Тефнахт I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Детайл от стелата на Тефнахт

Тефнахт /Shepsesre Tefnakht/ е първи фараон от Двадесет и четвърта династия на Древен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Управлява през 727 - 720 г. пр.н.е..

Тефнахт бил управител /номарх/ на петия долноегипетски ном със столица в Саис. По произход е саиски принц, произхождащ от знатен либийски род.

Тефнахт се обявява за фараон през 727 пр.н.е., възползвайки се от отслабването на централната власт в Египет при 22-та династия. Успява да завладее Мемфис и обсажда Хераклеопол. Признава властта на нубийския фараон Пианхи, отказвайки се от конфликт със силното Кушитско царство на юг. Тефнахт е наследен от Бакенранеф, с когото приключва краткотрайната 24-та династия.