обособени са 4 експозиционни зали с отдели Етнография, Археология и Художествена галерия. Фондът на галерията наброява общо 270 творби. За Художествената галерия са закупени или придобити чрез дарение 240 художествени творби на именити български художници: Светлин Русев, Дечко Узунов, Калина Тасева, Бисера Прахова и др. Днес в нея са изложени пластики и творби на израсналия в с. Кочмар художник Тодор Балев. През 2016г. сбирката е регистрирана в Министерство на културата като Обществена колекция.   През 2018 г. сградата е основно ремонтирана , а експозицията е напълно обновена. Обособени са следните зали: Археология, зала “Кан Тервел”, “Духовно наследство”, Галерия, Етнография, Традиционни занаяти, Памет за войните, зала за временни експозиции. Разполага с модерна конферентна зала, кабинет за работа с деца, сувенирен център.

ЗАЛА „АРХЕОЛОГИЯ“- В нея можете да видите: Керамичен печат (пинтадера) на близо 6 000 години, намерен в района на с.Каблешково;

Скелет на знатен воин на близо 6 000 години, принадлежал към номадски народ, населявал земите на днешната тервелска община;Оръдия на труда от бронзовата епоха; Керамични съдове на 6 000 години; Железни оръжия и оръдия на труда от преди 3000 години, ползвани от тракийското племе гети; акинаци, бронзови стрели за рефлексен лък и огледала с хоризонтално центрирана дръжка – останки от скитски племена; железни оръжия, върхове на копия и бойни ножове от царството на гетите; върхове на различни оръжия, бойно снаряжение, апликации, матрица, открити в развалините на крепостите Палмате и Адина (край с.Балик) от византийската империя;Монети на царете Филип и Александър Македонски; ранновизантийски монети и предмети на култа от късноантичната крепост „Палмате“ край с.Оногур; монети (сред които и златна с изображение на император Константин VIII) от крепостта „Скала“ край тервелското с.Кладенци, от X век; монети,сечени от българските владетели (Иван Александър, Иван Шишман, Добротица, Тертер) от времето на Добруджанското деспотство. Сребърни торкви, гривни и фибули от римската провинция Мизия, някога простирала се и върху днешните тервелски земи; готска фибула от гражданин на провинция Малка Скития, също заемала част от нашата община; украшения, оръжия и религиозни символи от времената на Първото българско царство; малка оловна иконка с изображение на Св. Георги от крепостта „Скала“ край тервелското с.Кладенци, от X век; Възстановка на землянка от крепостта „Скала“; а малчуганите: игра на археолози, които откриват свои малки парченца от автентичен материал от крепостите в Тервелско в детски кът на залата.

ЗАЛА “КАН ТЕРВЕЛ”- Новата експозиционна зала в общинския музей е посветена на 1300- годишнината от победата на Кан Тервел над арабските нашественици при Константинопол. Изработването на част от експонатите в залата е подпомогнато с финансиране от Правителството на страната. С възможности за провеждане на изнесени уроци с ученици. В зала „Кан Тервел“ можете да видите: Фигурална композиция в естествен ръст на Кан Тервел на кон, на фона на крепостните стени на спасената от арабите столица на Римската империя – Константинопол; Холограмна възстановка, в която можете да видите кулминацията на церемонията за въздигането на Тервел в Кесар на Византия. Важно е да знаете, че достоверността на това, което ще видите силно се доближава до историческата истина. Движенията и думите на император Юстиниан Втори и Кан Тервел са заимствани от запазени описания на церемонии на Византийската империя от времето, когато кан Тервел е въздигнат в кесар. Фигури на знатни прабългари, облечени в одежди, носени от съвремениците на Кан Тервел. Дрехите са ушити като реплики, разработени на базата на останки от дрехи от същия исторически период, намерени при археологически разкопки и изобразени върху съдове и други предмети от бита на прабългарите през ранното Средновековие; Юбилейната марка, която е валидирана в гр. Тервел на 15.08.2018 г. по повод на 1300- годишнината от победата на Кан Тервел над арабската армия при Константинопол; Юбилейна монета с изображение на печата на Кан Тервел, емитирана от Общинска банка през 2018 г.; Изложба, подготвена от фондациите „Българска памет“ и „Бъднини“, със съдействието на Националния исторически музей; Банери с изображения на Светеца Тривелий, за който се знае, че това е Кан Тервел, под формата на стенописи на църковни храмове в България; репродукции на икони с изображението на Свети Тривелий; Макет на Тервеловия дворец от Плиска възстановка; възстановка на прабългарска юрта;За децата: Те могат да влязат в ролята на Кан Тервел и да поставят печат от червен восък върху договора с Византия, който канът е сключил през 716 година.

