Технически университет – Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Технически университет
Technical University of Varna
Девиз „От възможност към действителност“("A posse ad esse")
Основаване 1962
Вид Държавно
Ректор проф. Овид Азаря Фархи
Студенти ~7500
Местоположение Варна, Варна, България
Уебсайт www.tu-varna.bg
TU_Varna_logo.gif
Технически университет – Варна (Област Варна)
Brown 804000 pog.svg

Техническият университет във Варна е държавно техническо висше училище[1]. Ректор на университета е Овид Азаря Фархи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Технически факултет[редактиране | редактиране на кода]

Държавния университет „Свети Кирил Славянобългарски“ поставя началото на високо технологичното инжинерно образование във Варна.След 1946 Висшето учебно заведение е структурирано в два факултета – стопански и технически,които се помещават в кампуса на днешния Икономически университет Варна. Техническия факултет е структуриран и представляван от професионален колектив, представляващ висококвалифицирани инжинери в различни области на технологичното познание на града и областта.Провеждани са и лекционни курсове от преподаватели с дългогодишен опит в технически отрасли характерни за града като корабостроене,радиопредавателни системи и машиностроене. Повечето от тях са били възпитаници на градските гимназии и продължили своето образование в Държавния университет и технически висши учебни заведения извън България. Техническият факултет се е помещавал в предоставените му помещения на Държавния университет (сега сградите на Икономически университет – Варна) като се използват зали за лекционни курсове и практически задачи. Уникалността на техническия факултет се характеризира с това, че профилите на обучение са били в най-различни аспекти свързани с машинната, електротехническата, корабостроителната, минно-геоложката и химическата промишленост, също така и в области с развиващ се потенциал като съобщителна техника и генериране и транспортиране на електроенергия. Редица варненски предприятия като Варненската корабостроителница и варненска фабрика за каросерии предоставят информационни и технически ресурси за развитието на факултета. През 1952/53 завършват първите квалифицирани инженери от отделите на факултетите, които са:

  • „Машиностроене“
  • „Корабостроене“
  • „Електротехника“
  • „Строителна архитектура“
  • „Индустриална химия“

Към тези отдели се причисляват 30 катедри с различни направления.

МЕИ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

Машинно-електротехнически институт-Варна се създава като самостоятелен институт в града с постановление на Народното събрание в края на 1962.За изграждането на института се включват специалисти инжинери в различни области,архитекти и проектанти,участвали в проектирането на други комплекси в страната.През същата година започва проектирането на целия комплекс на института.Взима се решение целият кампус да бъде разположен в новата част на север то центъра на Варна, където се изгражда новата функционална част на града.Лансират се различни идеи за бъдещия комплекс сред, които една обща сграда, отделни сгради за всички факултети и в край на сметка се стига до решението за построяване на два еднотипни комплекса с представителна част и комплекс за лабораторни упражнения.През 1962 университетът не е имал факултетна организация и в началото са били определени седем специалности:

  • „Технология на машиностроенето“
  • „Двигатели с вътрешно горене“
  • „Електрически машини и апарати“
  • „Радиотехника“
  • „Далекосъобщителна техника“
  • „Корабостроене“
  • „Корабни машини и механизми“

