Тетово
Вижте пояснителната страница за други значения на Тетово.
| Тетово | |
|---|---|
|
Река Пена в Тетово.
|
|
|
Тетово на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Положки |
| Община: | Тетово |
| Географска област: | Долни Полог |
| Население: | 52 915 (2002) |
| Надморска височина: | 300 м |
| Геогр. положение: | 42° 0' 37" сев. ш. 20° 58' 17" изт. д. |
| Пощенски код: | 1200 |
| Телефонен код: | +389 044 |
| Код на МПС: | TE |
|
|
|
Тетово (на македонска литературна норма: Тетово, на албански: Tetova, Тетова, на турски: Kalkandelen, Калканделен) е град в Северозападната част на Република Македония, в подножието на Шар планина в Тетовското поле. Градът е център на едноименната община Тетово. Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически албанци. В града се намира Тетовският университет, в който се преподава на албански и македонски литературен език, както и Университетът на Югоизточна Европа.
Съдържание |
[редактиране] История
Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума "хтѣти" - ща, искам, Хтѣтово - желано място, добро място за заселване.
По време на Османската империя градът носи името Калканделен. Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.
Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Апостолов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1] В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8 500 българи християни, 9 000 души жители турци, 500 арнаути мохамедани и 1 200 цигани.[3]
Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тетово има 6 688 българи екзархисти, 1 720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.[4]
След Балканските войни Тетово влиза в границите на Сърбия, а впоследствие преминава към съставната република Македония в рамките на федеративна Югославия).
[редактиране] Тетово днес
По време на кризата от 2001 година в независимата Република Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение. В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната.[5] [6]
Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 18 555 |
| албанци | 28 897 |
| турци | 1 878 |
| роми | 2 352 |
| власи | 13 |
| сърби | 587 |
| бошняци | 156 |
| други | 477 |
Футболният клуб на града е Тетекс Тетово.
[редактиране] Тетовци
Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са раволюционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров. По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов. Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи, а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Тетово ((sq)) ((mk)) ((en))
- Снимка на Шарената джамия в Тетово
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.210.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
- ↑ http://standartnews.com/archive/2001/07/25/balkans/index.htm.
- ↑ http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=108733271&media=3669536&class=51569102&story=108734103.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Тетово | ||
|---|---|---|
| Тетово | Бозовце | Бродец | Вейце | Вешала | Гайре | Голема речица | Гермо | Джепчище | Йедоарце | Лавце | Лисец | Мала речица | Отуние | Порой | Саракино | Селце | Сетоле | Фалише | Шипковица | ||
| Градове в Република Македония | |
|---|---|
| Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип | |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |