Теснолинейка Септември - Добринище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теснолинейка Септември - Добринище
Септември 0.0 Септември (238 m)
Пампорово 2.9 Пампорово
Варвара 5.8 Варвара (281 m)
Марко Николов 10.6 Марко Николов
Цепина 13.8 Цепина
Долене 20.5 Долене (555 m)
Костандово 31.5 Костандово (801 m)
Велинград 38.8 Велинград (740 m)
Велинград-Юг 41.7 Велинград-Юг
Острец 49.3 Острец
Цветино 54.3 Цветино (947 m)
Света Петка 58.6 Света Петка
Аврамово 68.4 Аврамово (1267 m)
Смолево 73.2 Смолево
Черна Места 79.3 Черна Места
Якоруда 85.0 Якоруда (897 m)
Юруково 93.7 Юруково
Дагоново 95.5 Дагоново
Белица 100.3 Белица (773 m)
Генерал Ковачев 104.1 Генерал Ковачев
Гулийна Баня 109.2 Гулийна баня
Разлог 114.0 Разлог (821 m)
Банско 118.4 Банско (900 m)
Гулийна Баня 121.6 Свети Георги
Добринище 125.0 Добринище (834 m)


Теснопътна железопътна линия Септември — Добринище или линия № 16 е еднопосочна, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, свързваща Добринище с железопътната линия СофияПловдивБургас. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/ч.

Трасето води от Септември (на главен път СофияПловдив) до Добринище през Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, свързвайки най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на трасето през планината теснолинейката Септември — Добринище е известна още като Алпийската железница на Балканите. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267 метра надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканите.

Железопътната линия е строена на няколко етапа между 1921 и 1945 година. Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения — мостове, тунели и спираловидни изкачвания. През 2002 година е демонтирано отклонението Пазарджик — село Варвара, с дължина 16,6 km.

История[редактиране | edit source]

Снимка от строежа на линията Саранбей-Лъджене (Септември-Велинград). Източник: ДА „Архиви“

Изграждането на трасето започва през 1921 година. Пет години по-късно, на 1 август 1926 година, е пуснат в експлоатация първият етап от линията. На откриването присъстват министър-председателят Андрей Ляпчев и министърът на железниците, пощите и телеграфа Кимон Георгиев. Начална точка на трасето е гара Саранбей. Линията преминава през спирка Варвара, спирка Минерални бани (днес спирка Марко Николов), гара Дорково (днес спирка Цепина), спирка Бакърджийски хан (преименувана на спирка Милеви скали, а по-късно закрита), спирка Корова (днес гара Долене), спирка Дрянов дол (закрита), гара Чуката (днес Костандово) и завършва при гара Лъджене (днес Велинград).[1]

На 3 юли 1927 година е пусната в експлоатация отсечката между Лъджене (Велинград) и Чепино-баня (днес спирка Велинград-юг). На откриването присъства министърът на железниците, пощите и телеграфа Кимон Георгиев.[2]

Тъй като Пазарджик остава встрани от железопътните възли Пловдив-Панагюрище, Кричим-Пещера и Саранбей-Лъджене, населението му се обръща към правителството и издейства построяването на железопътна връзка от Пазарджик до Варвара и от там се свързва с новостроящата се линия Сараньово-Лъджене и по-късно до Добринище. Тази отсечка се пуска в експлоатация на 27 октомври 1928 година.

На 12 декември 1937 година е пусната линията Чепино-баня — Якоруда; на 30 юни 1939 г. — Якоруда — Белица; на 3 март 1943 г. — Белица — Банско, а на 9 декември 1945 г. е открита и последната отсечка от маршрута — между Банско и Добринище.[3][4] Основният строител на железопътната линия е Трудовата повинност, а по-късно — Строителните войски. Трасето от Банско до Добринище е изградено на обществени начала с доброволния труд на жителите на Добринище.

По проект линията е трябва да свързва Саранбей с Неврокоп, след това по долината на река Места да достигне до станция Буково, където да се свърже с линията Дедеагач-Солун. В Закона за разширяване и подобряване на железопътната мрежа и пристанищата от 1923 г. се предвижда строежа на железопътната линия Сараньово (Септември)-Чепино (Велинград)-Неврокоп (Гоце Делчев), с клонове Варвара-Пазарджик, Костандово-Батак, Чепино-Чехльово и Банско-Симитли. В първия петгодишен план за стопанско развитие на Народна република България се предвижда строежа на отсечката Велинград-Доспат. След 1953 г. е определена за проучване и строеж отсечката Добринище-Гоце Делчев.[5]

Преди 2001 г. е закрита спирка Дрянов дол, намираща се в междугарието Долене — Костандово. След 2001 г. са открити спирките Пампорово и Свети Георги. Същевременно са закрити спирките Пашово (между Света Петка и Аврамово) и Милеви скали (между Цепина и Долене). Гарите Цепина, Велинград-юг, Света Петка, Черна Места и Генерал Ковачев са превърнати в спирки.

Пътнически превози[редактиране | edit source]

Локомотив серия 75

Разстоянието от 125 km от Септември до Добтинище се взема за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч. Композициите се състоят от четири вагона като влаковете се разминават на гарите Долене, Костандово, Цветино, Аврамово, Якоруда и Разлог.[6]

Разписание[редактиране | edit source]

По действащото разписание от 15 декември 2013 г. по линията се движат три влака в двете посоки от Септември до Добринище, един влак от Септември до Велинград и два влака от Велингард до Септември. Влака от Добринище до Якоруда се движи само в работни дни.[7]