С опита на Техническия факултет и помощта на държавата и общината през следващата година институтът продължава подготвянето на инжинери в областите на машинните,корабните и електротехническите технологии.За подобряването на техническата литература,юридическа информация и материалната база участие взимат предприятия,институции и ръководители-инжинери защитили честта на българския инжинерен труд в най-различни направления като:Корабни механизми и корабостроене,Машиностроене и машинни конструкции,Електроснабдяване,Телеграфна и Радиопредавателна техника и други. За основател на института е з.д.т. проф. к.т.н. инж.Марин Опрев.Също така професор Опрев(има особени заслуги в областите парни двигатели,парни и газови турбини) е и първият ректор на института.Марин Опрев дава стабилно начало на МЕИ-Варна и институтът се утвърждава като най-висшето техническо учебно заведение в Източна България. Първата учебна година 1963/1964 започва с 554 студенти и институтът е структуриран в три факултета: Машиностроителен, Електротехнически и Корабостроителен. ВМЕИ-Варна е единственият технически институт в България, в който могат да се квалифицират инжинерни кадри в направление Корабостроене. Гл.ас Георги Иванов е първият асистент назначен в института, след създаването му. Учебните бази към университета се обзавеждат освен с наследството от Техническия факултет и с помощта на предприятия,специализирани в различни области от Северна България. Освен различна апаратура е предоставена и техническа литература. Завършилите инжинери през първите години успешно защитават честта на новосъздадения институт в най-различни направления. Преподавателският колектив на университета е бил съставен от професионалисти, завършили своето образование във висши технологични иститути в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Полша и други страни. Също така и изявени преподаватели от ВМЕИ-София и Русенски университет „Ангел Кънчев“ преподават в института.

ВМЕИ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

В началото на април месец 1965 е проведена церемония по повод първата копка на новоизграждащия се комплекс на института.

Няколко години след създаването си институтът е акредитиран като Висш машинно-електротехнически институт-Варна(ВМЕИ-Варна).Развитието на ВМЕИ-Варна е възможно благодарение на научно-изследователски постижения,реализиране на различни проекти в основните технически области постигнати от преподаватели,научни сътрудници и студенти.Гордост на ВМЕИ-Варна е Корабостроителния факултет,който е единствения в България.Възпитаниците на този факултет имат особен принос за развитието на Корабостроенето и на Машиностроенето в областта на Корабните технологии.

През 1968 г. е завършен напълно комплексът на Електротехническия факултет, където временно се помещава и ръководството на института. Освен полагане на инфраструктура и на отделни сгради се изграждат и зелени площи. През 1971 г. е завършен комплексът на Машиннотехнологичния факултет. Вече в новият комплекс се структурира с новосъздадени специалности и направления през началото на 1970-те.

Основните катедри във ВМЕИ-Варна са:

  • Машиностроене и машинни елементи
  • Двигатели с вътрешно горене
  • Техническа механика
  • Корабни машини и механизми
  • Корабостроене
  • Съобщителна техника
  • Електрически машини и апарати
  • Теоретична и измервателна електротехника
  • Електроснабдяване и електрообзавеждане
  • Автоматизация на производството

Новите направлиния са свързани с разпределението на енергия, методи на автоматизираното производство и нови направления в комуникациите. През следващите години университетът се утвърждава и е основновното звено на инжинерното звание в Северна и Източна България. През същото десетилетие ВМЕИ-Варна, започва по-активно да обменя опит с различни полетихнологични и технологични институти от Източния блок и Мала Азия.През 1973 Професор Лефтер Лефтеров е избран за третия по ред ректор на института.Лефтеров разширява сътрудничеството с предприятията в областта на електрониката,машиностроенето и се подписват договори със ДСО"Корабостроене" и СХК"Девня".Също така по време на неговото управление се издава и първият годишник за научни изследвания,научни публикации,научни постижение от преподаватели,технически сътрудници и студенти към ВМЕИ-Варна.По време на неговия мандат се работи усърдно върху разрастването на библиотечния фонд,съхраняване на архиви свързани с института и има съществен принос за социалните обекти в института.През 1975 е открит комплекса на Учебно-производствената база, където се произвеждат различни изделия, които намират пазар и най-важното признание за технологична иновативност. Относно студентите от други населени места през 1976 са открити два нови студентски блока. През 1987 г. се открива сградата на комплекса Топла връзка, където се помещават компютърните специалности.Възспитаниците на ВМЕИ-Варна работят като инжинери,ръководители,проектанти в държавните предприятия:Корабостроителен завод-Варна,Машиностроителният завод “Вапцаров”-Плевен,Завод за дизелови двигатели ВАМО-Варна,Машиностроителният завод в Ст. Загора,Завод за запеметяващи устройства-Велико Търново.

