Тертеровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Тертеровата династия

Тертеровци са българска царска династия с кумански произход от края на 13 и началото на 14 век.

Първият български цар представител на династията е Георги I Тертер, управлявал от 1280 до 1292 г. В началото на неговото управление татарите опустошават на няколко пъти България, с което принуждават Георги Тертер да се признае за васал на Ногай. През 1292 Георги I Тертер абдикира.

Тертерова династия

Следващия цар на България от династията е татаринът Чака — съпруг на дъщерята на Георги I Тертер Елена. През 1299 Чака превзема Търново и се възкачва на българския трон. След заговор на Тодор Светослав Чака е хвърлен в тъмница и впоследствие е убит.

Синът на Георги I Тертер Тодор Светослав се възкачва на трона на мястото на Чака и управлява от 1300 до 1321. Светослав успява да сключи мир с татарите. Впоследствие византийската армия е разбита при Крън, а другият претендент за трона севастократор Радослав е пленен. След това, през 1303 г., цар Тодор предприема поход и завзема редица крепости в Източна Стара планина. През 1304 г. превзема Анхиало, Месемврия, Агатопол и Созопол. Византийският император Андроник II изпраща нови войски. В сражението край Созопол ромейските войски претърпяват пълен провал. Тодор Светослав води успешна външна политика и успява да постигне вътрешна стабилизация на държавата. Умира от естествена смърт през 1321 г. и е наследен от своя син, цар Георги II Тертер.

Георги II е войнствена натура и, атакувайки Византия, успява временно да превземе Пловдив и други градове. Впоследствие обаче е разбит от византийската армия и умира през 1322 г. Най-вероятно е убит при заговор.

Дъщерята на Георги I Тертер Анна Тертер е трета съпруга на Стефан Милутин и майка на две от децата му - Стефан Дечански и Анна Неда.

Вижте още[редактиране | edit source]