Тетово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тетово.

Тетово
    Герб
Река Пена в Тетово.
Река Пена в Тетово.
Тетово (Република Македония)
Red pog.png
Тетово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
кантон= Тетово
Географска област Долни Полог
Надм. височина 300 m
Население (2002) 52 915 души
Пощенски код 1200
Телефонен код +389 044
МПС код TE
Тетово в Общомедия

Тѐтово (на македонска литературна норма: Тетово, на албански: Tetova, Тетова, на турски: Kalkandelen, Калканделен) е град в Северозападната част на Република Македония, в подножието на Шар планина в Тетовското поле. Градът е център на едноименната община Тетово. Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически албанци. В града се намира Тетовският университет, в който се преподава на албански и македонски литературен език, както и Университетът на Югоизточна Европа.

История[редактиране | edit source]

Момински костюм от Тетово от края на 19 век

Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хтѣти - ща, искам, Хтѣтово - желано място, добро място за заселване.

По време на османското владичество се появява и турското име Калканделен. Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.

Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Апостолов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1] В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8 500 българи християни, 9 000 души жители турци, 500 арнаути мохамедани и 1 200 цигани.[3]

Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тетово има 6 688 българи екзархисти, 1 720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.[4]

На рода Максевци се приписва иконостасът в тетовската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[5]

След Балканските войни Тетово влиза в границите на Сърбия, а впоследствие преминава към съставната Социалистическа Република Македония в рамките на федеративна Югославия.

Тетово днес[редактиране | edit source]

По време на кризата от 2001 година в независимата Република Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение. В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната.[6][7]

Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.[8]

Църквата „Света Богородица“ в тетовската Горна махала.
Националност Всичко
македонци 18 555
албанци 28 897
турци 1 878
роми 2 352
власи 13
сърби 587
бошняци 156
други 477

Футболният клуб на града е Тетекс Тетово.

Тетовци[редактиране | edit source]

Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са раволюционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров. По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов. Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи, а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.210.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
  5. Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
  6. http://standartnews.com/archive/2001/07/25/balkans/index.htm.
  7. http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=108733271&media=3669536&class=51569102&story=108734103.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Тетово Flag of Tetovo Municipality.svg
Тетово | Бозовце | Бродец | Вейце | Вешала | Гайре | Голема речица | Гермо | Джепчище | Йедоарце | Лавце | Лисец | Мала речица | Отуние | Порой | Саракино | Селце | Сетоле | Фалише | Шипковица
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.