След политическите промени в страната университетът като институция преживява известни сътресения относно загуба на индустриални партньори от българска страна и страните от СИВ. Въпреки тежкото икономическо положение, институтът не губи позиции и намира алтернативи за своето развитие. През 1991 обучението се води в общо 7 звена(факултети) към университета: „Машиностроителен“, „Машинно-технологичен“, „Корабостроителен“, „Електротехнически“, „Изчислителна техника“,"Юридически" и „Автоматизация“. В същото време ВМЕИ-Варна установява връзки с европейски университети и организации за сътрудничество. В Черноморския регион институтът е високоценен с кадрите си работещи в различни области и най-вече в областта на корабостроенето и корабните механизми. Увеличава се броят на студентите в началото на 1990-те години. През 1992 е открита сградата на Учебен корпус, която осигурява допълнителни помещения за обучение и административна работа. Същата година специалността „Компютърна техника и технологии“ допринася значително за славата на университета, като става първият български представител на Международната организация по компютърни науки (UPE). През следващите две години студенти от института се представят на високо ниво на различни изяви свързани с технологичното бъдеще в страната.

Технически университет-Варна[редактиране | редактиране на кода]

Технически университет – Варна става официално название на институцията, след като през 1995 г. с решение на Народното събрание ВМЕИ-Варна се преименува на Технически университет – Варна. В университета се откриват нови профили свързани със социалното образование и институциите. През 1996 е открит обновен спортен комплекс към университета. През 1997 е открита една от най-големите сгради в кампуса на университета – тази на Нов учебен корпус. В тази сграда се помещават различни катедри и лекционни зали. Най-голям процент от стаите се провежда обучение по чужди езици, математика, икономика и други.В последното десетилетие на XX век и първото на XXI век към Технически университет Варна се утвърждават нови направления в сътветсвие на техническото развитие на съвременното общество:

  • Компютърни системи и технологии
  • Роботика и мехатроника
  • Възобновяеми енергийни източници
  • Екология и опазване на околната среда
  • Телекомуникации и мобилни технологии

През 2002 Технически университет – Варна празнува тържествено своята 40-годишнина. По тази причина е организиран международен контрес Meet-Marind, където са представени доклади на участници от 27 държави. Отборът на технически университет – Варна учавства в няколко издания на международната изява Shell Eco-marathon (състезание за автомобили използващи алтернативни енергийни източници) и отборът на университета печели трето място в подгрупата за прототипи, които използват пропан-бутан. През 2010 г. е открит Център за нови енергийни източници, което получава широк отзвук в страната и чужбина. Иновативните лаборатории в университе се увеличават, след като през 2011 в Нов учебен Корпус е представен нов корабен симулационен тренажор.
През 2012 Технически университет Варна отбелязва тържествено своят юбилей.По повод тържественото събитие,се проведоха редица инициативи свързани с историята и бъдещето на университета.В програмата по повод юбилея бяха включени и културни мероприятия.За тези 50 години в Технически университет-Варна са се дипломирали над 35 000 специалисти.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф.д-р.инж.Овид Азаря Фархи - ректор на Технически университет - Варна
  • доц. д-р инж. Мария Иванова Маринова - Заместник ректор Учебна работа
  • доц. д-р инж. Христо Костов Скулев - Заместник ректор Наука и научно приложна дейност
  • доц. д-р инж. Велко Георгиев Наумов - Заместник ректор Международно сътрудничество и евроинтеграция
  • доц. д-р инж. Росен Николов Василев - Заместник ректор Акредитация и развитие

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Колежи[редактиране | редактиране на кода]

Департаменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент за обучение по математика и езиково обучение
  • Функционален деканат Докторанти
  • Функционален деканат „Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти“

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

  • Библиотечно-информационно обслужване
  • Отделение за повишаване на квалификацията
  • Международно сътрудничество и евроинтеграция

Ректори на университета[редактиране | редактиране на кода]

  • з.д.т. проф. к.т.н. инж. Марин Опрев - (1963-1967)
  • з.д.т. проф. к.т.н. инж. Петър Пенчев (инженер) - (1967-1973)
  • проф. инж. Лефтер Лефтеров - (1973-1979)
  • з.д.т. проф. д.т.н. инж. Емил Станчев - (1979-1985)
  • проф. д.т.н. инж. Дончо Дончев - (1985-1986)
  • проф. д.т.н. инж. Димитър Димитров - (1986-1991)
  • проф д.т.н. инж. Асен Недев - (1991-1999)
  • проф. д-р инж. Стефан Барудов - (1999-2007)
  • проф. д-р инж. Овид Азаря Фархи - (2007-)

Доктор Хонорис Кауза на Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Петер Фишер Апелт (1995)
  • д-р Херман Шеер (1997)
  • Проф. Адриан Бежан (2006)
  • Акад. Янко Арсов (2007)
  • доц. д.м. Владимир Данов (2008)


Почетен професор на Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Лефтер Лефтеров(1982)
  • д-р Рейнхард Пфлигел(2002)
  • кап. Марк Дуве(2002)
  • проф. Едуард Сомерс(2002)
  • проф. Марсело Сантос Невес(2002)
  • проф. Мохамед Мосаад(2002)
  • проф. Джорджо Тринкас(2002)
  • д-р Мария Луиза Тенхунен(2002)
  • проф. Франк Зимер(2002)
  • Проф. Бърнард Кинг(2002)
  • д-р Рейнхард Пфлигел (2002)
  • проф. Едуард Сомерс (2002)
  • проф. Йержи Кубицки(2002)
  • проф. Николае Периде(2002)
  • проф. Марсело Сантос Невес (2002)
  • проф. Иван Костилев(2002)
  • проф. Мохамед Мосаад (2002)
  • проф. Масаки Мано (2002)
  • проф. Владимир Александров(2002)
  • проф. Вадим Винокур(2002)
  • проф. Йасуши Йошида(2002)
  • Проф. Карлош Гуедеш Соареш(2003)
  • Акад. Кирил Боянов(2005)
  • проф. Алекс ван ден Босхе(2005)
  • проф. Алексей Таджибаев(2005)
  • проф. Ердоган Тезич(2005)
  • проф. Нусрет Арас(2005)
  • проф. Хавар Мамедов(2005)
  • Проф. Йоланда Ангуло(2008)
  • Проф. дтн инж. Петър Пенчев(2012)
  • Проф. дтн инж. Димитър Иванов Димитров(2012)
  • Доц. инж. Христо Стойков Ханджийски(2012)
  • Проф. дтн инж. Марин Цочев Рачев(2012)
  • Проф. дтн инж. Сава Иванов Контров(2012)
  • Проф. д-р инж. Евгени Вътев Вътев(2012)
  • Проф. д-р инж. Марин Йорданов Маринов(2012)
  • Проф. д-р инж. Иван Василев Бакърджиев(2012)
  • Проф. дтн инж. Марин Цочев Рачев(2012)
  • Доц. д-р инж. Димитър Димов Юдов(2012)
  • Доц. инж. Георги Герасимов Дишлиев(2012)

Сгради в кампуса на Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Машинен факултет(Ректорат) - МФ
  • Електрофакултет(Електротехнически факултет) - ЕФ
  • Сграда на компютърните специалности
  • Учебен корпус - УК
  • Нов учебен корпус - НУК
  • Учебно-производствена база - УПБ
  • Спортен комплекс

Зелени площи в кампуса на университета[редактиране | редактиране на кода]