ЗАЛА „ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО“ -В залата са поставени информационни табла, които проследяват историята на религиите в тервелския край. А тя започва с известните скални манастири от ранното средновековие. Днес те са в околностите на тервелските села Балик, Оногур и Брестница, а някога са били край крепостите „Адина“ и „Палмате“. Историята на религиозните храмове преминава през новооткритата епископска базилика в „Палмате“, през двете църкви в крепостта „Скала“ и навлиза в съвремието. Разказали сме за най-старата църква в тервелско – тази в с. Безмер, както и за най-старата джамия – в с. Градница. Пътят към храма завършва с илюстрован разказ за новата църква в гр. Тервел. В експозицията специално място е отредено на Отец Георги от с. Жегларци, превърнал се в школа за свещеници.

ГАЛЕРИЯ - Фондът на галерията наброява общо 270 творби. За Художествената галерия са закупени или придобити чрез дарение 240 художествени творби на именити български художници: Светлин Русев, Дечко Узунов, Калина Тасева, Бисера Прахова и др. Днес в нея са изложени пластики и творби на израсналия в с. Кочмар художник Тодор Балев.

ЗАЛА „ЕТНОГРАФИЯ“ можете да видите: Възстановка на стара каменна чешма; Фигурална композиция „Сватба в с. Кочмар“; Стена на билките и подправките „в градинката на баба в Тервел“; възстановка на интериор от селски дом в тервелско; възстановка на интериор от градски дом на заможно семейство; възстановка на интериор от спалня в селски дом; възстановка на интериор от стая, в която жените са прели, плели, тъкали,бродирали; помещение за приготвяне на хляб с възстановка на пещ . За малките ни гости в залата има интерактивен под, който представя тридесет и три забавни интерактивни изображения, преобладаващо с етнографска тематика. Децата могат също да си изработват малки хлебчета, върху които да поставят печати за обредни хлябове. Инструменти и предмети, ползвани от земеделци, дърводелци, пчелари, каруцари и други занаятчии от тервелско са изложени в зала „Местни занаяти“.

ЗАЛА „ПАМЕТ ЗА ВОЙНИТЕ“ предлага разказ за Кочмарската битка и конницата на славния генерал Иван Колев през месец септември 2016 г. В нея са експонирани снимки на местни хора, участвали в Априлското въстание, боевете при Шипка през 1878 г. като част от българското опълчение, в Първата световна война, както и снимки на ветерани – участници във Втората световна война. Въпреки че това е най-малката зала в музея, тя е наситена с най-много история за живи човешки съдби на жители от нашия край.

КОНФЕРЕНТНА ЗАЛА И КАБИНЕТ ЗА РАБОТА С ДЕЦА - На третия етаж на сградата е разположена конферентна зала, оборудвана със съвременна презентационна и озвучителна техника, която много често е припознавана като място за провеждане на открити уроци от учителите в общинските училища. В нея се организират и прожекции на филми, провеждат се прояви от различно естество.

  На първия етаж на сградата се намира кабинет за работа с деца. Както в него, така и в централното фоайе са разположени дисплеи и компютър, които допълват интерактивното обзавеждане на експозицията. Освен че могат да наредят различни пъзели с образователно съдържание, посетителите ще открият карта на община Тервел с отбелязаните върху нея забележителности. Имат възможност да запишат впечатленията си от обекта в „електронна летописна книга“. При наличие на образователен софтуер, учителите могат да го използват за провеждане на учебни часове. Кабинетът е удобен и за провеждане на часове за занимания по интереси.

Адрес: гр. Тервел, ул. “Хан Аспарух” № 30, Работно време: всеки делничен ден от 8,00-12,00 и от 13,00 до 17,00 часа. За посещения в почивни дни и извън посоченото работно време, тел. за записване: 089 662 2159, 0895009404, 0882301336.

E-mail: museum_tervel@abv.bg

Facebook: Исторически Музей Тервел

Входна такса: деца, ученици, студенти, пенсионери- без входна такса. Възрастни: 1,00 лв.

