Тиана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римският акведукт в Тиана

Tиана или Тяна (на старогръцки: Τύανα, на хетски: Туванува) е древен град в анатолийското плато - най-южния античен град на Кападокия. Руините му се намират в южния централен регион на Турция, в близост до град Бор.

Древният град е бил център на лувийската езикова общност по времето на сирохетските царства в началото на 1-то хилядолетие пр.н.е. На практика това било най-северно разположеното формирование по това време - отвъд юдейската порта.

Римският град е предходен хетски с името Туванува. През хетския период, в средата на 2-то хилядолетие пр.н.е. Туванува е сред основните градски центрове в региона, заедно с Хуписна, Ланда, Сасара, Хувасана и Куниявани. [1] Южният анатолийски регион е сочен в хетските източници като долна земя, а населението му е главно лувийско. [2] След разпадането на Хетското царство, Туванува от края на 8 век пр.н.е. е столица на независимо царство, като един от известните ѝ по име владетели бил Варпалава (в асирийските източници - Урбала). [3] Той фигурира в няколко йероглифни надписи на лувийски открити в региона, включително в един монументален надпис в Ивриз. [4] Лувийският владетел е на първо място в списъка на платците на трибут на асирийският цар Тиглатпаласар III и по-късно на Саргон II. [5] Наследен е от сина си Мувахарани, чието име се появява в друг паметник, открит край Нигде. [6]

Древногръцката и римската историография и митология сочат, че името Тиана идва от тракийският цар Тоас - нейн основател (Ариан, Periplus Ponti Euxini, vi), както и че, градът се намира в Кападокия, в подножието на планината Тавър и в близост до киликийските поселения (Страбон, XII, 537, XIII, 587). Ксенофонт го споменава в книгата си Анабазис, под името на Дана, като голям и проспериращ град. Околната равнина е известна по името на града като Тянитис.

Тиана е родното място на прочутия философ (известен освен това и като светец и маг) Аполоний Тиански. Овидий (Метаморфози VIII) записва Филемон и Бавкида в Тянитис. По силата на указ на римският император Каракала, градът е наречен Антониана Колония Тяна. След като градът взема страната на царицата на Палмира - Зенобия, римският император Аврелиан повежда военна кампания и завладява града и царството през 272 г., като Зеновия е пленена и показана окована в златни вериги на триумф през 274 г., като прекарва остатъка от живота си във вила в Тибур, старото име на Тиволи, близо до Рим.

През 372 г. император Валент разделят провинция Кападокия на две, и Тяна става столица на новообразуваната римска провинция Кападокия Секунда. В късната античност, градът е известен също като Христополис (на гръцки: Χριστούπολις, "град на Христос").[7]

След мюсюлманските завоевания и установяването на границата между Византийската империя и Арабския халифат по протежение на планината Тавър, Тиана придобива стратегическо значение на опорен пункт и военна база, поради стратегическото си местоположение по пътя към Киликия и Сирия през юдейската порта, която започва на около 30 км на юг от града. [7][8] В ранното средновековие, градът често е жертва на мюсюлмански набези. Тиана е за първи път овладяна от Омаядите след продължителна обсада в 708 г., след което района се обезлюдява за известно време, преди градът да бъде наново възстановен. Впоследствие градът е отново завоюван от абасидският халиф Харун ал-Рашид през 806 г. Харун превръща града в своя военна база, като дори издига джамия, но по време на византийската реконкиста, византийският император Никифор I го връща в пределите на империята по силата на мирен договор. [9] Впоследствие градът е наново превзет и разрушен при абасидска офанзива начело с Ал Аббас ибн ал-Мамун в 831 г. [10] За три години Абас го възстановява като военна колония на Абасидите в рамките на подготовката за планираното завладяването от халифа на Византия, но след внезапната смърт на Мамун през август 833 г. кампанията е изоставена от неговия наследник Ал-Мутасим и в рамките на военните действия в района, този град е сринат отново. [11]

Градът е в упадък след 933 г., като след отпадането на арабската заплаха неговото значение (най-вече във военно отношение) намалява. Руините на Тиана е възстановен от селджуците като Кемерхисар, чийто руини са на три мили южно от Нигде. В района има останки и от римски акведукт, катакомби и погребални могили.

След въвеждането на християнството за държавна религия в Римската империя, са известни имената на 28 епископи на Тиана.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bryce, Trevor R; 2003. in C. Melchert (ed.) The Luwians. Leiden: Brill Academic Publishers: 47
  2. Singer, Itamar; 1981. Hittites and Hattians in Anatolia at the Beginning of the Second Millennium B.C. Journal of Near Eastern Studies 9: 119-134.
  3. Bryce, Trevor R; 2003. in C. Melchert (ed.) The Luwians. Leiden: Brill Academic Publishers: 97-8
  4. www.hittitemonuments.com/ivriz
  5. Bryce, Trevor R; 2003. in C. Melchert (ed.) The Luwians. Leiden: Brill Academic Publishers: 98
  6. www.hittitemonuments.com/nigde
  7. а б Kazhdan (1991), p. 2130
  8. Treadgold (1988), p. 275–276
  9. Treadgold (1988), p. 145
  10. Treadgold (1997), p. 341
  11. Treadgold (1988), pp. 279–281

Вижте също[редактиране | edit source]