Те също са хора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Те също са хора
Тоже люди
РежисьориГеоргий Данелия
СценаристиГеоргий Данелия
В ролитеВсеволод Санаев
Лев Дуров
Манос Захариас
ОператорНиколай Олоновский
РазпространителМосфилм
Жанркъсометражен
исторически
Премиера1959
Времетраене14 минути
Страна СССР
Езикруски
Външни препратки
IMDb

„Те също са хора“ (на руски: Тоже люди) е съветски късометражен филм от 1959 година, заснет от Мосфилм по мотиви от романа на Лев Толстой Война и мир.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1812 година. Разгромената наполеонова армия напуска руските земи. В заснежената гора, край лагерния огън са се затаили трима руски войници. Младият Залетаев (Лев Дуров) разказва истории, как почти е заловил Наполеон, другите войници му се присмиват. Внезапно на поляната се появяват двама французи - офицер и войник. Руснаците виждат, че френския офицер едва си стои на краката от премръзване и глад, и го отвеждат при полковника, оставяйки войника в лагера. Френският войник присяда до огъня, а руснаците му дават храна и водка. В подобрено настроение, той запява френска песен, която Залетаев се опитва да имитира. Умореният войник заспива на рамото на Залетаев. „Те също са хора“, въздъхва най-старият войник...[1]

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информация за Тоже люди // levdurov.ru. Посетен на 21 декември 2014. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тоже люди“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​