Скални манастири[редактиране | редактиране на кода]

Скален манастир „Гяур евлери“ до с. Балик[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голяма общежително скално помещение. Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат с дължина 3.10 м и височина 1.90 м. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса има трапезария и игуменарница. Манастирът е преизползван през Х в., за което свидетелства керамиката в подножието и няколко руноподобни и кирилски надписа.[5][6]

Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара“ за погребение на монасите.

Скална обител „Тарапаната“ до с. Балик[редактиране | редактиране на кода]

Намира се върху десния бряг на Суха река и на около 300 м западно от църквата гробница. На долния етаж на две нива са оформени килия и параклис 2.60 Х 2.65 м с ниша в източната стена. До северната стена е изсечена гробна камера. Горният етаж също включва две помещения килия и параклис. Параклисът е правоъгълно помещение с размери 2.50 Х 1.95 м. Върху източната стена е оформена аркирана олтарна ниша, а край северната стена е изсечена скамейка и гробна камера. От параклиса по тясна пътечка се достига до триъгълна килия с размери 2.90 Х 1.65 м. Тази обител също е преизползвана през Х в., за което свидетелстват няколко кирилски надписа и кръстове с разклонени краища.

Скален Манастир „Хисар евлери“ до с. Балик[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е с голям наос 3.20 / 4.80 м с правилна опсида върху източната стена и обширен притвор. Има и кладенец за вода, който достига до реката. Южно от църквата е манастирското спално помещение с дължина 11.60 м и ширина 4.00 м. По стените има няколко ниши, а в северния край скална тоалетна. Северно от църквата е погребалният параклис с дължина 4.40 м и ширина 7.30 м. Върху източната стена е оформена олтарна ниша, а в пода са вкопани няколко гробни камери. Северно от църквата по малък коридор и изсечена в скалата пътечка се достига до няколко килии. (хисар евлери е турска дума и означава къщите на крепостта.)

Скален скит „Вълчанова стая“ до с. Брестница[редактиране | редактиране на кода]

Наосът е почти квадратен с размери 3.50 Х 3.40 м, а конхите са полукръгли с ширина около 2.00 м. Южно от църквата е имало малка килия с размери 2.00 Х 1.55 м. Между килията и църквата има коридор, а над входа е изсечено правоъгълно поле за икона. Църквата е преизползвана през Х в., за което свидетелстват рисунки и знаци.

Обществени институции и медии[редактиране | редактиране на кода]

В града се издава вестник „Тервел“.

Радио „Фокус“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Представителният футболен отбор на града носи името ФК Септември 98.

  • Валентина Господинова – Родена на 30 януари 1987 година. Национален състезател по футбол жени, 14 години държавен шампион и 14 титли купа на България по футбол жени с отбора на Национална Спортна Академия „Васил Левски“ играе като нападател с номер 20. Треньор на ФК НСА- девойки WU13.
  • Карамфил Илчев
  • Мариян Колев – спортна аеробика, световен шампион 2004 година. Понастоящем треньор на националния отбор на Виетнам.
  • Данаил Керанов – Роден е през 1956 година. Носител на Орден Стара Планина-първа степен. Пише книгата „Какво беше тогава..“, както и други исторически творби свързани с Втората световна война. Основател на сдружението „Алхимия и задълбочена история на народите“. Изявява се в град Добрич, като специализира и 11-ото си висше образование – Биологична и биохимична структура на човека. Керанов винаги е бил фен на спорта, по конкретно футбола. През 1981 г. той става старши треньор на състава на „Добруджански лалета“, като прави рекорд от 11 мача без допуснат гол. Кариерата му бързо приключва, поради спор със собственика на клуба Тодор Саквоев.
  • Калинка Вълчева – През май 2001 г. е обявена за почетен гражданин на град Тервел. Тя е народна певица, родена в с. Сърнец, общ. Тервел. Известна изпълнителка на песни от добруджанската фолклорна област. Началото на кариерата си Калинка Вълчева започва като певица в Ансамбъл за народни песни и танци в град Тервел. Народната певица е солист и на ансамбъла на Българското национално радио, след което е солист и на Мистерия на българските гласове!

Източници и Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • В-к Българска армия 26.09.2007 г., „Пътя от окопа до Министерския съвет и продължителен и изълнен с доблест“ – 85 г. от рождението на Алекси Иванов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]