Технически университет - Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Технически университет
Technical University of Varna
Девиз „От възможност към действителност“("A posse ad esse")
Основаване 1962
Вид Държавно
Ректор проф. Овид Азаря Фархи
Студенти ~7500
Местоположение Варна, Варна, България
Уебсайт www.tu-varna.bg
Технически университет - Варна (Област Варна)
Brown 804000 pog.svg

Техническият университет във Варна е държавно техническо висше училище[1]. Ректор на университета е Овид Азаря Фархи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Технически факултет[редактиране | редактиране на кода]

Държавния университет „Свети Кирил Славянобългарски“ поставя началото на високото технологичното инжинерно образование във Варна. Към държавния университет след края на Втората световна война се структурират два факултета – стопански и технически. Техническия факултет е структуриран и представляван от професионален колектив, представляващ техническата област на града и областта. Преподавателите във факултета са били специализирани в различни области. Повечето от тях са били възпитаници на градските гимназии и продължили своето образование в Държавния университет и технически висши учебни заведения извън България. Техническият факултет се е помещавал в предоставените му помещения на Държавния университет (сега сградите на Икономически университет – Варна). Уникалността на техническия факултет се характеризира с това, че профилите на обучение са били в най-различни аспекти свързани с машинната, електротехническата, корабостроителната, минно-геоложката и химическата промишленост, също така и в области с развиващ се потенциал като съобщителна техника и генериране и транспортиране на електроенергия. Редица варненски предприятия като Варненската корабостроителница и варненска фабрика за каросерии предоставят информационни и технически ресурси за развитието на факултета. През 1952/53 завършват първите квалифицирани инженери от отделите на факултетите, които са:

  • „Машиностроене“
  • „Корабостроене“
  • „Електротехника“
  • „Строителна архитектура“
  • „Индустриална химия“

Към тези отдели се причисляват 30 катедри с различни направления.

ВМЕИ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

Висш машинно-електротехнически институт се създава като самостоятелен институт в град Варна с постановление на Народното събрание в края на 1962.Първоначално университетът е бил конкретизиран като Машинно-електротехнически институт (МЕИ-Варна).През същата година започва проектирането на целия комплекс на института.Взима се решение целият кампус да бъде разположен в новата част на север то центъра на Варна, където се изгражда новата функционална част на града.Лансират се различни идеи за бъдещия комплекс сред, които една обща сграда, отделни сгради за всички факултети и в край на сметка се стига до решението за построяване на два еднотипни комплекса с представителна част и комплекс за лабораторни упражнения.През 1962 университетът не е имал факултетна организация и в началото са били определени седем специалности:

  • „Технология на машиностроенето“
  • „Двигатели с вътрешно горене“
  • „Електрически машини и апарати“
  • „Радиотехника“
  • „Далекосъобщителна техника“
  • „Корабостроене“
  • „Корабни машини и механизми“

С опита на Техническия факултет и помощта на държавата и общината през следващата година институтът вече е акредитиран като Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ-Варна).За изграждането на института участие взимат предприятия,институции и ръководители-инжинери защитили честта на българския инжинерен труд в най-различни направления като:Корабни механизми и корабостроене,Машиностроене и машинни конструкции,Електроснабдяване,Телеграфна и Радиопредавателна техника и други. Първата учебна година е 1963/1964 като първият ректор на университета е з.д.т. проф. к.т.н. инж. Марин Опрев. Първата учебна година започва с 554 студенти и институтът е структуриран в три факултета: Машиностроителен, Електротехнически и Корабостроителен. ВМЕИ-Варна е единственият технически институт в България, в който могат да се квалифицират инжинерни кадри в направление Корабостроене. Гл.ас Георги Иванов е първият асистент назначен в института, след създаването му. Учебните бази към университета се обзавеждат освен с наследството от Техническия факултет и с помощта на предприятия от Северна България. Освен различна апаратура е предоставена и техническа литература. Завършилите инжинери през първите години успешно защитават честта на новосъздадения институт в най-различни направления. Преподавателският колектив на университета е бил съставен от професионалисти, завършили своето образование във висши технологични иститути в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Полша и други страни. Също така и изявени преподаватели от ВМЕИ-София и Русенски университет „Ангел Кънчев“ преподават в института. През 1968 г. е завършен напълно комплексът на Електротехническия факултет, където временно се помещава и ръководството на института. Освен полагане на инфраструктура и на отделни сгради се изграждат и зелени площи. През 1971 г. е завършен комплексът на Машиннотехнологичния факултет. Вече в новият комплекс се структурира с новосъздадени специалности и направления през началото на 1970-те. Новите направлиния са свързани с разпределението на енергия, методи на автоматизираното производство и нови направления в комуникациите. През следващите години университетът се утвърждава и е основновното звено на инжинерното звание в Северна и Източна България. През същото десетилетие ВМЕИ-Варна, започва по-активно да обменя опит с различни полетихнологични и технологични институти от Източния блок и Мала Азия. През 1975 е открит комплекса на Учебно-производствената база, където се произвеждат различни изделия, които намират пазар и най-важното признание за технологична иновативност. Относно студентите от други населени места през 1976 са открити два нови студентски блока. През 1987 г. се открива сградата на комплекса Топла връзка, където се помещават компютърните специалности.

След политическите промени в страната университетът като институция преживява известни сътресения относно загуба на индустриални партньори от българска страна и страните от СИВ. Въпреки тежкото икономическо положение, институтът не губи позиции и намира алтернативи за своето развитие. През 1991 обучението се води в общо 6 звена(факултети) към университета: „Машиностроителен“, „Машинно-технологичен“, „Корабостроителен“, „Електротехнически“, „Изчислителна техника“ и „Автоматизация“. В същото време ВМЕИ-Варна установява връзки с европейски университети и организации за сътрудничество. В Черноморскияя регион институтът е високоценен с кадрите си работещи в различни области и най-вече в областта на корабостроенето и корабните механизми. Увеличава се броят на студентите в началото на 1990-те години. През 1992 е открита сградата на Учебен корпус, която осигурява допълнителни помещения за обучение и административна работа. Същата година специалността „Компютърна техника и технологии“ допринася значително за славата на университета, като става първият български представител на Международната организация по компютърни науки (UPE). През следващите две години студенти от института се представят на високо ниво на различни изяви свързани с технологичното бъдеще в страната.

Технически университет-Варна[редактиране | редактиране на кода]

Технически университет – Варна става официално название на институцията, след като през 1995 г. с решение на Народното събрание ВМЕИ-Варна се преименува на Технически университет – Варна. В университета се откриват нови профили свързани със социалното образование и институциите. През 1996 е открит обновен спортен комплекс към университета. През 1997 е открита една от най-големите сгради в кампуса на университета – тази на Нов учебен корпус. В тази сграда се помещават различни катедри и лекционни зали. Най-голям процент от стаите се провежда обучение по чужди езици, математика, икономика и други. През 2002 Технически университет – Варна празнува тържествено своята 40-годишнина. По тази причина е организиран международен контрес Meet-Marind, където са представени доклади на участници от 27 държави. Отборът на технически университет – Варна учавства в няколко издания на международната изява Shell Eco-marathon (състезание за автомобили използващи алтернативни енергийни източници) и отборът на университета печели трето място в подгрупата за прототипи, които използват пропан-бутан. През 2010 г. е открит Център за нови енергийни източници, което получава широк отзвук в страната и чужбина. Иновативните лаборатории в университе се увеличават, след като през 2011 в Нов учебен Корпус е представен нов корабен симулационен тренажор.
През 2012 Технически университет Варна отбелязва тържествено своят юбилей.По повод тържественото събитие,се проведоха редица инициативи свързани с историята и бъдещето на университета.В програмата по повод юбилея бяха включени и културни мероприятия.За тези 50 години в Технически университет-Варна са се дипломирали над 35 000 специалисти.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Колежи[редактиране | редактиране на кода]

Департаменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент за обучение по математика и езиково обучение
  • Функционален деканат Докторанти
  • Функционален деканат „Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти“

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

  • Библиотечно-информационно обслужване
  • Отделение за повишаване на квалификацията
  • Международно сътрудничество и евроинтеграция

Ректори на университета[редактиране | редактиране на кода]

  • з.д.т. проф. к.т.н. инж. Марин Опрев - (1963-1967)
  • з.д.т. проф. к.т.н. инж. Петър Пенчев (инженер) - (1967-1973)
  • проф. инж. Лефтер Лефтеров - (1973-1979)
  • з.д.т. проф. д.т.н. инж. Емил Станчев - (1979-1985)
  • проф. д.т.н. инж. Дончо Донев - (1985-1986)
  • проф. д.т.н. инж. Димитър Димитров - (1986-1991)
  • проф д.т.н. инж. Асен Недев - (1991-1999)
  • проф. д-р инж. Стефан Барудов - (1999-2007)
  • проф. д-р инж. Овид Азаря Фархи - (2007-)

Доктор Хонорис Кауза[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Петер Фишер Апелт (1995)
  • д-р Херман Шеер (1997)
  • Проф. Адриан Бежан (2006)
  • Акад. Янко Арсов (2007)
  • доц. д.м. Владимир Данов (2008)


Почетен професор[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Лефтер Лефтеров(1982)
  • Проф. Бърнард Кинг(2002)
  • д-р Рейнхард Пфлигел (2002)
  • проф. Едуард Сомерс (2002)
  • проф. Марсело Сантос Невес (2002)
  • проф. Мохамед Мосаад (2002)
  • проф. Масаки Мано (2002)
  • проф. Алекс ван ден Босхе(2005)
  • проф. Хавар Мамедов(2005)
  • Проф. Йоланда Ангуло(2008)
  • Проф. дтн инж. Димитър Иванов Димитров(2012)
  • Проф. дтн инж. Марин Цочев Рачев(2012)

Акредитации[редактиране | редактиране на кода]

  • Технически университет – Варна, е първият българси университет акредитиран от Асоциацията на Европейските Университети (EUA).

Високотехнологичен парк Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 2001,като едноличен собственик на дружеството е Технически университет-Варна.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното наименование е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, Варна, също ТУ (Варна) или ТУ – Варна, както и краткото ТУВ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]