Септември-Добринище
ПВ № 16101
гара/спирка пристига заминава
Септември -- 02:30
Пампорово 02:36 02:36
Варвара 02:40 02:10
Марко Николов 02:56 02:56
Цепина 03:05 03:05
Долене 03:21 03:22
Костандово 03:46 03:47
Велинград 03:59 04:24
Велинград-юг 04:29 04:30
Острец 04:46 04:46
Цветино 04:56 04:57
Света Петка 05:06 05:06
Аврамово 05:28 05:31
Смолево 05:40 05:41
Черна Места 05:53 05:53
Якоруда 06:04 06:07
Юруково 06:24 06:24
Дагоново 06:28 06:28
Белица 06:38 06:41
Генерал Ковачев 06:49 06:49
Гулийна Баня 07:00 07:00
Разлог 07:08 07:13
Банско 07:21 07:31
Свети Георги 07:37 07:37
Добринище 07:43 --
Септември-Добринище
ПВ № 16103
гара/спирка пристига заминава
Септември -- 09:45
Пампорово 09:51 09:51
Варвара 09:55 09:59
Марко Николов 10:10 10:10
Цепина 10:19 10:19
Долене 10:35 10:38
Костандово 10:59 11:00
Велинград 11:12 11:16
Велинград-юг 11:22 11:23
Острец 11:40 11:40
Цветино 11:50 12:02
Света Петка 12:11 12:12
Аврамово 12:34 12:37
Смолево 12:46 12:47
Черна Места 12:59 12:59
Якоруда 13:10 13:13
Юруково 13:30 13:30
Дагоново 13:34 13:34
Белица 13:43 13:46
Генерал Ковачев 13:53 13:54
Гулийна Баня 14:04 14:05
Разлог 14:13 14:16
Банско 14:24 14:34
Свети Георги 14:41 14:41
Добринище 14:47 --
Септември-Добринище
ПВ № 16105
гара/спирка пристига заминава
Септември -- 13:44
Пампорово 13:50 13:50
Варвара 13:54 13:54
Марко Николов 14:16 14:16
Цепина 14:25 14:25
Долене 14:41 14:42
Костандово 15:03 15:03
Велинград 15:15 15:18
Велинград-юг 15:24 15:24
Острец 15:40 15:40
Цветино 15:50 15:51
Света Петка 16:00 16:00
Аврамово 16:21 16:26
Смолево 16:36 16:36
Черна Места 16:48 16:48
Якоруда 16:59 17:01
Юруково 17:18 17:18
Дагоново 17:23 17:23
Белица 17:32 17:35
Генерал Ковачев 17:43 17:43
Гулийна Баня 17:54 17:54
Разлог 18:02 18:05
Банско 18:13 18:23
Свети Георги 18:29 18:29
Добринище 18:35 --
Добринище-Септември
ПВ № 16102
гара/спирка пристига заминава
Добринище -- 07:15
Свети Георги 07:21 07:21
Банско 07:27 07:30
Разлог 07:38 07:43
Гулийна Баня 07:52 07:52
Генерал Ковачев 08:03 08:03
Белица 08:10 08:13
Дагоново 08:23 08:23
Юруково 08:28 08:28
Якоруда 08:45 08:48
Черна Места 08:59 08:59
Смолево 09:12 09:12
Аврамово 09:22 09:27
Света Петка 09:49 09:49
Цветино 09:58 09:59
Острец 10:09 10:09
Велинград-юг 10:26 10:26
Велинград 10:32 10:36
Костандово 10:48 11:02
Долене 11:22 11:23
Цепина 10:56 10:56
Марко Николов 11:39 11:39
Варвара 11:57 12:01
Пампорово 12:05 12:05
Септември 12:10 --
Добринище-Септември
ПВ № 16104
гара/спирка пристига заминава
Добринище -- 09:20
Свети Георги 09:26 09:26
Банско 09:32 09:37
Разлог 09:45 09:48
Гулийна Баня 09:56 09:56
Генерал Ковачев 10:06 10:06
Белица 10:13 10:16
Дагоново 10:26 10:26
Юруково 10:30 10:30
Якоруда 10:47 10:51
Черна Места 11:02 11:02
Смолево 11:15 11:15
Аврамово 11:25 11:29
Света Петка 11:50 11:50
Цветино 11:58 11:59
Острец 12:09 12:10
Велинград-юг 12:26 12:27
Велинград 12:33 12:50
Костандово 13:02 13:05
Долене 13:25 13:26
Цепина 13:42 13:42
Марко Николов 13:51 13:51
Варвара 14:01 14:10
Пампорово 14:14 14:14
Септември 14:20 --
Добринище-Септември
ПВ № 16106
гара/спирка пристига заминава
Добринище -- 15:20
Свети Георги 15:27 15:27
Банско 15:33 15:38
Разлог 15:46 15:50
Гулийна Баня 15:59 15:59
Генерал Ковачев 16:09 16:09
Белица 16:16 16:19
Дагоново 16:29 16:29
Юруково 16:33 16:33
Якоруда 16:50 17:03
Черна Места 17:14 17:14
Смолево 17:27 17:27
Аврамово 17:36 17:41
Света Петка 18:02 18:02
Цветино 18:10 18:11
Острец 18:21 18:21
Велинград-юг 18:37 18:37
Велинград 18:43 18:46
Костандово 18:58 19:00
Долене 19:21 19:22
Цепина 19:38 19:38
Марко Николов 19:46 19:46
Варвара 19:56 20:00
Пампорово 20:05 20:05
Септември 20:10 --
Септември-Велинград
КПВ № 16221
гара/спирка пристига заминава
Септември -- 17:40
Пампорово 17:46 17:46
Варвара 17:50 17:54
Марко Николов 18:04 18:04
Цепина 18:13 18:13
Долене 18:29 18:30
Костандово 18:51 19:03
Велинград 19:15 --
Велинград-Септември
КПВ № 16220
гара/спирка пристига заминава
Велинград -- 05:45
Костандово 05:58 06:01
Долене 06:21 06:22
Цепина 06:38 06:38
Марко Николов 06:46 06:47
Варвара 06:57 07:01
Пампорово 07:05 07:05
Септември 07:10 --
Велинград-Септември
КПВ № 16222
гара/спирка пристига заминава
Велинград -- 19:50
Костандово 20:02 20:05
Долене 20:25 20:26
Цепина 20:43 20:43
Марко Николов 20:52 20:52
Варвара 21:02 21:06
Пампорово 21:10 21:10
Септември 21:15 --
Добринище-Якоруда
КПВ № 16232[8]
гара/спирка пристига заминава
Добринище -- 18:58
Свети Георги 19:01 19:01
Банско 19:07 19:12
Разлог 19:20 19:24
Гулийна Баня 19:33 19:33
Генерал Ковачев 19:43 19:43
Белица 19:50 19:54
Дагоново 20:04 20:04
Юруково 20:08 20:08
Якоруда 20:25 --

Товарни превози[редактиране | edit source]

Товарното движение е преустановено през 2002 година. Бивши индустриални клонове има на гарите Велинград, Разлог, Банско и Добринище. Част от товарните влакове се претоварват на такива с нормално междурелсие в товарна гара Септември, а останалите в гара Пазарджик, където са товарени и цистерни с петрол.

