Терезин
Терезин (чешки Terezín, нем. Theresienstadt) е град в северозападна Чехия, (Устецки край). Градът е разположен от двете страни на река Охрже непосредствено преди вливането ѝ в Елба. Възниква като крепост с военен гарнизон през 18 век. Днес градът има 3058 жители.
Съдържание |
История [редактиране]
Крепостта е построена от 1780 – 1790 г. по нареждане на ерцхерцога на Австрия Йозеф II, който до 1806 г. е и император на Свещената римска империя. Изградена е едновременно с другата крепост-близнак Йозефов (в североизточна Чехия) за защита предимно от Прусия, вследствие породилите се напрежения след войните за австрийското наследство. Крепостта Терезин е именувана в чест императрица Мария Тереза, майка на Йозеф II, а крепостта-близнак Йозефов – на самия император. С императорски указ от 1782 г. Терезин получава статута „свободен град“.
Крепостта [редактиране]
От гледна точка на строителството и отбранителната тактика бастионът представлява връх на фортификационното изкуство от края на 18 век. Застроената укрепена площ е около 400 ха, дължината на крепостните валове е 3770 м, ширината им е до 30 м, а височината от околокрепостния ров – до 12 м. Прокопани са подземни тайни тунели с дължина 29 км.
Река Охрже е отклонена от първоначалното си русло така, че единият ръкав е изправен и протича между Голямата и Малката крепост, а другият – опасва Малката крепост от външната й страна.
Бастионът се състои от три основни части: Голямата крепост (Hlavní pevnost), в която е разположен старият град, Малката крепост (Malá pevnost), служеща като затвор и барутен погреб, и междинно укрепено пространство (retranchement) – вдлъбнат изкоп, който в случай на проникване на вражески войски може да се наводни от реката. Около цялата крепост съществува крепостен ров, който може частично или изцяло да се запълва с вода.
Усилената строителна дейност продължава около 10 години, на моменти са работили до 15 000 работника, изразходвани са 20 милиона тухли годишно, а разходите се оценяват на 11 – 12 жълтици, което е огромна за времето си сума. Укрепеният център Терезин е бил разчетен да побира войска от 5500 войника в мирно време и до 11000 войника в случай на война. На територията са се намирали 153 склада за барут, а също и складове с хранителни запаси, конюшни за 6500 коня.
Голямата крепост [редактиране]
Зад стените й се разполага самият град, населен предимно с офицери, цивилни занаятчии, строители и други лица, обслужващи гарнизона. Състои се от централен площад, от който излизат улици под прав ъгъл. Сградите са едно-двуетажни с много дебели стени и също приличат на малки крепости. В центъра е разположена гарнизонната катедрала „Възкресение Господне“ (Vzkříšení Páně), която е и най-високата постройка в града. Тук са и сградите на казармите.
По време на Втората световна война, когато Чехия е германски протекторат, по заповед на райхспротектора Райнхард Хайдрих чешкото население на града принудително е изселено и целият град е превърнат в еврейско гето, откъдето директно заминават ешелони за лагерите на смъртта. През гетото са преминали 160 000 души.
През нощта на 8/9 май 1945 г. градът е освободен от Трета гвардейска танкова армия на ген. Павел Рибалко.
Малката крепост [редактиране]
Освен като отбранително съоръжение, още от времето на Австро-Унгария Малката крепост е действала като строг тъмничен затвор предимно за политически затворници и военопленници. Най-известният затворник е атентаторът от Сараево Гаврило Принцип, убил австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга София Хотек, станало повод за избухване на Първата световна война. Тук са затворени и част от участниците в Румбургския бунт срещу Австро-Унгария.
През 1941 – 1945, отново по заповед на Хайдрих, става затвор на Гестапо, през който преминават 33 000 души. Поради изключително лошите хигиенни условия избухва епидемия от коремен тиф.
Концлагер Терезин [редактиране]
Под това име се разбира цялостния комплекс репресивни и затворнически съоръжения в гетото и в Малката крепост през Втората световна война.
Съвремие [редактиране]