Тетрархия

Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на 4-ма) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души(тетрарси).

Карта на Римската империя към 395 г., показваща префектури Галия, Италия, Илирия и Изток, примерно съответстваща на зоните на влияние на четиримата тетрарси

Като правило с тетрархия се означава системата, въведена в Древен Рим от император Диоклециан през 293 г. и продължила до 313 г. С нейното въвеждане е разрешена кризата в Римската империя от 3 век. Държавата е разделена на 2 части, всяка от които управлявана от абсолютен монарх, наречен доминус (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ пряк негов наследник.

За тази форма на управление е характерен култ към личността на владетеля.

Столици на тетрархията

Четирите столици на тетрарсите били:

• Никомедия в Северозападна Мала Азия (днес Измит в Турция) - столица на Диоклециан
• Сирмиум (днес Сремска Митровица, Войводина, Сърбия - столица на Галерий
• Медиолан (днес Милано, Италия) - столица на Максимиан, западния август.
• Августа Треверорум (днес Трир, Германия) - столица на Констанций Хлор.

Формата на управление е от 4-ма 4овека.