Ръководството,преподаватели,студенти и персонал взимат участие в увеличаването на зелените площи в кампуса на Технически университет Варна.Още след построяването на сградата на Електротехническия факултет през 1968 започва да се облагородява земята около сградите на университета.В двора на университета се намира опитно поле към катедра"Растениевъдство".Отглеждат се различни технически култури,овощни култури и зеленчущи.около 30% от зелените площи са тревна растителност.Пред страдата на ректората има засадени лехи от бели,жълти и червени рози.Най-голям дял от дървесните видове към зелените площи на университета са:бор,ела,кестен,череша и кипарис.Специални видове срещани в зелените площи са засадени от специалност"Агрономство".Това са видовете:Манголия и Туя Смарагд.От 2013 пред ректората на университета в нова определена леха са засадени около 100 луковици лалета от сорт Blue Heron и Fancy Frills,които са дарение от посланика на Кралство Нидерландия в България г-н Том ван Оорсхот.


Библиотека на Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката към Технически университет Варна е създадена през 1963 година.Бибилиотеката наследява от Технологичния факултет във Варна томове техническа литература(учебници,учебни помагала,технически атласи,технически справочници,научни публикации).През първите години от основаването си книжния фонд наброява 560 тома техническа литература на бълтарски език,руски език,английски език.Първите издадени учебни пособия от преподавателите във ВМЕИ-Варна намират място в учебната библиотека.През следващото десетилетие библиотеката увеличава своите ресурси като придобива литература от различни българки и чуждестранни издания.Част от ресурсите на библиотеката се съхраняват в сградата на Електротехническия факултет.През 1973 колективът на библиотеката наброява 7 души и учебни ресурси - 35 336 тома.Създава се сътрудничество за книгообмен с други университети и институти в България.Библиотеката се абонира за периодични издания на български,руски и английски език за увеличаване на спектъра от знания в различни технически области.През 1975 фондът на библиотеката е преместен в сградата на Учебно-производствена база.През 1991 библиотеката е оборудвана със софтуер “Автоматизирана библиотека”.Техническите ресурси наброяват 80 900 тома.През 1999 към Нов учебен корпус е проектиран специален комплекс на първият етаж за библиотечния отдел.Към днешна дата ресурсите на библиотеката наброяват 201 000 тома литература.

Признания и акредитации[редактиране | редактиране на кода]

  • Технически университет – Варна, е първият българси университет акредитиран от Асоциацията на Европейските Университети (EUA).
  • Стандарт за качество ISO 9001:2008


Високотехнологичен парк Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 2001,като едноличен собственик на дружеството е Технически университет-Варна.


Възпитаници на Технически университет Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Балин Балинов - политик
  • Митко Димитров - предприемач в музикалната индустрия
  • Чавдар Иванов - старши съветник в Европейската мрежа от оператори на електропредаващи системи
  • Крум Гърков - директор на Агенция за информационни системи на Европейския съюз
  • Милен Милев - управител на Ротек
  • Андон Андонов - Изпълнителен директор е ръководител на Електроснабдителен район „Марица-изток”,новият изпълнителен директор на "Мини Марица-изток
  • Светлозар Морфов - Търговски директор,Телевизия Европа
  • Стоян Чешмеджиев - генерален директор на БТА
  • Петър Петров - изпълнителен директор "Брикел"ЕАД
  • Аврам Тодоров - ръководител на групата съветници в Общински съвет-Варна
  • Илия Ангелов - политик

Мероприятия свързани с университета[редактиране | редактиране на кода]

  • Студентска научна сесия - представяне на научни проекти и публикации,презентирането се извършва пред комисия и преподаватели от Технически университет Варна.Представянето на научните трудове се провежда в различни зали в зависимост от техническата насоченост.
  • Футболен турнир на Технически университет - Варна

Организаци в структурата на университета[редактиране | редактиране на кода]

  • Фолклорен ансамбъл „Гергана”
  • Авто-мото клуб Shell-Eco Marathon
  • Клуб Роботика и мехатроника

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното наименование е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, Варна, също ТУ (Варна) или ТУ – Варна, както и краткото ТУВ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]