Тетида (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тетида
Тетида
Тетида заснета от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Джовани Доменико Касини
Дата 21 март 1684 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 294 660 km
Ексцентрицитет 0,000
Орбитален период 45 часа 18 мин. 26 сек.
Инклинация 1,09°
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 1059,8 km
Маса 6,176×1020 kg
Средна плътност 0,99 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,16 m/s2
Период на въртене 45 часа 18 мин. 26 сек.
(синхронен)
Наклон на оста 0,034°
Албедо 0,8
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


неизв.
86 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Тетида е естествен спътник на Сатурн, открит от Джовани Доменико Касини през 1684 г.

Наименование[редактиране | edit source]

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива, (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал - френския Луи XIV. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям ХершелДжон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Хронос.

Диона понякога бива наричана Сатурн 3.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Тетида е изградена предимно от лед и е сходна по строеж с Диона и Рея. Плътността на спътника е 1,21 g/cm3, сочеща, че той е изграден почти изцяло от лед. Повърхността му е осеяна с множество кратери и се наблюдават пукнатини и разломи в леда.

На Тетида се наблюдават два основни вида терен: райони, гъсто осеяни с кратери, и тъмни пояси с по-малко кратери, простиращи се по дължината на спътника. За последния вид терен се счита, че в миналото на Тетида е бил геологически активен.

На задното полукълбо на Тетида се намира кратера Одисей, чийто диаметър от 400 km съставлява почти 2/5 от диаметъра на спътника. Въпреки че очертанията на кратера са видни, релефът му е почти гладък поради слягването на ледената кора на Тетида в период на милиони години.

Друга забележителност на Тетида е Ithaca Chasma („Пропастта Итака“), широка 100 km и дълбока от 3 до 5 km и простираща се на дължина 2000 km или приблизително 3/4 от обиколката на Тетида. Предложени са две теории за произхода на пропастта Итака. Според първата тя е образувана вследствие на разширението на спътника, след като течната в миналото вода във вътрешността му е замръзнала (леда има по-малка плътност от водата). Това разширение е причинило разломи по повърхността на Тетида, което също е заличило много от по-старите кратери. Според другата теория пропастта се е образувала след сблъсъка с астероида образувал кратера Одисей под действието на сеизмичните вълни, породени от удара.

Температурата на повърхността на Тетида е -187°C.

Виж още: Списък на обекти на Тетида.

В троянските точки L4 и L5 се намират ко-орбиталните спътници Телесто и Калипсо.

Тетида във фантастиката[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Енцелад | Телесто, Тетида, Калипсо | Полидевк, Диона, Елена | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба