Тетрархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на четирима) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души(тетрарси).

Статуя на тетрарсите, сега в Сан Марко, Венеция
Карта на Римската империя към 395 г., показваща префектури Галия, Италия, Илирия и Изток, примерно съответстваща на зоните на влияние на четиримата тетрарси

Като правило с тетрархия се означава системата, въведена в Древен Рим от император Диоклециан през 293 г. и продължила до 313 г. С нейното въвеждане е разрешена кризата в Римската империя от 3 век. Държавата е разделена на 2 части, всяка от които управлявана от абсолютен монарх, наречен доминус (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ пряк негов наследник. Цезарът трябва да е свързан с августа не само чрез кръвно родство, но и чрез адопция. Последица от тази система са гражданските воини.

За тази форма на управление е характерен култ към личността на владетеля.

Столици на тетрархията[редактиране | edit source]

Четирите столици на тетрарсите били:

Римските императори по епохи
п  б  р
вж също: Списък на римските императориКратък списък на римските императориРимска империя
Принципат Криза през 3-ти век Доминат Разделение Наследници