Отсечката Пазарджик — Варвара[редактиране | edit source]

Теснопътен железопътен клон № 17, от Пазарджик до Варвара е построен през 1928 година по настояване на местното население и закрит през 2002 година, заедно с другата теснопътна железопътна линия Червен брягОряхово. Линията започва от гара Пазарджик, която се обслужва от 3 теснопътни коловоза, преминава през спирка Ляхово, спирка Ветрен дол и при гара Варвара, обслужвана от 8 коловоза, се свързва с линията Септември — Добринище. Днес линията е демонтирана. В последните години преди закриването ѝ са се движели пътнически влакове по направлението Септември — Варвара — Пазарджик, по два влака във всяка посока — един сутрин и един вечер. В по-далечното минало основното пътническо движение е от гара Пазарджик за Велинград и Добринище. Като товарен участък, Пазарджик — Варвара е важен в периода, когато товарното движение е в разцвета си.

Туризъм[редактиране | edit source]

Атракционен парен локомотив серия 609.76 произведен през 1949 г. в Полша от фирма CHRZANOW

Тъй като това е единствената теснопътна железница в България, тя е обект на туристически интерес, както от български, така и от чуждестранни туристи. Теснолинейката е любима също и за почитателите на железопътния транспорт и често има организирани групи, дошли специално заради тази линия. БДЖ разполагат с няколко запазени локомотива на междурелсие 760 mm — 10.76, 504.76, 609.76, 613.76. Към началото на 2011 г. само 609.76 е реставриран и редовно обслужва туристически влакове по линията. Има планове за възстановяване и на останалите локомотиви. Уникален за България и в света е и маневреният дизелов локомотив с хидравлична предавателна система, произведен от Henschel — 80 001.2, нуждаещ се от възстановителен ремонт.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Първите парни локомотиви са имали имена: „Искър“, „Фердинанд“, „Струма“, „Марица“, „Люба“. За задвижването на локомотива „Люба“ всеки месец са внасяни висококалорични въглища от Англия.[9]
  • След откриването на железопътната линия Пазарджик остава встрани от железопътните връзки изградени по това време и жителите на града обявяват 2 август 1926 г. за траурен.[10]
  • Част от дейстието във филмите „И Господ слезе да ни види“ от 2003 и „Чужденецът“ от 2012 г. се развива по теснолинейката.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стоянов Ю., Железопътната линия Саранбей – Лъджене, Списание на държавните железници и пристанища в България – година .I, книжка 3, 1926 година, страница 101.
  2. Редакционна, Новооткрита станция Чепино-баня, Списание на държавните железници и пристанища в България – година II, книга 4, юлий 1927 година, страница 95.
  3. Митов Ст., Железопътната линия Чепино-баня – Якоруда, Списание на държавните железници и пристанища в България – година XIII, книга 3-4, март — април 1938 г.
  4. bei einer Bildreise auf der bulgarischen Schmalspur-Eisenbahnstrecke von Septemvri nach Dobrinište
  5. ((bg)) Станев, Жеко. От Дунав за Бяло море през Родопите. // бр. 9/2006. сп. „Железопътен транспорт“. Посетен на 05.02.2014.
  6. Разписание. // Български държавни железници.
  7. ((bg))  Електронен пътеводител. // ИСТ "БДЖ Пътнически превози" Е00Д. Български държавни железници. Посетен на 25.12.2013.
  8. Движи се само в работни дни.
  9. Христович, Стоянка. Гара Саранбей. Пазарджик, Беллопринт, 2005. с. 90.
  10. Христович, Стоянка. Гара Саранбей. Пазарджик, Беллопринт, 2005. с. 91.

Външни препратки[редактиране | edit source]